Утешителна „печалба“ за Германия на Олаф Шолц - Фон дер Лайeн начело на НАТО

От известно време редица коментатори на все още радващи се на читатели вестници в западната част на Европа се надпреварват да твърдят, че общоевропейският вот през юни щял да бъде тест за бъдещето на Европейския съюз.

Маститата наблюдателка на флагмана на френския печат „Льо Монд“ - Франсоаз Фероз, пък написа цял анализ, за да докаже, че предстоящите избори щели да бъдат направо референдум „За“ или „Против“ ЕС. Вот, на който народите на Стария континент щели да упражнят даденото им от демокрацията право да определят сами бъднините си или по-точно онова, което мнозинството от тъдявашния електорат иска занапред. Галеща ухото, макар и позната до болка риторика, но се оказа, че рушител на изконното демократично право на европееца да гласува и да очертава политическата посока на желанията си го погазва не кой да е, а президентът на Франсия - Еманюел Макрон. Който шест месеца преди вота изглежда, че е предрешил бъдещето на ЕС, като май вече е назначил неговия нов „министър-председател“, тоест шефа на ЕК.

Не е тайна - преди малко по-малко от пет години „кингмейкърът“ или „кралетворецът“ на ЕС беше пак държавния глава на Франция, който се изяви като политически фокусник, изваждайки от ръкава си доста изненадващо Урсула фон Дер Лайн за шефка на изпълнителната власт в Съюза. Разбира се, направи го в синхрон с тогавашната германска канцлерка Ангела Меркел и този ход извади ЕС от блокиралата го парализа след поредица от кръстосани вета върху избора на водещата фигура в общността. Според дипломатически източници в Брюксел и Париж, четири години по-късно наемателят на Елисейския дворец пак го играе „кингмейкър“, който успешно плете мрежата си от лични отношения в комбина с дипломатически ходове, за да номинира правилния според него наследник на Фон Дер Лайн. Като името на въпросната личност е изненадващо за мнозина - Марио Драги, но Макрон залага на него, тъй като бившият италиански премиер и бивш управител на Европейската централна банка/ЕЦБ/ е известен като спасител на еврото и от там на ЕС в сегашния му вид. Тоест Драги е лидерът, „европейският шампион“, който е нужен според „лявоцентриста“ Макрон, за да бъдат пресечени националистическите, отцепническите и суверенистични напъни най-вече на десницата из Стария континент.

От край време изборите на водещите фигури в Съюза се оформят по трасето Париж - Берлин и както се твърди в Брюксел, като начало Макрон бил представил замислената номинация на силния в момента човек в германската столица - канцлера Олаф Шолц. На него, а след това и на някои други по-влиятелни европейски лидери, Макрон обяснил защо след следващите общоевропейски избори, които се очертават особено важни, начело на изпълнителната власт в ЕС трябва да застане бившият №1 в ЕЦБ, нищо, че е на 76 години. Ами след юнския вот Старият континент ще трябва да се изправи пред нова фаза в развитието си, белязана от направо страховити предизвикателства - все по-ужасяващите последици от войната в Украйна, от тази в Близкия Изток, главоломното политическо-икономическо утвърждаване на Китай на световната сцена, твърде вероятното избиране на Доналд Тръмп пак за президент на САЩ с последваща изолация на Европа, цитираните суверинистични „възраждания“ в ЕС. Проблеми, които според Елисейския дворец изискват нестандартни решения, а за тях трябва да се разчита на личност, която вече е допринесла за спасяването на Европа и има завиден международен авторитет. Точно като Марио Драги, който може да говори с китайския лидер Си Дзинпин без комплекс на малоценност, да устои на „лудориите“ на Тръмп, върл поддръжник е на Украйна във войната с Русия и не се нуждае от краткотраен народен консенсус. Мотиви, които президентът бил илюстрирал на канцлера и последният им бил кандисал, при това на драго сърце.

Разбир се, за Олаф Шолц не е малък проблем да се откаже от сънародничката си Фон Дер Лайен, въпреки че тя минава за консерваторка и не е социалдмократка като него. Като за някои френски и италиански медии, в Берлин имат поне две основателни причини, за да подкрепят линията на френския президент. Първата се отнася до възможната стратегия за излизане на Фон Дер Лайен „с чест“ от Европейската комисия : избора u за генерален секретар на НАТО - пост, който ще бъде освободен следващата пролет. САЩ вече одобриха кандидатурата u, наред с тази на нидерландския премиер в оставка Марк Рюте, но като че ли напоследък везните на подкрепата на Вашингтон клонят в полза на германката, може би най-вече заради решителната u подкрепа на Украйна във войната с Русия. Иначе казано, Германия няма да загуби важна фигура от шахматната дъска на международните назначения. Доколкото до втората причина, то тя е малко тривиална, но много прагматична - пускайки Драги на мястото на Фон дер Лайн, Шолц ще може да парира „нездравословните“ за кабинета му брожения сред „зелените“ от неговата трипартийна коалиция, като рекетира Макрон за назначаването на техен човек на важен пост в ЕК.

