Актуалните социологически проучвания за бъдещ римейк на двубоя Тръмп-Байдън са категорични: Тръмп би спечелил с преднина от поне 3-4 пункта
Първият етап от тази стратегия беше пълното овладяване на Републиканската партия и отстраняването на яростните анти-тръмписти от типа на Лиз Чейни и Мит Ромни
В две поредни книги от 2016 г. и 2019 г. се опитах да разясня на широката общественост същността на доктрината „Тръмп", като идеологическа алтернатива на неолибералния глобализъм. Смея да кажа, че не само въведох в българския публичен дискурс това понятие, но и дълго време бях един от малкото прозападно ориентирани публични гласове, които самотно се противопоставяха, според силите си, на пороищата от либерални лъжи и манипулации срещу Тръмп, папагалствани безкритично в българското публично пространство.
По-късно, именно от тази позиция, аргументирах, че излизането на Доналд Тръмп от Белия дом през януари 2021 г. съвсем не означава епилог на неговата държавническа кариера. Разбираемо, тази прогноза беше посрещната с недоверие. Едни бяха скептични, защото се влияеха от мейнстрийма на победителите и бяха обзети от катастрофични очаквания: „те сега го смачкаха, когато беше на власт, какво остава след 4 години“. Други развиваха свои теории, чийто основен недостатък беше, че са твърде далеч от американската политическа действителност – как за 2024 г. щяла била да изгрее звездата на Рон Десантис. Името на Десантис дори започна да се спряга като сигурна президентска номинация за 2024 г. в родния дискурс след убедителната му победа в губернаторските избори във Флорида.
Обяснявахме, че Десантис все още е само регионална фигура, затворена в чертите на Републиканската партия, а не национален лидер с подкрепа отвъд тези черти, какъвто е Доналд Тръмп, поради което Рон няма никакъв шанс за 2024 г., освен ако Тръмп не се откаже. Най-забавни обаче бяха либерал-прогресистите и техните родни последователи, както и обикновените хейтъри на Тръмп. То не бяха злоради подхилквания, то не беше буйна радост, че Тръмп бил „оттекъл в канала" и сега Републиканската партия щяла да се „нормализира“, примерно под лидерството на яростната анти-тръмпистка Лиз Чейни. Подобни „експертизи" по американската политика шестваха из социални мрежи, нюзрумове и студия. Но писаното остава и винаги идва време да го сверим от разстоянието на времето с реално случилите се впоследствие процеси и събития.
В поредица от статии в „Труд" след встъпването в длъжност на настоящия американски президент Джо Байдън през 2021 г., започнала с „Доктрината „Тръмп" - презареждане" Доктрината „Тръмп“: презареждане Анализи 09:00 01.03.2021 (01.03.21 г.), аргументирах тезата, че за първи път в историята на САЩ политическата система ще функционира почти по британски модел – опозицията ще има начело силен лидер, който се стреми да си върне изпълнителната власт пряко или чрез негови лоялни фигури. Досега винаги през последните десетилетия бившите президенти са се оттегляли от активната политика. Изтъкнах обаче, че Доналд Тръмп остава на арената и то не като политическа икона на едно славно управление, а като определящ фактор. Тогава очертах трите етапа в стратегията на Тръмп за политическа реконкиста през 2024 г., а сега е време да направим равносметка.
Първият етап от тази стратегия беше пълното овладяване на Републиканската партия и отстраняването на най-яростните анти-тръмписти от типа на Лиз Чейни, Мит Ромни и пр. На практика този етап се осъществи пълноценно. Лиз Чейни беше буквално изхвърлена от Републиканската партия, раздели се и с мястото си в Конгреса. Същата съдба последваха и почти всички яростни противници на Тръмп.
Вторият етап беше „връщане на поне една от камарите на федералния Конгрес, а много вероятно и двете камари, с про-Тръмп мнозинство“. Този етап се реализира на практика в минималния си вариант, но се реализира – републиканците спечелиха крехко мнозинство в долната камара, като значителна част от конгресмените беше избрана с личната подкрепа на Тръмп.
Третият етап от политическата стратегия на Доналд Тръмп, който формулирах през 2021 г., гласеше: „победа през 2024 г. лично или чрез лоялен към доктрината “Тръмп" кандидат“. Този етап понастоящем е в ход при това в максималния си вариант - Доналд Тръмп се кандидатира официално и има смазваща преднина пред останалите кандидати в Републиканската партия. Само непредвидимо събитие от типа „черен лебед" може да му попречи. Масираните опити на управляващите да затлачат Тръмп в каскада от съдебни дела – кое от кое по-абсурдно – всъщност работи в негова полза и допълнително мобилизира неговите привърженици.
Актуалните социологически проучвания за бъдещ римейк на двубоя Тръмп-Байдън са категорични: Тръмп би спечелил с преднина от поне 3-4 пункта. Припомням, че през 2020 г. всички проучвания даваха изравнени сили или крехка преднина за единия от кандидатите. Сега обществените настроения са далеч по-ясни. Така например, последните сондажи показват преднина за Тръмп съответно от 4% (CNN и Harris) и 3% (CBS). Това са нагласите на национално ниво, които показват мнозинство за Тръмп сред народния вот. Но както е известно, според американската конституционна система, изборът на федералния президент не е пряк и крайният резултат зависи от вота на отделните щати в избирателната колегия. Затова от ключово значение е какво е разположението на силите в т.нар. „щати-бойни полета", т.е. щатите, чиито гласове ще наклонят везните за крайния резултат.
Проучванията на Bloomberg/MmConsult сочат солидна преднина за Тръмп и в тези щати. В Джорджия, Пенсилвания, Аризона и Уайоминг, където Тръмп загуби през 2020 г., според моментната снимка на електоралните нагласи, понастоящем той води пред Байдън съответно със 7% в Джорджия, с 3% в Пенсилвания, с 4% в Аризона и с 1% в Уайоминг. Сходни са данните и на другите водещи агенции, като Emerson, NY Times/Siena и др.
Тревогата в лагера демократите, че президентът Байдън няма да успее да се пребори втори път с Доналд Тръмп, нараства. Неписаната политическа традиция в САЩ – партията, излъчила действащия президент, да не оспорва волята му да се кандидатира за втори мандат, все повече се превръща в капан за демократите.
Близкият до тях телевизионен канал – CNN, смени рязко наратива и критикува все по-ожесточено Байдън, в отчаян опит да го принудят да се откаже от надпреварата, но засега няма признаци, че това ще се случи. Само неочакван здравословен инцидент би могъл да извади настоящия президент от изборите. Проблемът на Демократическата партия обаче е, че нямат подходяща кандидатура на резервната скамейка. Въобще, политическите ветрове отново са благоприятни за Доналд Тръмп.
Предстои да видим дали той ще успее да осъществи своето „голямо завръщане" във властта, както го направи вече веднъж в бизнеса, след като беше на ръба на фалита през 1991 г. Вероятността не е за подценяване. През 1991 г. медиите напълно отписаха Тръмп от света на бизнеса. Известното по онова време нюйоркско издание Spy Magazine дори излезе със заглавие: „Последните дни на Доналд Тръмп". Е, Тръмп се завърна в големия бизнес и е милиардер и до ден днешен, а въпросното издание отдавна фалира и отиде в небитието. Интересно какво ще съчинят всички онези „пророци", които четири години неуморно пророкуваха, че Тръмп е приключил с голямата политика, ако той триумфално се завърне в Овалния кабинет през 2024 г.
Истината е, че без значение от крайния изход, Доналд Тръмп отново пише история.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
