Канцлерът Шолц в напън да промени конституцията с цел да върже бюджета за 2024-та

Най-мощната икономика в еврозоната е във финансов блокаж

Милиарди евро отиват за бежанците от Украйна и енергетиката

Миналата седмица бившият гръцки министър на енергетиката и околната среда Панайотис Лафазанис посъветва Германия да продаде островите си, за да припечелела пари за връзване на бюджета й за 2024 г.. Берлинският таблоид „Билд“ окачестви изцепката на члена на правителството на някогашния ляв премиер на съседите ни от Юг Алексис Ципрас като жестока подигравка. Още повече, че гръцкият политик, който неотдавна се разхождаше из Атина с плакат в подкрепа на Русия във войната й с Укрйна, призова канцлера Олаф Шолц да вика на помощ „Великолепната тройка“ - Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз. За да го надзирават как харчи парите на държавата до оправянето на бюджетния хаос, поясни високо тиражираният таблоид, който обаче не се обиди на атинския екс-министър, а мъдро констатира: „Назаем брашно, тъпкано се връща!“. Просто защото на 4 март 2010 г., явно подкокоросан от управляващите в Германия, „Билд“ опва на първата си страница с едър шрифт заглавието: „Продайте островите си, фалирали гърци!“. По онова време Гърция се пържи в изпепеляващата я дългова криза, държавата е изправена пред банкрут, а нейният финансов министър се чуди на коя врата да почука, за да моли пари. „Сега ситуацията се обърна, бюджетните проблеми са у нас, но трябва ли да продадем острови като например Силт и Хелголанд, за да се оправим?“ - запита завчера пак на първата си страница „Билд“.

Големият проблем с финансите на Берлин не е съвсем нов и вече се знае от цял свят - завихри се в средата на ноември, когато Конституционният съд на Германия в Карлсруе обяви, че правителството използва съвсем незаконно за попълване на дупки в бюджета и за подпомагане на икономиката специални фондове, които имат съвсем друго предназначение. Новото е, че с цел излизане от създадената запретителна ситуация канцлерът Олаф Шолц поиска миналия четвъртък от Бундестага да бъде променена конституцията, която регулира харченето на парите на държавата. Тоест да отпадне онази част от основния закон на Германия, известна като „спирачка на дълга“, която налага максималният разрешен структурен нетен дълг да не надхвърля с повече от 0,35% брутния вътрешен продукт, като в същото време за държавни разходи да не се използват пари, натрупани в „касички“ за други цели от общ интерес. Задължение, което открай време първо Бон и след това Берлин се опитваха да наложат на партньорите си от ЕС и чийто призрак караше последните да треперят от страх да не би да го прекрачат, особено с широк разкрач.

А сега същите въпросни партньори в Париж, Рим или Мадрид обвиниха в прав текст германското правителство в хитрини и лицемерие, заради скритото използване от него, при това не от вчера, на неразрешени от собствените му закони лостове за допълнително финансиране. Доколкото до конституцията, най-простичко казано, шефът на изпълнителната власт в Берлин настоя тя на практика да бъде суспендирана, за да може да бъде запълнена с налични, но нарочени за „черни дни“ пари, очертаващата в бюджета за догодина „дупка“, на първо време, от над 20 млрд. евро.

Интересен е отговорът на въпроса как можа Германия, която винаги е била смятана за модел на бюджетна прецизност, да стигне до там да не спазва строгите правила, които самата тя е приела и най-мощната икономика в еврозоната да се озове в ситуация на финансов блокаж? И да бъде принудена да замрази разходите си, тъй като иначе не може да приеме основния си финансов закон за 2024 г., след като лидерите й признаха на всеослушание, че този от 2023 г. бил на практика противоконституционен.