После идва Рим, тъй като особено важен за решението на оста Париж - Берлин е отговорът на въпроса дали премиерката Джорджа Мелони ще одобри назначаването на Марио Драги начело на европейската изпълнителна власт? Защото според брюкселските правила италианец не може да стане „премиер“ на Европа без одобрението на правителството в Рим, а в него бившият шеф на ЕЦБ има доста неприятели, начело с вицепремиера Матео Салвини. Но за римския всекидневник „Ла Република“ отдавнашната мечта на Мелони била Италия да заиграе заедно с Германия и Франция водеща роля в ЕС, която безспорно може да u осигури италианец начело на ЕК, дори той да не е от политическото котило на премиерката. И тя щяла със сигурност да прегърне номинацията за поста на Драги, който обаче поне до вчера не се бе произнесъл по издигането на кандидатурата му. Но медиите в Брюксел, Париж и Рим отсъдиха, че неотдавнашната негова обиколка из европейските столици като специален пратеник на ЕК по въпросите за конкурунтноспособността, не е нищо друго освен сондажи по кандидатурата му.

А много вода в мелницата на Драги налива неговото верую за бъдещето на Стария континент, което съвпада напълно с вижданията на Макрон и Шолц: „Това е критичен момент за Европа и ние се надяваме, че тези основополагащи ценности, които ни събраха, ще ни запазят заедно“ - каза ексшефът на ЕЦБ на представяне на книга в Рим преди седмица и после предложи нещо като програма за европейски федерализъм: „Сега е още по-важно да разберем, че не можем да се изправим сами пред европейските наднационални предизвикателства. Нужна ни е обща отбрана, която да бъде добре координирана, но това означава да имаме външна политика, която трябва да координираме задължително. Ето защо е наложително да започнем да мислим за европейска политическа интеграция, за Европейски парламент, не като говорилня, а като истинския общонационален парламент на Европа. Трябва да започнем да мислим, че сме и италианци, и европейци, трябва да преоткрием различен начин на битуване, трябва да станем голяма обща държава!“

Хубаво, но да предрешаваш кой ще ръководи Европа преди да се е произнесъл по въпроса нейният суверен, намирисва на авторитаризъм, на режим и май няма нищо общо с така милата ни демокрация, нали г-н президент Макрон?

QOSHE - Еманюел Макрон номинира Марио Драги за шеф на ЕК - Румен Михайлов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Еманюел Макрон номинира Марио Драги за шеф на ЕК

11 19
11.12.2023

Утешителна „печалба“ за Германия на Олаф Шолц - Фон дер Лайeн начело на НАТО

От известно време редица коментатори на все още радващи се на читатели вестници в западната част на Европа се надпреварват да твърдят, че общоевропейският вот през юни щял да бъде тест за бъдещето на Европейския съюз.

Маститата наблюдателка на флагмана на френския печат „Льо Монд“ - Франсоаз Фероз, пък написа цял анализ, за да докаже, че предстоящите избори щели да бъдат направо референдум „За“ или „Против“ ЕС. Вот, на който народите на Стария континент щели да упражнят даденото им от демокрацията право да определят сами бъднините си или по-точно онова, което мнозинството от тъдявашния електорат иска занапред. Галеща ухото, макар и позната до болка риторика, но се оказа, че рушител на изконното демократично право на европееца да гласува и да очертава политическата посока на желанията си го погазва не кой да е, а президентът на Франсия - Еманюел Макрон. Който шест месеца преди вота изглежда, че е предрешил бъдещето на ЕС, като май вече е назначил неговия нов „министър-председател“, тоест шефа на ЕК.

Не е тайна - преди малко по-малко от пет години „кингмейкърът“ или „кралетворецът“ на ЕС беше пак държавния глава на Франция, който се изяви като политически фокусник, изваждайки от ръкава си доста изненадващо Урсула фон Дер Лайн за шефка на изпълнителната власт в Съюза. Разбира се, направи го в синхрон с тогавашната германска канцлерка Ангела Меркел и този ход извади ЕС от блокиралата го парализа след поредица от кръстосани вета върху избора на водещата фигура в общността. Според дипломатически източници в Брюксел и Париж, четири години по-късно наемателят на Елисейския дворец пак го играе „кингмейкър“, който успешно плете мрежата си от лични отношения в комбина с дипломатически ходове, за да........

© Труд


Get it on Google Play