Николай и Евгения Баневи могат да се окажат първите, които ще осъдят персонално бившия главен прокурор Иван Гешев, настоящия изпълняващ длъжността Борислав Сарафов, както и всички заместници на Гешев (които Сарафов своевременно отстрани). Още преди две години Баневи внесоха в съда граждански иск за обезщетение от 60 000 лева за вреди от непозволено увреждане, причинени съвместно от Гешев, Сарафов и другите четири зам. главни прокурорки от това време. В писмо до 67 адресата - чужди посланици и международни институции, ръководството на прокуратурата обяви както Баневи, така и широк кръг от обвиняеми и подсъдими политици и бизнесмени, за олигарси и престъпници.Никой от тях все още не е осъден с влязла в сила присъда.
Две съдебни инстанции отхвърлиха исковете на Баневи с мотива, че главният прокурор и заместниците му са защитени от функционален имунитет дори когато публично обявяват някого за престъпник, без да има присъда. Тази седмица тричленен състав на Върховния касационен съд постанови обратното - няма имунитет за висши прокурори, които си позволяват да произнасят присъди вместо съда и така нарушават презумпцията за невиновност. А в случая отговорност за причинените вреди трябва да се търси не от държавата по реда на специалния закон, а лично от Гешев, Сарфов и останалите зам. главни прокурори, защото те не са действали в кръга на служебните си задължения по осъществяване на съдебната власт.
Темата тук не са Баневи и тяхната вина. Ако Баневи и всички останали в онзи списък са извършили престъпления, то работата на прокуратурата е да го докаже. Това не става с писма до посланици и пъчене пред медиите, а в съдебната зала. Прокурорите са силни в първото и слаби във второто.
Истинските герои в този сюжет обаче, са трите върховни съдийки, които разграничиха прокурорския произвол от правораздаването.
Години наред основен проблем в държавата е превръщането на прокуратурата в политически играч и бухалка за натиск и рекет върху бизнеси, партии, медии и неудобни на властта персони. Съществено условие това да може да се случи е пълната безотговорност на главния прокурор и ръководството на прокуратурата, над които е "само Господ". Не случайно предишният главен прокурор Сотир Цацаров засекрети и имената на прокурорите по конкретни дела, което ги насърчи да се чувстват недосегаеми. Когато няма персонална отговорност, а за всички безобразия плаща държавата, т.е. данъкоплатецът, всяка институция се превръща в бухалка. И докато няколко парламента се упражняват в законотворчество, за да върнат контрола върху прокуратурата, съдът припомни, че той започва първо от личностите в нея.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Ali Fathollah-Nejad
Rami G Khouri
visit website
