Пазарите очакват ЕЦБ да започне понижение на основните лихви
Банките са пълни с пари
Жилищните кредити в България може въобще да не поскъпнат, въпреки че преди година и половина Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да повишава основните си лихви. При бизнес заемите и потребителските кредити обаче лихвите са нараснали. Това става ясно от анализа “Състояние на кредитния пазар в България”, разработен от финансистите от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев и Георги Вулджев.
При лихвените проценти по жилищните кредити промяна почти няма откакто ЕЦБ започна да вдига лихвите през юли 2022 г. Лихвите по жилищните заеми достигат 2,79% през ноември 2023 г. в сравнение с 2,87% през юли 2022 г., пише в анализа. Същевременно участниците на пазарите вече очакват ЕЦБ да премине към понижаване на лихвите, като това може да стане още през април тази година.
“Ако ЕЦБ наистина започне да сваля лихвите през 2024 г., особено ако това се случи в първото полугодие, изглежда много вероятно затягането на финансовите условия да не се предаде напълно в България и особено що се касаят жилищните кредити, на практика да не бъде усетено въобще”, пише в анализа.
При бизнес заемите и потребителските кредити ситуацията е по-различна. Данните на БНБ показват покачване на лихвите по тези кредити в периода след като ЕЦБ започна да вдига основните си лихви. Средната лихва по всички кредити за нефинансови предприятия се покачва до 3,88% през ноември 2023 г., от 2,66% през юли 2022 г., когато ЕЦБ започна да вдига лихвените проценти. Лихвата по предоговорени заеми и кредити за рефинансиране за бизнеса се покачва до 4,87%, при 2,40% през юли 2022 г. Лихвите по новоотпуснати кредити за предприятията се покачват най-съществено и достигат 4,31%, при 2,49% през юли 2022 г.
Покачването на лихвите за бизнеса е значително за последната приблизително година и половина, става ясно от анализа. Междувременно, лихвите по кредитите за домакинства остават далеч по-стабилни. При жилищните заеми средният лихвен процент дори намалява от 2,87% през юли 2022 г. на 2,79% през ноември 2023 г. При потребителските заеми лихвата стига до 6,53% през ноември 2023, в сравнение с рекордно ниската стойност от 6,32%, достигната през юни 2022 г. Покачването е минимално. По-съществено увеличение има единствено при новоотпуснатите потребителски кредити. При тях лихвата достига 8,59% през ноември, в сравнение 7,56% през юни 2022 г.
Същевременно обемът на отпусканите от банките кредити както за фирмите, така и за домакинствата нараства. Средният ръст на отпуснатите фирмени кредити през първите три тримесечия на 2023 г. е 7,9% на годишна база, което е все пак забавяне в сравнение с 9,9% увеличение за същия период на предходната година.
При отпуснатите заеми за домакинствата ръстът е значително по-голям. Средният ръст за първите три тримесечия на 2023 г. е 22,7%, което надвишава ръста на кредитирането през предходната година. Броят на отпуснатите кредити към домакинства също се увеличава. По-подробната разбивка на данните за кредитирането показва, че растежът е най-висок при жилищните заеми. Това се дължи на желанието на хората да живеят в по-хубав и по-голям дом. Много хора купуват имоти и за да спасят парите си от инфлацията, като взимат и банков заем, ако наличните им пари не са достатъчни за хубав имот.
Данните за кредитния пазар показват, че той все още се намира в период на агресивно нарастване, пише в анализа. От началото на затягането на паричната политика на ЕЦБ, кредитирането към домакинствата в България се е увеличило значително. Това се дължи на изключително ниските лихви, особено по жилищните кредити, което е пряко свързано с ниските лихви по депозитите. Ако няма по-бързо и по-съществено покачване при лихвите по депозитите, малко е вероятно да видим увеличение и на лихвите по кредитите, пише в анализа. Банките нямат стимул да вдигат лихвите по депозитите, при положение, че размерът им бързо нараства.
До голяма степен именно благодарение на високия ръст на депозитите, печалбите на банките се увеличават със стремглави темпове и банковата ликвидност в България е много висока, пише в анализа. По данни на БНБ, печалбата на банките достига 3,3 млрд. лв. в периода януари-ноември 2023 г. и бележи 75% ръст на годишна база.
Цената на кредитите е по-ниска от инфлацията
Лихвите по държавния дълг са по-високи
Лихвите по заемите за домакинствата са по-ниски от лихвите по последните емисии нов държавен дълг.
Ниските лихви правят взимането на заеми в България много изгодно. Лихвите по повечето кредити са по-ниски от инфлацията, което означава, че реалните лихвени проценти в България остават предимно отрицателни, пише в анализа на ЕКИП за състоянието на кредитния пазар в България. Реалните лихви ни показват дали длъжниците плащат вноски по кредитите, които имат покупателна способност и съответно реална икономическа стойност. Данните сочат, че дори фирмите все още не плащат реални положителни лихви по задълженията си, макар че периодът на затягане на паричната политика на ЕЦБ продължава вече почти година и половина, пише в анализа.
