Информацията ще бъде използвана при отпускане на енергийни помощи
Обявяват командировъчни над 1000 лв.
Националната агенция за приходите влиза в ролята на “Биг Брадър”. От началото на 2024 г. НАП събира много повече информация от фирмите за изплащаните доходи на гражданите. За да бъде ограничен броят на хората, които ще имат право на помощи за енергийна бедност, в НАП започват да събират данни не само за облагаемите доходи, а и за почти всички необлагаеми доходи. Това гласят последните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които бяха приети от парламента.
Фирмите вече трябва да докладват в НАП за предоставени на работниците ваучери за храна, еднократни помощи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството, както и направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за вноски за допълнително доброволно осигуряване, здравно осигуряване или застраховка “Живот”.
Оказва се, че ако човек работи легално, в НАП ще получават информация за почти всички суми, които получава, дори те да са необлагаеми и така може да бъде преценено, че той няма право на помощи за енергийна бедност, защото например шефът му дава 60 лв. на месец за доброволно пенсионно осигуряване - пари, които ще използва след години. А човек, който работи напълно нелегално и получава пари в брой, ще взима помощи за енергийна бедност, защото в НАП за него няма да имат информация.
Фирмите трябва да докладват и за изплатените на служителите дневни пари по време на командировка, ако годишният им размер надмине 1000 лв., въпреки че реално това не е доход, а средства за покриване на разходите на служителя, когато отива в друго населено място. Първоначално от Министерство на финансите бяха поискали в НАП да получават данни за всички дневни пари за командировки, дори човек да пътува служебно един-два пъти в годината. Но депутатите решиха да бъде поставен праг от 1000 лв., за да не товарят твърде много бизнеса със задължения за подаване на справки.
Земеделските кооперации трябва да подават данни в НАП за изплатените ренти, но само ако са в размер над 3000 лв. на година. Първоначално беше прието, че трябва да подават данни за всички ренти, без значение от размера им. Но през декември депутатите решиха, че данни трябва да бъдат подавани само, ако човек получи над 3000 лв. от рента. Честа практика е един човек да получава сума от земеделска кооперация, а след това да я разделя между няколко наследника на нивите. В НАП ще подават данни и за изплатените обезщетения за трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника.
Фирмите трябва да докладват в НАП и данни за изплатени обезщетения за пътни разноски за работника и семейството му и разходите за пренасяне на покъщнината му, ако го изпратят да работи в друго населено място. Това обаче реално не са доходи, които хората могат да харчат, а е покриване на разходи, които са направени заради изискванията на работодателя. За тези обезщетения не се дължат данъци, но може да се окаже, че ще бъдат повод хората да не получат енергийни помощи.
Организаторите на хазартни игри, дори тези регистрирани в чужбина, вече трябва да подават в НАП данни за изплатените печалби, ако са на стойност над 5000 лв. От НОИ ще подават в НАП данни за всички изплатени обезщетения за болнични, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт. Оказва се, че ако наследник получи обезщетение за смърт на родителя, това може да е решаващо да му спрат енергийните помощи.
Максималният осигурителен доход нарасна на 3750 лв.
Месечните доходи на хората с високи заплати ще намалеят с 43,41 лв. заради повишението на максималния осигурителен доход, ако не вдигнат и заплатите им. От началото на 2024 г. максималният осигурителен доход беше повишен от 3400 лв. на 3750 лв.
В резултат за брутна заплата от 4000 лв. нетната заплата за декември миналата година е 3178,33 лв., а за януари 2024 г. е 3134,92 лв., което представлява намаление с 43,41 лв. Всъщност увеличението на максималния осигурителен доход води до вдигане на плащаните осигуровки от работника с 48,23 лв. Но осигуровките намаляват облагаемия доход, върху който удържат 10% данък. Така по-високите осигуровки водят до плащане на по-малък данък върху доходите.
Възможно е повечето фирми да компенсират доходите на наетите от тях служители заради вдигането на максималния осигурителен доход. Ако човек през миналата година е имал 4000 лв. брутна заплата, а през 2024 г. брутното му възнаграждение стане 4100 лв., реално той ще получи само 46,59 лв. увеличение на нетната заплата.
Освен повече осигуровки, плащани от работници, увеличението на максималния осигурителен доход води и до нарастване на осигуровките, плащани за сметка на работодателя. В резултат разходите на работодателя за изплащане на брутна заплата от 4000 лв. нарастват с 66,22 лв. Тоест при брутна заплата от 4000 лв. разходите на фирмата вече са 4709,50 лв., нетната сума за получаване от служителя е 3134,92 лв., а всички осигуровки и данъци за сметка на служителя и работодателя са в общ размер на 1574,58 лв. В резултат на увеличението на максималния осигурителен доход общият размер на вноските в държавната хазна за брутна заплата от 4000 лв. нарастват със 109,63 лв.
Глоба от 10 лв., ако не вземем фискален бон от търговеца
Влязоха в сила по-високи санкции, ако фирма не отчита оборота
Вече са по-високи глобите за неиздаване на касова бележка.
