/Поглед.инфо/ Първо чухме самопризнанията на украинския върховен главнокомандващ генерал Валерий Залужни, че няма да има "красив пробив" на фронта срещу Русия, както това се случи миналата година при Изюм и Харков. Нека да подчертаем, че според някои анализатори, генерал Залужни седи близо до интересите на Пентагона, за разлика от президента Зеленски, който се спряга за човек на Лондон. След това чухме официално потвърждение от самата администрация на Зеленски през устата на Андрей Ермак, че Киев е готов да преосмисли "мирната формула от 10 точки" на президента Зеленски. Нещо повече, дори бившият командир на НАТО в Европа адмирал Ставридис заяви, че Украйна трябва да се откаже от някои от териториите си, за да има примирие.
Най-новата ясна индикация, че Западът иска бързо примирие между Москва и Киев е статия на "Уолстрийт джърнъл", която е озаглавена: "Време е да спрем с магичното мислене за загубата на Русия". Според елитарното американско бизнес издание усилията на Запада да доведе до промяна на баланса в Украйна и дори до разклащане на режима в Москва не са се оправдали.
Те дори признават, че макар и да е ударена, руската икономика съвсем не е разбита на пух и прах, както се заричаше президентът Байдън в началото на специалната военна операция. Това е много показателно, защото издания като "Уолстрийт джърнъл" отразяват волята и възгледите на американската "Дълбока държава", тоест на некоронования държавно-административен и бизнес елит на Съединените щати, който дърпа конците на целия Западен свят.
Новата стратегия за противодействие на Русия, според тях, трябва да е "сдържането". Най-вероятно с това имат предвид, че Украйна трябва да сключи по-бързо примирие с Москва, а след това Западът да започне с дипломатически маневри да обгражда Русия. Вече видяхме, че антируските сили са в настъпление и в Закавказието, а има раздвижване и в Централна Азия. Какво означава всичко това?
Западът като единен политико-икономически и общностен организъм беше най-могъщото формирование/струпване през последните десетилетия, привличайки като маяк останалата част от света. Помним какво стана със страни, които в епохата на американската абсолютна хегемония се противопоставиха на САЩ. Либия беше разбита, хвърлена в жестока гражданска война, бомбардирана и превърната от добре развиваща се страна в икономическа, демографска и политическа дупка, в която потъват всякакви надежди за нормализация. А впрочем и в разбитата предна врата на "европейската градина" (ако използваме терминологията на Ж. Борел), през която стотици хиляди мигранти влязоха на Стария континент.
Ирак беше прегазен за малко над един месец, а след това в продължение на години беше окупиран от войските на НАТО, което доведе до пряката или косвена смърт на стотици хиляди местни жители. Разбира се, не на последно място е и Югославия, която беше разбита на съставните и части, а сръбските и черногорски населени места бяха жестоко бомбардирани, без оглед на каквито и да е правила на войната.
Но ето, че се оказа, че живеем в нова епоха. Такава, в която една държава, пък било то и ядрена суперсила като Русия, може да се противопостави на целия колективен Запад и да наложи своята воля върху военизиран режим като този в Киев, който е подкрепян от цялото НАТО и не само. Украйна получи десетки и десетки милиарди евро като финансова и военно-техническа помощ, обучени специалисти и цели отряди от наемници, а също и цялото съзвездие от натовски сателити, за да се противопостави на Русия. И въпреки че това означаваше фактическа война на НАТО срещу Русия, алиансът не успя нито да обърне цялостно хода на сраженията срещу Въоръжените сили на Руската федерация, нито да доведе до майдан в Москва.
В тази нова епоха това е сериозна индикация, че Западът не е толкова всемогъщ, за колкото се представя, макар че би било наивно да се смята, че е окончателно отслабен или че Русия е по-силна от него. Осъзнавайки, че дава грешния сигнал на целия останал свят, особено на внимателно следящия бойните действия Глобален Юг, Западът вече иска примирие, за да се подготви за нова, по-опустошителна и добре подготвена война. Може би дори такава, в която САЩ да включат още държави на страната на Украйна – например, Полша, Румъния, България и други.
Западът и САЩ на първо място се нуждаят от оперативна глътка въздух, защото събитията в Близкия изток изглежда ги изненадаха неприятно. Тези събития играят изцяло в полза на двата големи източни гиганта - Русия и Китай, както и на регионалния играч номер 1 - Иран.
