Съседите ни все още не осъзнават какво се случи миналата седмица в Брюксел

Моят приятел и колега от Скопие Мариян Николовски дори е събрал сили да се пошегува чрез две изречения, качени на стената му в социалните мрежи. Те гласят: „Това с Украйна и ЕС всъщност е отлична новина. Ще имаме в ЕС още един голям приятел, който ще подкрепя нашата евроинтеграция“. Толкова.

Къде е вицът тук? Очевидно не е в констатацията, че между Северна Македония и Украйна съществува традиционно приятелство. Това е добре известно, дори само заради факта, че по време на въоръжения конфликт през лятото на 2001 г. Киев предостави изтребители и хеликоптери с украински пилоти, които да подкрепят действията на силите на реда на правителството в Скопие срещу бунтовниците от Армията за национално освобождение на Али Ахмети. Изтребителите не свършиха кой знае каква работа, но хеликоптерите помагаха в някои от операциите на армията, а после, ако не се лъжа, останаха за нейните нужди. Киев и Скопие са добри приятели и в това няма нищо лошо. Но то не става за виц, още повече за такъв, който да предизвиква тъжен смях.

Закачката се крие в перспективата Украйна да стане член на ЕС и там, сред другите държави, да лобира за старта на преговорите на Северна Македония за членство. Представяте ли си - след толкова години чакане от страна на Скопие, след още може би десетилетие, докато Киев изпълни критериите и влезе вътре, докато самият ЕС не се реформира достатъчно, за да „преглътне“ Украйна, Северна Македония няма да е започнала преговорния процес за пълноправно членство. Откъдето и да го погледнеш, а аз лично го гледам от най-добронамерената страна, това дори не е смешно, а е по-скоро тъжно. Много тъжно.

Защото нещата са подредени така, че перспектива за старт на преговорния процес на........

© Труд