Също така забележително е, че лихвите по кредитите към частния сектор в България остават по-ниски от лихвите по държавния дълг. На 7 ноември миналата година Министерството на финансите емитира 1,3 млрд. лв. нов дълг със срок 7,5 години и 1 млрд. лв. дълг със срок 12,5 години, при доходност съответно 4,7% и 5,1%. Тези нива са по-високи от лихвите по кредитите към бизнеса, както и от лихвите по жилищните кредити към домакинства. Такава ситуация е необичайна, защото се счита, че частният дълг е по-рисков, и съответно ако доходността по държавния дълг е по-висока, кредитните институции имат ясен икономически мотив да инвестират в него, за сметка на частния сектор, поне докато лихвите не се изравнят. Но в момента това не се наблюдава в България - кредитирането към частния сектор продължава да расте, макар и да носи по-ниски лихви от държавните ценни книжа.
Не е устойчиво ипотеките да бъдат по-евтини отколкото държавата се финансира на международните пазари. Обикновено в пирамидата от рискове държавният риск е най-нисък. България няма да изчезне, има много повече поводи да има доверие в България като държава, отколкото към който и да е индивидуален кредитополучател. Така че, това няма да се задържи дълго, засега е така. Но няма да има и рязко вдигане на лихви. Така че, няма повод за безпокойство. Просто нещата ще се ребалансират малко по-разумно в един момент.
В България лихвите по ипотеките са променливи, могат да тръгнат нагоре, надолу, така че за един 25-30 годишен период могат да се очакват различни сценарии. И човек никога не бива да задлъжнява, така че да е на ръба на възможностите си. Защото тези възможности могат да тръгнат нагоре, но могат да тръгнат и надолу. Затова човек трябва да има някакъв буфер.
Има разлика дали хората купуват имот, за да живеят в него и са наредили живота си около този апартамент, или купуват с цел инвестиция. Ако купуват с инвестиционна цел може и да не спечелят. Кредитите няма да свършат, хората няма нужда да бързат да взимат кредити.
Очаквам, че покачването на лихвите, ако изобщо го има през януари, да е наистина минимално, защото видяхме, че вече има и първите сигнали за намаляване на лихвите от страна на ЕЦБ. Заемите в България се отпускат с плаващи лихви, тоест те така или иначе са свързани с пазара. При увеличаване на съответния лихвен индикатор, към който са обвързани лихвите по кредитите, те автоматично растат. Така че, при едно сваляне на лихвите от страна на ЕЦБ, те в последствие ще паднат, но междувременно ще бъдем свидетели на едно покачване за известен период, което вече се случва. Но не мисля, че покачването на лихвите ще бъде нещо сериозно. Това нарастване така или иначе вече се изчерпа. През декември не видяхме сериозно нарастване спрямо ноември.
В правомощията на БНБ е единствено възможността за въвеждане на някакви количествени ограничения и косвено влияние върху кредитирането чрез провизии, капиталови буфери, такива неща. БНБ няма как да се намеси в отношенията между банката и клиента. Тя би могла единствено да ограничава възможността на самите банки да кредитират. От там нататък, те ще транслират това в отношенията си с клиента. Няма как Централната банка да определя условията за кредитиране, в това число и колко трябва да е разполагаемият доход на клиента, за да получи заем.
Лихвите по кредити в България са значително по-ниски от тези в Западна Европа. Това държи в голяма степен пазара на жилища, повечето от които се купуват с кредити. Но очакванията, че ако се вдигнат лихвите ще има срив на жилищния пазар са безпочвени. Това няма как да се случи. Не очаквам да настъпи и някаква сериозна корекция на цените на имотите.
Вдигането на лихвите ще има по-скоро друг ефект - ще изчисти терена от некачествени строители. Това вече се е случвало.
Повечето от този тип строители нямат и собствен финансов ресурс. Те разчитат, че ще продадат още “на дупка”, “на зелено”. Трусове на имотния пазар в София няма да има.
За имотен балон се говори от 2019 г., но не се е спукал. Имотният пазар в столицата е особен - около 30% от жилищния фонд не се обитава, но продължават да се строят много жилища и да се продават. За този пазар е трудно да се правят прогнози. Грешат онези, който смятат, че би могло да има сериозна корекция на цените на жилищата надолу.
Цените биха могли малко да се понижат, ако намалеят строителите и обезщетенията, които искат собствениците станат по-малки.
В момента банките са свръхликвидни и това го показва депозитната база на всички банки в България, което означава, че лихвите по кредитите трудно могат да бъдат вдигани изкуствено. Ако това се случи, означава само, че централната банка трябва да се намеси с някакъв инструментариум и трябва да е ясно какъв е този инструментариум.
Централната банка може вземе някакви решения, примерно свързани с “тавани”, да се намеси, но въпросът е доколко това са пазарни принципи и дали не се нарушават пазарните механизми.
В България има правила за кредитополучателите, които могат да бъдат променяни. Ако целта е да се намали обемът на кредитирането, то тогава в тези правила може да се въведат ограничителни членове или норми, които да не позволяват разрастването на кредитите.
Ако се опитват да ограничат нарастването на броя на лошите кредити, то е достатъчно да се научим да спазваме новите изисквания, свързани с кредитния риск. Те са свързани с оценките на отделните експозиции като ограничения. Необходимо е да се извършва своевременно преоценяване на отделни експозиции, да се провери колко актуални са тези оценки. Добре да се се установи и доколко тези оценки за всеки един кредит се следят от единните надзорни съвместни екипи.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
