We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

" Направих го по свой си начин!" ( "I did it my way!")

2 0 9
18.01.2019

"Във всички времена се е проповядвал

прекрасен морал, но обосноваването му

винаги е било неудачно"

А. Шопенхауер

"В управлението без морал откриваме

само волята на силния, който изисква

подчинение от безпомощния"

И.Бентам

/Поглед.инфо/ През късната есен на 1989 година Михаил Горбачов обоснова пред Джордж Буш-старши историческото си предателството към съюзните към този момент на СССР социалистически страни с цитат от прекрасната песен на Франк Синатара"I did it my way!" (" Направих го по свой си начин!"), превърнала се в химн на американската "изключителност" и егоизъм. Преди това,по "неговия си начин" Генсекът на КПСС силово смени ръководителите на "братските" страни, което даде възможност през 1990 година в България превратаджията Андрей Луканов по "свой си начин" да "блъсне" България в "Пропастта Ран-Ът". По-нататък през годините, започвайки от Филип Димитров и Иван Костов, преминавайки през Станишев и стигайки до късния Бойко Борисов, всички тези "херои" на прехода "по свой си начин" изпълняваха поръката да превърнат древната, с хилядолетна история европейска държава в територия, от която, бягайки, да се спасяват най-предприемчивите и умни нейни чеда, а прогонените от войни и глад чужди бежанци да я заобикалят като прокълнато място за живеене!

Такава е истината, оценката и резултата от дейността на самозабравилите се политикани, чуждопоклонници и вероотстъпници, които не се спряха и все още не се спират пред нищо за да задоволят ненаситния си нагон за пари, удоволствия и власт!

Много от хората в България, вероятно всички онези, които не гласуват, не гледат българска телевизия и не четат вестници се питат, как станатака,че "в мойта хубава страна , в моята България" трайно се настани мизерията, престъпността, демагогията и популизма, бездуховността, лицемерието, празнословието, лъжата и кражбата? По какви закони и правила един цял народ само за тридесет години се превърна в статист в спектакъла на собствената си гибел? Отговорът е само един – нашите "политици", с превития си гръбнак и угоднически физиономии бързо усвоиха "каноните" на "Новия световен ред" и в максимално кратки срокове превърнаха българите в роби на новите властелини на света , а Отечеството – в разграден двор и военен плацдарм за всяване на "шок и ужас" сред "непослушните", съседни на нас, страни !

И успяха! А обикновените българи, гърчейки се в страх и конформизъм, свикнаха някакси ежеминутно да губят надежда и вяра в доброто, да разпиляват самочувствие и отвоюван през годините престиж, разделяйки се мъчително с деца, внуци и мечти!....

В последно време в общественото пространство все по-силно звучи призивът за единение на народа. Дали от това, "че властта се търкаля по жълтите павета" или по стар български обичай, но в тон с традицията, старите и обиграни политически "играчи", трескаво търсят в единението индулгенция за опрощаване на минали провали, услужливо забравяйки за личното си участие в разединителните процеси в държавата.

Единението е сакрална тема, защото то е възможно само в духа. Единението предполага отказ от личното "АЗ" и безусловното приемане на кауза, обединяяваща в едно и равенство, и справедливост, и свобода – какъвто процес в условията на действащ материализъм, вакханалия на потреблението и неолиберализъм си е чиста утопия! Затова по-уместно е да се говори за единодействие в името на обща стратегическа цел, каквато би могла да бъде благоденствието на нашия изстрадал народ. И ако истински сме готови да работим за просперитета на България и за високия стандарт на живот на българина, то следва преди всичко да си отговорим на въпроса: коя е всепобеждаващата сила, онази всеобхващаща идея и мобилизиращ стимул за развитие, който би обединил хората и би гарантирал постъпателното движение на обществото напред и нагоре?

В древните времена това е било изначалната и стихийна висока нравственост, която без умозрителни обяснения и внушения е свързвала индивида, независимо от неговия социален статус с общоприетите закони , нрави и обичаи на неговия народ. Самобитната култура на обществото се е развивала "от долу нагоре", а нейното утвърждаване е вървяло от колективното съзнание на народните маси към рефлексното ѝ отражение във философията и художествени произведения. Недостатъчността на тази отминала реалност се състои в това , че тя е изключвала съзнателното и целенасочено творчество в сферата на нравственността, приемането на нови етични правила и морални нововъведения, с което по същество се е отричала възможността за нравствен прогрес в обществото.

В същото време, историческите факти показват,че даже в дълбоката древност, явно следвайки Божия промисъл, такъв прогрес е съществувал. Буда и Конфуций, Мойсей и Исус Христос не са рефлексирали над вече сформиралата се у народа нравственост, а гениално, с помощта на небесните сили, са достигнали до нови принципи и норми на поведение и морал, откривали са други, неизвестени за хората хоризонти на човешкото битие!

Понятията зло и несправедливост не са следствие и не произтичат от самата природа на нещата, а доброто и справедливостта са в причинно-следствена връзка с нещата от сътворения свят, следователно тяхната семантика подлежи на промяна. С развитието на човешката цивилизация актуалността на различните морални........

© Поглед Инфо