Пред фасадата е оформено свещено пространство с полукръгъл план
Допреди десетина години смятахме, че през римския период (ІІ-V в.) великият скален град Перперикон се е развивал главно зад стените на Акропола. Но започналите след 2016 г. мащабни разкопки в Южния квартал коренно промениха нашите представи. Оказа се, че на тази просторна тераса тогава са се развивали важни култови комплекси и множество храмове.
Когато през късните векове на Римската империя човек пристигал в Перперикон откъм прочутата антична магистрала Виа Егнация, свързвала някога по Егейското крайбрежие Рим с Константинопол, първата забележителност, която виждал, влизайки в града, бил един красив храм. Става дума за огромната издялана в скалите цистерна за питейна вода, намираща се в самото начало на Южния квартал. Над резервоара се издигал втори етаж, където се е помещавал същинският храм, в който почитали водните божества – нимфите. Той е бил украсен с колони и профилирани корнизи, а на фасадата имало чешма, от която бликала бистра вода.
Утолявайки жаждата си от бронзовия чучур на чешмата на Нимфеума, умореният пътник пристъпвал към Южната порта на Акропола по застлана с каменни плочи улица. И изведнъж вляво той съзирал множество извисяващи се кръгли сгради с колонади пред вратите. Не, това не били жилищни сгради, а последните домове на покойните знатни граждани на Перперикон. Защото в кръглите мавзолеи с диаметър 7-8 м почивали урните с техния прах.
Става дума за древната традиция гробниците на богатите римски граждани да бъдат разполагани непосредствено извън града край големите пътища, водещи към него. В самата столица Рим това са Виа Апиа, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и др. Мавзолеите имали различен вид, но много били ротонди – сгради с план на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-добрите аналогии на новооткритите постройки от скалния град Перперикон. Сред тези примери могат да се споменат Касал Ротондо, Берета дел Прете и Мавзолея на Сесилия Метела на Виа Апиа, този на Марк Плауций Лукан на Виа Тибуртина и др.
Сходството с тези примери предполага, че такова е било и предназначението на откритите сгради с кръгъл план в Южния квартал на скалния град. Засега сме открили осем такива мавзолеи, но те със сигурност са били повече. Сградите се датират най-общо в римския и късноантичния период – II-VI в. За съжаление богато украсените саркофази днес не са се запазили никъде.
Но с това изненадите на изкачващия се към крепостната порта през Южния квартал пътник не свършвали. Отдясно пред него се извисявала мощната стена на Акропола, а зад нея - монументалният Дворец-светилище. Той се издигал на няколко етажа и в лоното си криел десетки стаи, коридори и тайни стълбища. В неговия северозападен ъгъл бил закътан древният Храм на Дионис с прочутия в целия античен свят кръгъл олтар за гадания, създаден преди стотици години, много преди по тези места да дойдат римляните. А когато в 45 г. от новата ера завладели окончателно Тракия, те уважили старите вярвания. Така през ІІ-ІV в. край древния тракийски олтар се появяват много нови храмове. До днес сме разкрили няколко от тях, като храмът на Тракийския конник, на източното божество Митра и светилището на предците в близост до мавзолея с 12 каменни саркофази в западната част на Двореца-светилище. Разцветът на всички тези свещени места е именно през III-IV в., непосредствено преди навлизането на новата християнска вяра в Свещената планина Родопа.
Един от храмовете е особено впечатляващ със своята запазеност и бе разкрит през 2022 г. само на двадесетина метра от олтара на Дионис. Неговите зидове се оказаха запазен на места до 3 м височина, което го прави най-добре запазеният езически храм в Родопите. Както е характерно за скалната архитектура на античния Перперикон, долните части на стените и подът на сградата са издялани в скалите. А самите стени са иззидани от прекрасно оформени от умели каменоделци блокове с четвъртита форма.
