Липсата на кадри и бюрокрацията са основните пречки пред компаниите
Нагласите на бизнеса са за влошаване
Корупцията в страната е нараснала два пъти през отминаващата 2023 г., показва анкета на БСК сред нейните членове. 59% от анкетираните компании споделят за корупционен натиск, при 30 на сто през миналата година, каза Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Така корупцията се нарежда сред най-големите пречки пред развитието на бизнеса.
Анкетата не дава отговор за причината за усещането за корупция, коментира председателят на БСК Добри Митрев. “Но е доста висок рискът от корупция на фона на публичното говорене за нулева толерантност към корупцията. В анкетата не посочват истинските мотиви, но явно има натиск върху компаниите”, допълни той.
За фирмите бяха въведени изисквания да докладват за движението на стоки с висок фискален риск, както и за изплащаните необлагаеми доходи на наетите хора, може да има смесване на това доколко фирмите се чувстват притиснати от администрацията и действителен корупционен натиск, коментира Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК.
През последната година интересът към участие в обществени поръчки нараства почти двойно спрямо предходната година. 29% от анкетираните посочват, че през 2023 г. са участвали в конкурси по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Най-честият проблем, с който участниците в конкурси по ЗОП се сблъскват, е тенденциозно поставяне на условия, които устройват конкретен изпълнител (29%), както и необективно оценяване на офертите (21%), показва анкетата на БСК. През 2022 г. рязко намаля делът на анкетираните, които са се сблъсквали с изискване за предоставяне на данни, известни на възложителите, но през 2023 г. този проблем пак излиза на дневен ред.
Най-големите пречки пред бизнеса са липсата на работна ръка (посечена от 75% от анкетираните), регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). На следващо място са корупцията, ниското качество на административно обслужване и недостатъчния брой електронни административни услуги (43%) и неефективната съдебна система (41%). Всеки трети анкетиран (31%) вижда проблем в насаждането на негативизъм спрямо бизнеса чрез политическото говорене, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.
По отношение на очакванията за 2024 г., традиционно между 30 и 40 на сто от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 г., след финансовата криза, и през 2020 г. заради ковид кризата. След отшумяване на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко, но той беше попарен от реалностите през 2022 г. и 2023 г., и през тазгодишното проучване отново преобладават песимистите, каза Добри Митрев. 43% от анкетираните очакват икономически спад през 2024 г., 23% не очакват промяна, едва 24% вярват в по-доброто бъдеще, а 10% са предпазливи и предпочитат да не прогнозират.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от компаниите виждат в очаквания ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и в нарастването на цената на труда. Преобладаващата част от участниците в анкетата очакват инфлацията (76%) и забавянето на глобалния растеж (67%) да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията и тяхното негативно влияние.
Обобщените резултати от анкетата сред компаниите показват, че бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма.
На последно място сме сред страните от ЕС
Другите се развиват по-бързо
Икономиката на България трябва да расте двойно по-бързо, за да достигнем останалите страни от ЕС.
България е на последно място сред страните от ЕС по отношение на изчислявания от БСК индекс “Ефективност на икономическата политика”. Данните от анализа показват, че България значително изостава от ЕС по почти всички използвани в индекса показатели. Това означава, че провежданата икономическа политика на България не произвежда ефективен резултат, обобщават от БСК.
Според Световната банка икономиката на България за периода 2010-2019 г. е нараснала средно само с 2,1% годишно, при положение, че за догонване на средното ниво на ЕС в обозримо бъдеще (следващите 15 години) е необходим два пъти по-висок икономически растеж. Периодът от 2019 г. насам е свързан с наслагващи се кризи, които допълнително поставят на изпитание българската икономическа политика. Според есенната прогноза на Европейската комисия българската икономика се очаква да нарасне само с 1,8% през тази година, а румънската икономика ще нарасне почти двойно - с 3,1%. Очевидно е, че българската икономическа политика е неефективна, посочват от БСК.
