Един език постоянно се развива, изменя, заема си елементи от съседни езици, от международни такива или термини. В наши дни този процес е много по-интензивен заради глобализацията и дигитализацията. Едно време хората са се сблъсквали с много по-малко по обем информация, събития и комуникация. Например това, с което се сблъскваме сега за дни или седмица, преди е ставало за 10 години, а по назад във вековете и за 100 години, че и хиляди.
Размишлявала съм над това какво кара хората да използват по-често чуждици в ежедневието си. Едната от причините е стремежът да се чувстват като част от дадено професионално общество или научен/учебен център. Подобна тенденция най-често съм забелязвала в сферата на маркетинг, медии, кино, реклама, човешко развитие, дизайн, като в тях използват по-често западни термини.
Друга причина е, нуждата на някои хора да се чувстват по-умни и добри от събеседника, като паразитни чуждици им дават илюзорно експертно самочувствие. Това обаче доста често има обратен ефект, защото чуждицата си има равностойни термини в българския език и събеседникът може да се подразни от прекомерната им употреба. Такива хора искат да звучат като експерти, като някой с дълбоки познания в дадена сфера и обкичват речта си с чужда термини. Но истината е, че реалният експерт прави тъкмо обратното - стреми се да го говори по-чисто и ясно, защото му е важно да си предаде експертизата, да бъде разбрано посланието и знанията му - не да звучи многознаещо.
Третата причина е нуждата на някои хора да имитират и подражават на дадени професионалисти, на хора, които са ги впечатлили и искат да приличат на тях.
Четвъртата е паразитно използване на думи и термини. Повечето хора, които го правят например слушат лекции на даден език, учат, участват в дискусии или най-просто им се натрапват от филми и музика. Днес най-често това се случва на английски, защото той е международния език. Но назад във времето такива са били френски, испански, руски, китайски, ирански, даже българският в средновековието, турски и т.н..
Никога не знаем какво ни очаква. Българският е малък език, но не мисля че засега е застрашен. Чистотата на езика е доста илюзорно понятие. Всеки един език прилепва към себе си думи, изрази и концепции от други. При нас думите от турския присъстват осезателно. Един чест пример, който изненадва хората е, че дори думата терлици не е българска. Но от друга страна 80% от думите, които се считат за идващи от османското присъствие всъщност не идват от там, а много по-назад във времето, когато са се пресичали пътищата на носителите им в Азия например. Значителен е и процентът на староиранския. Същевременно и нашия език е пропил други, поне в славянския свят.
Истината е, че както в природата, така и в езиците протичат непрестанни процеси на видоизменяне на форми и състояния. Непрестанно езиците си влияят, сливат, заличават и зараждат. А кой знае - там накъдето сме тръгнали в един момент комуникацията може да се превърне и само в мисловни потоци вместо в букви и езици. И това не е фантастика. Природата винаги се стреми към най-ефективни форми на съществуване - материята се стреми към съществуване в енергия, енергията в информация. Един ден и нашата материя може да има енергийна същност, а езиците ни и умовете ни да са чисто и просто информационни потоци, енергийни импулси. И подобни технологии даже вече се разработват.
Все пак докато ги има книгите, медиите и библиотеките - било то и дигитални, ще ги има и езиците, ще го има и българския.
Всичко в съвремието ни се развива все по-бързо. Езици са изчезвали и преди, така както народи и цели цивилизации. Това са естествени процеси. Със сигурност основната причина би била изчезването на един народ или потъването му в други - претопяването както на генетично, така на културно и езиково ниво. В днешно време голямата заплаха са дигитализацията и глобализацията, които се движат главно от водещите международни езици. И за да се улеснява потока на информация и стоки, което се налага от потока на капитали - се получава все по-осезаемо уеднаквяване на форми, контекст, съдържание, език, азбука, терминологии и т.н. Предходни подобни революции са били пътят на коприната; създаването на радиото, телевизията и телефона; появата на интернет; а скоро ще сме свидетели на дигитална комуникация чрез мозъчни импулси, което вече се разработва от агенция DARPA и частни компании.