Този храм впечатлява и със своите размери – планът му е квадрат със стена 8,20 м, т. е. над 65 кв. м площ! Светилището е ориентирано юг-север, като от южната страна се влиза през широко преддверие. Над постройката имало покрив от добре изпечени антични керемиди. Входът е оформен тържествено, а към него води оформен в скалния масив път. Много е интересно, че до вратата открихме масивен сребърен звънец, чрез който се оповестявало идването на поклонниците.
Интересни са запазените добре съоръжения във вътрешността на сградата. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за отичане вероятно на кръвта на принесено в жертва животно. В притвора е изсечен друг басейн, където пък богомолците измивали ръцете си, преди да влязат в централната част. А там се открива цяла серия от три дълбоки и долепени до северната стена вани, както и улеи за изтичане на течността от тях. Нагоре в стената пък е иззидана голяма ниша, където е стояло изображението на някакво езическо божество.
Тепърва ще гадаем кое е било то. Дълбоките вани едва ли са предназначени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е свързано с култа към Дионис, или, както е прието да бъдат наричани „шарапани“. Тази практика е констатирана и на други места на Перперикон и в по-широк план – в Източните Родопи. Предполагаме, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана чрез улеите, издълбани в каменния масив.
А през 2023 г. неочаквана изненада ни поднесе Храмът на Тракийския конник, който смятахме, че сме проучили напълно преди десетина години. Това синкретично божество обединявало през III-IV в. функциите на по-древните тракийски богове. Сега се оказа, че пред фасадата на храма е оформено свещено пространство с полукръгъл план (теменос), оградено с висока стена от обработени правоъгълни каменни блокове. От него към храма се влизало чрез тържествено стълбище и порта с две йонийски колони. А от другата страна в свещеното пространство е включен изявен скален масив, където жреците извършвали ритуали.
Това откритие дава нови щрихи за грандиозния култов комплекс от няколко храма на различни божества, оформил се през III-IV в. около древното светилище на Дионис. Буквално в навечерието на приемането на християнството в Южния квартал на Перперикон се наблюдава изключителен разцвет на езическото култово строителство. Не е случайно, че през VI в. именно на просторния площад в Южния квартал построили грандиозна християнска базилика. Тази най-голяма църква в Родопите показвала триумфа на новата вяра над упоритите езически култове.
Римските храмове на Перперикон
9
0
13.01.2024
Пред фасадата е оформено свещено пространство с полукръгъл план
Допреди десетина години смятахме, че през римския период (ІІ-V в.) великият скален град Перперикон се е развивал главно зад стените на Акропола. Но започналите след 2016 г. мащабни разкопки в Южния квартал коренно промениха нашите представи. Оказа се, че на тази просторна тераса тогава са се развивали важни култови комплекси и множество храмове.
Когато през късните векове на Римската империя човек пристигал в Перперикон откъм прочутата антична магистрала Виа Егнация, свързвала някога по Егейското крайбрежие Рим с Константинопол, първата забележителност, която виждал, влизайки в града, бил един красив храм. Става дума за огромната издялана в скалите цистерна за питейна вода, намираща се в самото начало на Южния квартал. Над резервоара се издигал втори етаж, където се е помещавал същинският храм, в който почитали водните божества – нимфите. Той е бил украсен с колони и профилирани корнизи, а на фасадата имало чешма, от която бликала бистра вода.
Утолявайки жаждата си от бронзовия чучур на чешмата на Нимфеума, умореният пътник пристъпвал към Южната порта на Акропола по застлана с каменни плочи улица. И изведнъж вляво той съзирал множество извисяващи се кръгли сгради с колонади пред вратите. Не, това не били жилищни сгради, а последните домове на покойните знатни граждани на Перперикон. Защото в кръглите мавзолеи с диаметър 7-8 м почивали урните с техния прах.
Става дума за древната традиция гробниците на богатите римски граждани да бъдат разполагани непосредствено извън града край големите пътища, водещи към него. В самата........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