Вече може да не плащаме докато в ресторант, заведение или магазин не ни дадат касова бележка. От 1 януари 2024 г. в сила влязоха промени в Закона за ДДС, които дават право на клиентите да задържат плащането докато не им дадат касова бележка. А колко време може да бъде това задържане зависи от търговеца - може да е няколко минути, докато види, че искате фискалния бон, или никога да не платите, ако въобще не получите доказателство, че оборотът на заведението или търговеца е отчетен.
Правилото да не плащаме без касова бележка важи в случаите, когато издаването на фискален бон е задължително. Но има случаи, при които не е задължително даването на касова бележка. Не е нужно даването на касова бележка например при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци, на билети и карти за превоз на пътници, на самолетни билети. Касови бележки не е нужно да дават и църквите за продаваните от тях вещи, наемодатели, които не са търговци, занаятчии, които са пенсионери и извършват услуги с личен труд, хора, упражняващи свободна професия. Касова бележка не е задължително да бъде давана и в търговски обекти в населени места с брой на хората с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите, както и в търговски обекти на места с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие.
Вече има и глоба, ако фирма направи нарушение, за да поиска за възстановяване ДДС в по-голям размер. Фирма, която не издаде данъчен документ или не отрази получен или издаден данъчен документ в отчетните регистри, поради което определи ДДС за внасяне в по-малък размер или ДДС за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба в размер на дължимия или поискан за възстановяване данък, но не по-малко от 1000 лв.
Глоба от 10 лв. вече може да бъде налагана на хората, които не изпълнят задължението си при покупка да вземат касова бележка и да я пазят до излизане от магазина, гласят още промените в Закона за ДДС. Досега глобата за това нарушение беше 5 лв. Глобата може да бъде налагана на място с квитанция от служителите на НАП. Тя беше въведена, за да накара хората да искат касовите си бележки. Служителите на НАП обаче досега разбираха, че повечето клиенти не искат да се разправят с продавача, и затова реално глобени хора за това нарушение няма или са единични случаи. От началото на годината обаче глобата е увеличена два пъти и от хората в НАП зависи дали реално ще налагат глоби.
Глобите за неиздаване на касови бележки също са увеличени два пъти. Досега, ако търговец не издадеше касова бележка, глобата за физическо лице беше от 100 лв. до 500 лв., а санкцията за фирми и еднолични търговци - от 500 лв. до 2000 лв. От началото на годината глобата за граждани стана от 200 лв. до 1000 лв., а за фирми - от 1000 лв. до 4000 лв.
Ако търговец бъде хванат повторно, че не дава касова бележка, глобите са още по-големи - от 400 лв. до 2000 лв. за граждани и от 2000 лв. до 8000 лв. за фирми.
Освен санкция за търговеца, глоба има и за самия продавач, който е бил длъжен, но не е регистрирал продажбата на касовия апарат. Глобата за продавач, които не е дал касова бележка, досега беше от 100 лв. до 500 лв., а вече е двойно по-висока - от 200 лв. до 1000 лв. Всички тези промени бяха направени с цел да бъдат изкарани оборотите на светло и търговците да плащат дължимия ДДС за дейността си. Реално почти всички търговци вече дават касови бележки, но не е такава ситуацията в услугите. Фризьори, масажисти, автосервизи в повечето случаи не дават касови бележки. А оборотите им често са такива, че би трябвало да са регистрирани по ДДС.
Акциз вече има и за нагреваеми изделия без тютюн
Повишение има и за пурите
Цигарите ще поскъпнат с около 20 ст. на кутия в резултат на новите по-високи акцизи, които влязоха в сила от 1 януари. От началото на новата година акцизът за 1000 къса цигари не може да бъде по-малък от 194 лв., при 185,50 лв. досега. Това означава, че само акцизът за всяка кутия цигари нараства със 17 ст., а върху него се дължи и 20% ДДС. Така увеличението на цената става 20 ст.
За всяка марка цигари промяната на цената може да е различна. От началото на годината се променя и формулата за определяне на акциза за цигарите. Досега акцизът беше 117,5 лв. за 1000 къса плюс 23,5 на сто от продажната цена. А от 1 януари налогът става 126 лв. за 1000 къса плюс 22 на сто от продажната цена. Това дава възможност увеличението на цената на по-скъпите цигари да е по-малко.
Но политика на всеки производители и вносител е точно на каква цена да пусне цигарите на пазара. Цената отразява не само увеличението на акциза, а и на останалите производствени разходи. Някои може да решат да забавят вдигането на цените, а при други увеличението да е по-голямо от 20 ст. Но цигарите, за които вече е платен акциз и са в търговската мрежа, ще бъдат продавани на старите цени до изчерпване на количествата.
Проверка на “Труд news” показа, че цените на някои цигари нарастват с 20-30 ст., а при някои поскъпването достига 40 ст. на кутия.
От началото на годината акциз има и за нагреваемите изделия със съдържание различно от тютюн. Акцизът за тях е същия като за нагреваемите тютюневи изделия - 331 лв. за кг., при положение че досега беше 282 лв. за кг.
Нарастват и акцизът за пури и пурети. От началото на годината той вече е 327 лв. за 1000 къса, при положение че досега беше 297 лв. за 1000 къса. Заедно с ДДС това представлява увеличение с около 4 ст. за брой. А конкретната цена на пурите и пуретите е търговска политика на всеки производител и вносител.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