Образованието, медиите и културата са в основата на запазването на езика и азбуката ни. Но културата и медиите са ключови за мотивацията у българите защо именно трябва да ги пазим въпреки улеснението да се клони към по-универсални международнои езици и модели. Важно е да не се забравя, че ние сме от малкото народи в света, които не само имаме собствен и древен език, но и собствена азбука. При това азбука, която народът ни единствен е защитил правото си да я ползва по времето на Триезичната догма. Тогава силните на деня са използвали религията, буквите и езика за асимилация на народите и са наложили закон според който онези, които не използват официалните в християнството иврит, латински и гръцки да подлежат на наказание и дори смърт. Нашият народ единствен се е надигнал срещу тази несправедливост и с цената на жертви и животи е защитил правото си да използва своя азбука. Огромни заслуги за това имат братята Кирил и Методий, учениците им, цар Борис, цар Симеон, цар Петър и княз Баян, и стотици монаси, учители и будители през вековете. И не само това - дали сме азбуката си на десетки народи и стотици милиони хора по света. Ние трябва да се гордеем и помним тези дела. Трябва да помним и ценим фактът, че езикът ни има и много далечни корени назад във времето - както по тракийска, така и по прабългарска линия.
Но езикът има и друг аспект. Например тъй като в днешните времена народът ни е малък, а съответно и езикът ни - родното кино, театър и литература са в много по неизгодна ситуация от чуждите тъй като имат много по-малко читатели и зрители. Това е особено тежко за киното, където се влагат милиони за създаването на един филм, заради което има нужда от по-широк кръг зрители. Родното кино едва удържа да не мине на чужд език. Всички продуценти, които снимат на език различен от английски страдат от това. Забелязвам, обаче, че доста продукции и от много по-големи пазари вече снимат на английски. Сред тях са дори азиатски, руски, германски, мексикански и др. Много продуценти в България също биха искали да снимат на английски.
Но извън тези естествени процеси, може да се каже, че и културата ни изживява сякаш крах. И той според мен е огледален на кризата, в която затъва все повече цялата ни държава. Тази криза е не само икономическа и политическа, но и криза на авторитетите, на образованието, на науката, на идеите, на доверието, на посоките. Падаме все по-надолу, но всяко падане си има дъно и на дъното често се ражда нов живот. Надявам се скоро дъното да отрезви и всички нас и да запретнем ръкави, за да изплуваме.
Поради липсата на средства от десетилетия не бе правен мащабен исторически филм. Причината е, че киното в епоха е много скъпо. Възхищавам се на продуцента Габриел Георгиев, който направи всичко възможно, за да се случи серийният игрален филм по книгата ми "Войната на буквите". От там пък тръгнаха критики: "Защо героите не говорят на старобългарски?". Зрителите очакваха онова, което помнят от историческите филми по социалистическо време като старобългарски, но там се е използвал приповдигнат възрожденски език. Всъщност ако героите говорят на старобългарски зрителят няма да разбере нищо. Така или иначе, много хора си направиха извода, че за подобни продукции следващият път ще е по-добре да са на английски - хем да няма спор на какъв български да се говори и кой какво ще разбере, хем да се осигури по-широк пазар.
Тук опираме и до друг аспект, а именно защо българинът реагира бурно когато се касае за историята ни. Когато сме в криза и устоите на обществото ни са заплашени народът ни се вкопчва в своята история - в последният ни градивен стълб. Все пак нашата история е много дълга, значима и дала много не само на нас, но и на целия европейски, че и азиатски континент. И тъкмо затова когато на българина не му е останало много друго се вкопчва да брани историята си, но за съжаление не винаги в правилната посока и начин. Нищо прекомерно не е на добре. Получава се една несъзнателна реакция, на която се дължи феномена, че масово българинът разбира от история и яростно критикува всякакви публични проявления по повод историята ни - като започнем от паметници, та минем през език, книги, филми, политики, статии, татуиране на символи, празници и всякакви други изяви.
Като криза на обществените и народни устоите, фрагментирането на все повече малки политически играчи, които гледат все по-бързо да постигнат личните си интереси в противовес на обществените, на все повече заграбване от народа за лично облагодетелстване и все по явно късогледство е имало например и във века преди превземането на земите ни от Османската империя. Това всъщност е и основната причина безпроблемно да придобият териториите ни и даже да са посрещани с облекчение от жителите тъй като не само данъците са намалели, но и управлението се е подобрило. Получили са и отдавна забравена сигурност, за да се отдадат на земеделие и занаяти. Тези теми изследвах подробно в книгата си "Войната на верите", защото е крайно време да спрем да повтаряме заблуди. Ако правим подобна съпоставка за днешното време, и днес сме също много по-лесна мишена за всякакви чужди интереси и вмешателства. Добре, че поне вече не сме във времена, когато е било нормално по-силният да завзема чужди територии.
