Разцветът на тази турско-персийска държава е в края на ХІІ - началото на ХІІІ в.
На 26 август 1071 г. във византийската тема Васпуракан близо до тогавашния арменски град Манцикерт (дн. Малазгирт в Турция) става паметна историческа битка. Водената от император Роман IV Диоген армия е разгромена от командваните от Алп-Арслан турци-селджуки, които започват масово да заселват Мала Азия. Поражението при Манцикерт се счита за началото на упадъка на Византийската империя, завършил с падането на Константинопол в ръцете на османските турци през 1453 г.
А победителите скоро изграждат своя империя, известна като Румски или Иконийски султанат. Столицата първо се намира в Никея (дн. Изник), а след това е преместена в Икония (Коня). Разцветът на тази турско-персийска държава е в края на ХІІ - началото на ХІІІ в., когато султаните превземат ключови византийски пристанища по бреговете на Средиземно и Черно море.
В този период селджуките контролират цялата търговия през Мала Азия за Европа от Иран и Централна Азия. На бурния разцвет слагат край монголите, разгромили иконийските войски през 1243 г. Държавата просъществува до 1308 г., когато окончателно се разпада на множество княжества (бейлици), от които малко по-късно ще се роди Османската империя.
Именно през столицата на някогашния Иконийски султанат Коня минавам през есента на 2023 г. в своя дълъг път към историческата област Кападокия в сърцето на Мала Азия. До първата половина на ХІХ в. тя още е пазела блясъка си. Дворецът на селджукските султани се намирал на хълм, ограден с мощни стени. Те били защитавани от 108 правоъгълни и зидани от дялани каменни блокове кули, разстоянието между които е около 13 метра. Крепостта се издигала на хълм в центъра на огромен град, в който извисявали минаретата си стотици джамии. В дворцовия комплекс ярко се откроявала джамията Ала ад-дин. Днес от стените и портите на огромната селджукска крепост, както и от забележителния дворец, заемал цялото пространство от главната порта до джамията Ала ад-дин, е останала само тя. За миналата слава на Иконийския султанат свидетелстват само отделни разхвърляни камъни.
Но изворите ясно свидетелстват за духовния разцвет на иконийската столица през ХІІ-ХІІІ в. Културата на тази първа турска държава в Мала Азия не била закрепостена от догмите на ортодоксалния ислям. В гравюри от 30-те години на ХІХ в. се вижда, че изцяло запазените тогава крепостни стени са украсени с животински и човешки изображения и даже с антични статуи. Арабският пътешественик Ибн Батута, посетил града в 30-те години на ХІV в., отбеляза: „Това е голям град, добре построен, изобилстващ от вода и потоци, градини и плодове. Улиците на Коня са много широки, пазарите са разположени удивително [добре] и всеки магазин заема отделно място.”
Селджукските султани направили всичко възможно, за да съберат в столицата си духовния елит на тогавашния ислямски свят. Достатъчно е да се каже, че през този период в Коня идва известният поет и математик Омар Хаям (1048-1131). Но градът не би имал това огромно значение, ако в него не бе живяла една световноизвестна личност. Става дума за видния поет-суфист, основател на дервишкия тарикат (орден, братство) Мевлеви, Мавляна Джалал ад-Дин Мухамад Руми.
Той се ражда през 1207 г. в Балхи, Афганистан, и е син на известния богослов, юрист и проповедник Баха ад-Дина Валад. Заради нашествията на монголите семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. Така след 10-годишно странстване Баха ад-Дина Валад приема поканата на иконийския султан Алаедин Кейкубад I и се установява в Коня. Там бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Именно по тази причина синът получава впоследствие името Руми, т. е. от „страната Рум”.
След смъртта на баща си през 1231 г. младежът продължава неговото дело. Той преподавава на многобройните си ученици философия, религия и право, пише и стихове. Най-важното произведение на Руми е „Маснави-е Манави“ („Духовни стихове“) – шесттомна поема, разглеждана от мнозина като втора по важност след Корана. „Маснави“ често е наричана „Куран-е фарси” („Персийският Коран”).Заради авторитета си Руми е назован от своите последователи Мевляна (водач, учител).
Джалал ад-Дин Мухамад почива на 17 декември 1273 г., а тогавашният султан Кай Хосрой III нарежда той да бъде погребан до баща си. Наследникът му Мевляна Хюсаметин Челеби започва строеж на мавзолей над гроба по проект на архитекта Беретин Тебризли, а строителните работи са финансирани от грузинската принцеса Гюрчу Хатун – съпруга на емирите Сюлейман ал-Дин Перван и Аламедин Кайсер. Сградата е изградена в типичен селджукски стил, а неин отличителен белег е 25-метровият конусовиден купол, облицован с тюркоазено-зелен фаянс. Около мавзолея се оформя дервишко теке (манастир) с площ 6500 кв. м. По време на управлението на султан Сюлейман Великолепни северната и западната стена са съборени и сградата е разширена с преддверие, зала за ритуала „сема” и месджит (молитвена зала).
