Проблемът със заетостта и безработицата в малките общини е остър не само у нас

Трябва да призная, че доста често се измъчвам от угризения на съвестта. Укорявам се, че ви занимавам с общи приказки, отвлечени разсъждения и в крайна сметка – с най-обикновено словоблудство. Затова днес ще говорим за нещо съвсем конкретно, за нещо даже отегчително със своята конкретност.

Не му обръщат достатъчно внимание, защото не е светещо чудовище в коледната нощ, нито пък е съборен или обезглавен паметник, но щетите от него ще надхвърлят многократно номиналната му стойност от един милиард лева. Ще я надхвърлят, защото ако този милиард не бъде усвоен, ще се компрометира цяла една европейска политика и то от най-добрите, една от малкото чисто капиталистически политики, провеждани от този като цяло ляв либерален съюз. Става дума за подхода ВОМР – Водено от общностите местно развитие.

Подходът се състои в следното. В общините се създават местни инициативни групи (МИГ), в които участват органите на местната власт, неправителственият сектор и бизнесът. Тези групи с помощта на оперативните програми извършват проучвания и анализи на своите територии и на базата на тези анализи изработват стратегии за целия програмен период, съпроводени и със съответните бюджети.

Най-различни неща – дребен бизнес, магазинчета, селски стопанства, благоустрояване на улици и градинки, осветление, екология, култура, изкуства и занаяти и още много, много, – се финансират чрез МИГ, защото миг са замислени така, че да действат като микро разплащателни агенции, на които държавата аутсорсва (любима дума!) ангажимента си да се грижи за всичко това. Идеята е да се избегне бюрократичната тегавост, което обаче не се постига, както ще видим по-нататък.

Защо казваме, че подходът ВОМР е една от най-капиталистическите политики на Европейския съюз? Ами защото директно претворява в дела онази притча за рибата и въдицата – нали я помните: ако пред себе си имат гладен човек,........

© Труд