Както подчертаха няколко водещи европейски вестници начело с френския „Льо Монд“, виновна за шока, който поставя на карта самата управляваща в Берлин тристранна коалиция, е самата тя - коалицията, родена „в грях“. По простата причина, че през есента на 2021 г. Социалдемократическата партия на канцлера Шолц, „Зелените“ и Либерал-демократическата партия подписват политическото си споразумение за общо управление след като одобряват заедно финансова маневра, която според съдиите от Карлсруе по същество е противоконституционна. Ами договарят се да прехвърлят неизползван кредит от 60 млрд. евро, натрупани за борба с последствията от „Ковид-19“, към частта от бюджета за озаптяване на климатичните промени и после да ги харчат за каквото си поискат. Така въпросният фонд се превръща в предпочитания инвестиционен инструмент на „трицветния“ кабинет на Шолц и той го използва за обновяване на железопътната мрежа, за подмяната на газовите котли в индустрията, за субсидия от 10 млрд. евро за фабрика за чипове в Магддебург - провинция Саксония-Анхалт и т.н. Нещо повече - употребата на тези извънбюджетни средства се оказва толкова примамлива, че правителството ги увеличава до над 200 млрд. евро с пари от други обществени фондове - те са общо 29 като в тях има натрупани 869 мрд. евро. Та така Шолц и министрите му успяват да посрещнат растящите главоломно военни разходи, да се справят с енергийния шок от есента на 2022 г., да приемат бежанци от Украйна и др.

И сега накъде? Ако конституцията не бъде променена в частта „спирачка на дълга“ - може да се случи с гласовете на две трети от депутатите в Бундестага, то за да попълни дупките в бюджета за 2024 г. правителството на Шолц ще трябва да приложи мерки като закъсала страна от някогашния трети свят - стягане на коланите, увеличавне на днъците, продажба на държавни активи и имоти, дори острови и т.н. Трудно би се случило, но най-лошото е, че Германия, индустриалният и финансов локомотив на Европа, бе хванат в измама точно в момент, когато членовете на Еврозоната преговарят за реформа на Пакта за стабилност в посока „развързване на ръцете“ за държавните харчове. Иначе неблагоприятните последици за Берлин от финансовото му лицемерие изглеждат в крайна сметка ограничени - засега няма влошаване на рейтинга на германския дълг и възможностите на страната да взема външни заеми ще останат непокътнати. А за излизане от кризата е достатъчно да се намери политическо споразумение за споменатото суспендиране на основния закон, тъй като в противен случай паниката наистина ще обземе Европейския съюз и устоите му ще бъдат разклатени неимоверно.

QOSHE - Как Гърция си го върна тъпкано на Германия - Румен Михайлов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Как Гърция си го върна тъпкано на Германия

10 6
04.12.2023

Канцлерът Шолц в напън да промени конституцията с цел да върже бюджета за 2024-та

Най-мощната икономика в еврозоната е във финансов блокаж

Милиарди евро отиват за бежанците от Украйна и енергетиката

Миналата седмица бившият гръцки министър на енергетиката и околната среда Панайотис Лафазанис посъветва Германия да продаде островите си, за да припечелела пари за връзване на бюджета й за 2024 г.. Берлинският таблоид „Билд“ окачестви изцепката на члена на правителството на някогашния ляв премиер на съседите ни от Юг Алексис Ципрас като жестока подигравка. Още повече, че гръцкият политик, който неотдавна се разхождаше из Атина с плакат в подкрепа на Русия във войната й с Укрйна, призова канцлера Олаф Шолц да вика на помощ „Великолепната тройка“ - Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз. За да го надзирават как харчи парите на държавата до оправянето на бюджетния хаос, поясни високо тиражираният таблоид, който обаче не се обиди на атинския екс-министър, а мъдро констатира: „Назаем брашно, тъпкано се връща!“. Просто защото на 4 март 2010 г., явно подкокоросан от управляващите в Германия, „Билд“ опва на първата си страница с едър шрифт заглавието: „Продайте островите си, фалирали гърци!“. По онова време Гърция се пържи в изпепеляващата я дългова криза, държавата е изправена пред банкрут, а нейният финансов министър се чуди на коя врата да почука, за да моли пари. „Сега ситуацията се обърна, бюджетните проблеми са у нас, но трябва ли да продадем острови като например Силт и Хелголанд, за да се оправим?“ - запита завчера пак на........

© Труд


Get it on Google Play