Няма как в Коня да не посетя това място, превърнато днес в музеен и поклоннически комплекс, прочут в целия ислямски свят. Гробът на Джалал ад-Дин Мухамад Руми се намира именно под зеления купол. Над него е поставен саркофаг, обозначаващ мястото на погребението, а върху покривало от брокат върху саркофага са изписани стихове със златни букви. Стените около гроба са с украсени богато, а наоколо има декоративна решетка, изработена от сребро и орехово дърво.
Особено интересна е залата, където е изпълняван ритуалния танц „сема” на дервишите от ордена. По-късно в Кападокия аз ще присъствам на самия обряд. Дервишите обличат бяла дългопола дреха, черни наметала и си слагат високи шапки (тадж). Преди да започнат ритуала, те снемат черното наметало и след разрешението на ръководителя на тариката начеват танца под ритъма на специални музикални инструменти. Дясната ръка на участниците задължително сочи към небето, а лявата - към земята. Ритуалът започва с бавни движения, които постепенно се ускоряват до шеметно въртене, продължаващо с часове. Това синхронно въртене на дервишите им помага да изпаднат в екстаз и символизира духовното им единство.
Гледайки тези танци, аз си припомням дълбоко философските стихове на Мавляна Джалал ад-Дин Мухамад Руми: „Това, което търсиш, търси теб. // Роден си ти с крила, защо ли предпочиташ, // през живота си да пропълзиш?// Ако чашата ни е малка, // нямаме право да обвиняваме морето.”
Напускам Коня на път за Кападокия и малко по-късно ми се отдава възможност поне донякъде да видя как са изглеждали укрепленията на селджукската столица. Между Аксарай и Невшехир спирам край кервансарая Султанхан, построен по заповед на султан Алаеддин Кейкубад I през 1239 г. На външен вид той с нищо не се отличава от западноевропейските и византийските крепости от този период.
Кервансараите се строели по „Пътя на коприната” от Азия към Европа през 30-40 км, колкото изминавал един керван от изгрев до залез слънце. Мощната крепост Султанхан е защитена с кули, а към вътрешния двор се влиза през мраморна порта, украсена с арабески. Наоколо има кухни, складове и жилищни помещения, където пътници от различна раса и вяра можели да отдъхнат от дългия път. А в центъра се издига малка джамия, където мюсюлманите се обръщали с молитва към своя Аллах.
Археологически приключения в Мала Азия
9
0
23.12.2023
Разцветът на тази турско-персийска държава е в края на ХІІ - началото на ХІІІ в.
На 26 август 1071 г. във византийската тема Васпуракан близо до тогавашния арменски град Манцикерт (дн. Малазгирт в Турция) става паметна историческа битка. Водената от император Роман IV Диоген армия е разгромена от командваните от Алп-Арслан турци-селджуки, които започват масово да заселват Мала Азия. Поражението при Манцикерт се счита за началото на упадъка на Византийската империя, завършил с падането на Константинопол в ръцете на османските турци през 1453 г.
А победителите скоро изграждат своя империя, известна като Румски или Иконийски султанат. Столицата първо се намира в Никея (дн. Изник), а след това е преместена в Икония (Коня). Разцветът на тази турско-персийска държава е в края на ХІІ - началото на ХІІІ в., когато султаните превземат ключови византийски пристанища по бреговете на Средиземно и Черно море.
В този период селджуките контролират цялата търговия през Мала Азия за Европа от Иран и Централна Азия. На бурния разцвет слагат край монголите, разгромили иконийските войски през 1243 г. Държавата просъществува до 1308 г., когато окончателно се разпада на множество княжества (бейлици), от които малко по-късно ще се роди Османската империя.
Именно през столицата на някогашния Иконийски султанат Коня минавам през есента на 2023 г. в своя дълъг път към историческата област Кападокия в сърцето на Мала Азия. До първата половина на ХІХ в. тя още е пазела блясъка си. Дворецът на селджукските султани се намирал на хълм, ограден с мощни стени. Те били защитавани от 108 правоъгълни и зидани от дялани каменни блокове кули, разстоянието между които е около 13 метра. Крепостта се издигала на хълм в центъра на огромен град, в който извисявали минаретата си стотици джамии. В дворцовия комплекс ярко се откроявала джамията........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
