Правителството на Риши Сунак ще си ходи, но лейбъристите нямат управленски идеи

Лондон посрещна Нова година разделен на две. На площадите „Трафалгар“ и „Пикадили“, под тартора на времето „Биг Бен“ и около виенското колело на десния бряг на Темза празнуваха коренните жители на Острова и хилядите техни гости от Европа. Там прокънтя с гласовете на десетки хиляди жени и мъже обратното броене на последните секунди на 2023 г., после небето бе взривено от фойерверки, сред които се открои истински искрящ дрон. По-надолу по течението на великата река, около символа-икона на английската столица „Тауър Бридж“, тоест подвижния мост с бойни кули, на площада пред стъклената полусфера на кметството на десния бряг и в градините около старинния замък „Лондон Тауър“ на левия, рядко можеше да бъдат мярнати европеец, та дори и африканец. Защото изобилстваха белите роби и тюрбаните на млади мъже и жени от Индия, Бангладеш, Пакистан - огромното мнозинство от хилядите купонджии бяха имигранти от бившите английски колонии в Централна Азия или техни наследници.

Та навръх Нова година около „Тауър Бридж“ нямаше обратно броене, а екзотични танци под музиката на пренасяни на колички високоговорители, извисяваха се в припеви нежни женски гласове, ехтяха въодушевени възгласи на прекалили с бирата младежи с естествен загар, пронизителни ревове на доведените от родителите им дребни дечица цепеха студения въздух. Нямаше и незнайно защо фойерверки, освен далечни, тези над празнуващите по „Пикадили“ и „Трафалгар“, но на екзалтираното от алкохола или някаква странна дрога множество сякаш не му пукаше и то се тресеше в неописуеми, може би ритуални конвулсии. Въобще някъде в първите минути на Нова година обстановката около „Тауър Бридж“ заприлича на тази по време на поклоненията на индусите по бреговете на великата им........

© Труд