Беше прекъснато в зародиш размразяването между арабските страни и Израел, а също и бяха нарушени традиционно добрите отношения между САЩ и страните от Персийския залив. Разбира се, няма да видите Саудитска Арабия или ОАЕ да гонят американските военни от своя територия или да се обявяват срещу Вашингтон, но застудяването вече се усеща.
Пример за това застудяване е фактът, че държавният секретар Антъни Блинкен е накаран да чака цяла нощ появата на саудитския коронован принц Мохамед бин Салман. Това е нечувано дипломатическо унижение, което е ясно индикативно за отношението на Рияд към Вашингтон, както и за новия баланс на силите в Близкия изток. Можете ли да си представите, ако саудитския владетел или някой принц беше накарал някогашния държавен секретар Хенри Кисинджър да чака цяла нощ? Или ако не легендата на дипломацията Кисинджър, то дори една Мадлин Олбрайт, Колин Пауъл или дори Джон Кери?
Не, разбира се, това беше немислимо. Вратите по целия свят бяха отворени за държавния секретар на Съединените щати от края на Първата световна война, та чак до администрацията на Тръмп включително.
Всичко това говори за отслабване на западните политико-икономически и военни властови центрове, които не могат да си позволят повече да се разпореждат с целия свят като със собствения си вътрешен двор. Оттук насетне западните елити ще трябва да се държат внимателно и уважително с ресуверенизиращите се държави по света, сред които особено изпъкват страни като Иран, Саудитска Арабия, Турция, Пакистан, Северна Корея, Виетнам, ОАЕ, Катар, Египет, Алжир, Бразилия, Аржентина, Венецуела и много други. Умишлено дори няма да повдигам въпроса за Русия и Китай, които очевидно показаха, че могат поне засега да устоят на натиска на колективния Запад и дори в някои региони на света да извоюват преимуществото в голямата геополитическа битка.
Ето защо Западът бърза да сключи примирието в Украйна, дори и да е с цената на сухопътния коридор до Крим, както и богатия Донбас. Защото в противен случай има опасност, след провалената украинска офанзива, руснаците да започнат своя успешна контраофанзива, която да доведе до нови териториални придобивки за Москва, например, по посока на стратегическите пристанища Николаев, Очаков и Одеса, или пък на едномилионния Харков, който е едно от индустриалните сърца на Украйна.
Такъв ход на събитията може да е катастрофален не само за самата Украйна, която ще загуби всякаква жизнеспособност като държава, но и за Запада, който ще трябва да признае трета голяма геополитическа загуба на фона на поражението на прокси силите си в Сирия, а по-късно и прибързаното изтегляне от администрацията на Байдън на американските сили от Афганистан. В геополитиката трето поражение няма да се отрази здравословно на западните претенции за хегемония.
От руска гледна точка ситуацията всъщност е изгодна, защото очевидно сега Москва има военно-техническото преимущество в Украйна и може или да приеме предложенията за примирие, които Западът започва с половин уста да дава, или да извоюва още по-добри териториални позиции. В единия вариант обаче, Москва ще има нестабилна нова граница, която винаги ще е заплашена от украински опит за реванш, който със сигурност ще бъде подкрепен с още западни пари и оръжия. В другия вариант - Москва ще претърпи още тежки човешки и материални жертви, но ще извоюва по-категорично победа, която може да разтърси самите основи на американската хегемония.
Ние българите трябва да сме наясно, че събитията в Украйна имат различни възможни проекции за съдбата на нашата страна. Едно примирие по сегашните военни граници ще доведе до нова война след 2-3 години, в която може и ние да бъдем вкарани заедно с украинците, поляците и румънците. Една по-голяма и категорична руска победа, от своя страна, може да събори цялостно установения ред в Източна Европа, да доведе до хаос, анархия, сътресения и нови конфликти и противопоставяния. Но също така и до ресуверенизация на България и държавите от региона. И под ресуверенизация нямам предвид задължително излизане от НАТО и ЕС - това може да бъде дори опасно в тези бурни времена.
Но съществуват добри примери като дясно-консервативна Унгария, а вече и ляво-консервативна Словакия, които отстояват националните си интереси, като в същото време остават по-добре интегрирани в евроатлантическите структури от нашата България. Което трябва да бъде храна за размисъл за нас българите и особено политиците....
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
