Единствен гарант за свободно развитие е парламентарната република

За всички хора слънцето изгрява на изток и залязва на запад. Не и за министрите. За тях в това им качество – на членове на Министерския съвет, който е титуляр на изпълнителната власт при парламентарната форма на управление – слънцето изгрява и залязва в Народното събрание. Правителството не е пряка функция на доверието на гражданите. То е пряка функция на доверието на парламентарното мнозинство. Субстанцията на това доверие е политическа и може да се опише с три понятия – овластяване, контрол, отчетност. С други думи, от Парламента произтича властта на Правителството и нему, на Парламента, Правителството дължи отчет и е подконтролно. Това е конституционната азбука на установеното не само у нас, но и в Европа парламентарно управление.

Динамиката в отношенията Парламент-Правителство в най-висока степен зависи от характеристиката на парламентарното мнозинство – дали то е хомогенно и монолитно или е фрагментирано, подвижно и тематично. При първия вариант по правило координацията между законодателната и изпълнителната власт е по-плътна, а когато начело на правителството е лидерът на партията, която е спечелила изборите, често самото мнозинство в Парламента играе по-скоро ролята на трансмисия за правителствената политика. Започва да доминира неговата функция за политическа охрана на правителството, свързана с обезпечаването на подкрепата за неговите законодателни инициативи и отблъскването на опозиционните атаки. В такава ситуация, ако депутатите от мнозинството са неопитни и без индивидуална политическа тежест и авторитет в обществото, те често се превръщат в пасивен регистратор на волята на изпълнителната власт и неглижират контролната функция на Парламента. Тогава тежестта да се търси отчетност и да се осъществява действен........

© Труд