По това време ни няма като държава, но не и като народ, език, религия и култура. Във връзка с последния ми роман трябваше да проуча задълбочено именно как са живели българите под османска власт. Примерите за терор и жестокост срещу сънародниците ни се проявяват по-късно от момента, в който се поражда поривът за нация и независимост. Нациите започват да се борят срещу империите - такива са били историческите процеси. Турската нация и език също се е борила срещу османската империя, така както и ние българите. Но в първите векове след като османците са ни превзели - на някои места с оръжие, на други без - хората са живеели даже с някои подобрения, които споменах. Освен това по инициатива на османския султан са били изграждани дори религиозно-просветни центрове. Такова е бил манастирския комплекс около крепостта Кокалянски Урвич, наречен по-късно Софийската Света гора. Това се е случило по повод на яростната съпротива срещу османците оказана на тази територия от познатия като цар Ясен, брат на Иван Шишман (става дума за Иван Асен V). Той се е проявил като един от малкото достойни противници на османците на Балканите. Тъй като цар Иван Шишман се отмята от договорката си със султана и избягва, известният Крали Марко става васал на турците и до смъртта си се бие на тяхна страна, избивайки християни. Повечето балкански владетели са постъпили така. Именно затова султанът се впечатлява от смелостта на Асен V и нарежда да се изгради средището в негова чест. Истината е, че католическата църква по това време е била доста по-голям проблем за цяла Европа, като е унищожавала всякакви прогресивни идеи, развитие на знанието и науката, различната култура и вери. Светата инквизиция е избила мъчително към 50 милиона души, а само богомилите убити от нея са около 5 милиона за 5 века. През това време обаче българският народ е можел да изповядва религията си, да развива книжовност и наука.
Винаги съм била радетел за развитието на точните науки. Известно е, че страна, която не инвестира в точни науки ще се затрие. Точно това наблюдавам в момента и у нас за съжаление. По време на социализма се осъзнаваше, че науката и образованието са в основата на общественото развитие и се инвестираше в тях, както и в новите технологии, инфраструктура и т.н. Социалистическата ни страна можеше да инвестира в дългосрочни цели, където няма бърза възвращаемост. Нещо, което в капиталистическа система не може да се случи докато тя не забогатее достатъчно за да инвестира и в далечни цели. Дотогава и в частния, и в публичния сектор средствата се насочват към проекти и сфери с по-бързо осъществими резултати. В пазарна икономика и демокрация държавата трудно може да инвестира, трябва частният сектор да го стори, но за целта трябва да има възвращаемост на инвестицията. Но тук отново пак трябва широк пазар и крайният продуктът пак трябва да е на английски. Ако имаме средства за наука, тя също би се обръщала и на английски, защото трябва да се интегрира със световната - едва тогава придобива смисъл и надграждане.
Преди 20 години се запитах какъв е начинът да продължава да се пази нашият език и да се обогатява. Това, което би ни мотивирало е да създаваме дълбоко значението му за нас, за историята и за бъдещето; да чувстваме смисъла до го съхраняваме; да проумяваме силата, която ни дава. Ще го пази онзи, който дълбоко е осъзнал безценността на нашата азбука и език. Тук е мястото на творците и медиите да подържат това знание, да му придават стойност и сила за хората. Аз се опитах да сторя това с книгата си "Войната на буквите". Исках читателя да усети силата на българския език, азбука, както и да оцени животите дадени за тяхното съществуване. Това, че съществуваме все още като българи, защото нашите предци са защитавали езика ни.
Културата трябва да ни накара да усещаме и съзнаваме ценностите - това не става с призиви.
Но пък и не всички общества и езици са способни да оцелеят за дълго. В астрофизиката има една класификация за развитието на цивилизациите - скалата на Кардашев. Те се делят на три отделни типа и ако достигнат първото ниво и нататък то те най-вероятно са преминали момента, в който могат да се самоунищожат и впрягат енергията на тяхната звезда. По тази скала планетата земя и човечеството е на скала от 0.7, тоест все още има голяма вероятност да се затрием, а какво остава за езика ни.
Може би да. Трябва и медиите и културата да напомнят на българите, че много сме дали на света и да не се подлъгваме сега по силните на деня, а да отстояваме своето. Всички ние имаме роля за това българина да запази културата, езика и традициите си.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
Michael Kwet
visit website