Преките чужди инвестиции, които са индикатор за доверието в една икономика и за ефективността на икономическата политика, също не са на добро ниво, пише в анализа на БСК. Същото се отнася и за частните инвестиции на компаниите в страната, които са функция на нивото на несигурност в една икономика и на ефективността на нейната икономическа политика. Другите страни от ЕС се развиват много по-добре. Например Естония по брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението надмина Португалия и достигна Испания. Хърватия влезе в ЕС след нас - през 2013 г., но ни изпревари при влизане в еврозоната. Румъния също е пред нас по БВП на човек от населението. Новите членки на ЕС изпреварват по редица показатели някои страни от старите членки, а България остава на последно място.
Затова от БСК посочват, че на страната ни е нужна нова концепция за икономическа политика, ако искаме да достигнем средните европейски нива през следващите 15 години. Къде са необходими промени може да бъде видяно от индекса “Ефективност на икономическата политика”, изчисляван от БСК. Индексът е изчислен на база на три стълба. Първият стълб е “Инвестиции и иновации”. България е на последно място в ЕС по този показател, което показва, че досега използваните политики за стимулиране на инвестициите не водят до желания ефект, показва анализът на БСК.
Вторият стълб в индекса на БСК е “Реформи и институционална среда”. Тук България отново е на последно място сред страните от ЕС, което показва, че бизнес средата не стимулира в достатъчна степен инвестициите. Третият стълб в индекса е “Ефективност на бюджетната политика”. Тук България е на 24-то място сред страните от ЕС. Това, че не сме на последно място, се дължи на малкия размер на външния дълг. България трябва да запази строгата си фискална политика, която води в последните 10 години, на ниско ниво на държавния дълг спрямо БВП, посочват от БСК.
Има недостиг на работяги
Повишаването на минималната заплата на 933 лв. от 1 януари 2024 г. ще доведе до ръст на инфлацията. Почти половината от анкетираните от БСК компании заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите.
Само 15% от анкетираните компании заявяват, че ръстът на минималната заплата не би им създал проблем, а 16% посочват, че ще могат да си позволят увеличение само на заплатите на наетите на минимална заплата и ще запазят нивото на останалите възнаграждения. 26% от компаниите са посочили, че ще вдигнат заплатите на всички в предприятието, но това ще доведе до проблеми и може да има съкращение на персонал.
Но отминаващата 2023 г. показва, че компаниите са вдигнали заплатите на наетите хора. 85% от анкетираните посочват, че са компенсирали инфлацията в доходите на работниците си, като 65% са го направили с увеличение на заплатите, 16% - с увеличение на сумата за ваучери за храна, 12% - с годишен бонус, а 7% - с тримесечни бонуси.
По отношение на работната ръка бизнесът изпитва най-голям недостиг на изпълнителски състав (74% от анкетираните), тоест на работяги, които реално извършват основната дейност на фирмата. На следващо място е недостигът на тесни специалисти (72% от анкетираните), общи работници (52%), ръководен персонал (46%) и административен персонал (40%).
Нарастват задълженията към бюджета
През 2023 г. 30% от фирмите са свили производството си, а 36% отчитат спад на продажбите, показва анкетата на БСК. Ситуацията през отминаващата година е доста по-тежка отколкото през 2022 г., когато намаляване на производството и на оборотите са отчели съответно 20% и 29% от фирмите.
Докато компаниите с негативно развитие през настоящата година нарастват, тези, които отчитат положителни промени, намаляват. През 2023 г. само 31% от фирмите са постигнали ръст на производството, а 30% увеличение на продажбите, при съответно 44% и 50% през предходната 2022 г.
По отношение на присъствието си на външните пазари 14% от фирмите са свили дейността си, а само 18% отчитат ръст през настоящата година. За сравнение през миналата година, отново 14% имат спад на външните пазари, но 28% са отчели ръст. Оказва се, че и по присъствие на външните пазари дейността на фирмите се влошава през настоящата година.
През тази година леко подобрение отчитат фирмите по отношение на задълженията им към банки и доставчици, но се увеличават задълженията им към бюджета и към персонала. Увеличават се и случаите на просрочени несъбрани вземания от клиенти.
Анкетата на БСК показва, че през 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид кризата, а в последствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и за състоянието на бизнес климата, и за състоянието на собствените им фирми.
Подобрение на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобрение на състоянието на компаниите отчитат 22% от участниците в проучването.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
