Вероятно ще се разделят с „джентълменско споразумение“, както и отидоха под венчило
Тежка сватба вдигнаха две абревиатури в политическото пространство. Миналата година ППДБ и ГЕРБ/СДС отидоха под венчило. „Цалунаха са, та са прегърнаха“, както се пее в песнопойките по панаирите. Оказа се обаче, че бракът е по сметка. Младоженците взаимно да се поизтупат от прахоляка на стари грехове. И пречистени да се разхождат в коридорите на властта.
Сметкаджийските бракосъчетания винаги са обречени. Защото са лъжовен съюз между персони, които изпитват хроническа омраза помежду си. „Цалувката“ е като оная на Юда Искариотски. Тя неизбежно маркира предателство, удари под пояса и в крайна сметка води до развод. Доказала го е политическата история на многострадалното ни отечество.
Първият случай е в зората на освобождението от петвековното иго. През 1883 г. княз Александър Батенберг сватосва консерваторите с либералите. Те не могат да се гледат още от Учредителното събрание. „В Търново стана разцеплението - свидетелства Григор Начович. - Тозчас Цанков и Каравелов привлякоха около себе си всичките гладници и нехранимайковци с дипломи и без дипломи. Драган Цанков не можеше да гледа Д. Грекова, Славейков не можеше да гледа Балабанова, П. Каравелов не можеше да търпи Начовича и обратно“, визира себе си консерваторът.
Бракосъчетанието на Батенберг трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.
Следват две хомогенни либерални правителства
Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. Александър Батенберг е детрониран. Настъпва така нареченото „безкняжие“ с венчавки от ден до пладне.
Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от политически сили е на власт до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на страната до 20 август 1887 г. На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов.
Той не се заиграва със съмнителни ортаци. Цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.
На 19 май 1894 г. враговете на прогреса свалят стамболовистите. Сменени са с поредната сватба, вдигната от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. Константин Стоилов води хорото до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и шарени съюзи се изреждат до 1908 г.
Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. Историческа заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.
През Балканската война също управляват сватбари. Иван Ев. Гешов от Народната и Стоян Данев от Прогресивнолибералната партия си слагат брачни халки. Двамата са се залюбили защото са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.
Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.
Най-дълголетното политическо семейство у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията стои Васил Радославов.
Резултатът е
национална катастрофа в Първата световна война
След погрома се изреждат няколко рехави сдружения. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена). От май 1920 г. цялата власт е в Александър Стамболийски. Неговата „Съсловна теория“ не му позволява греховен брак с буржоазни елементи. Те са бурени в браздите на родния чернозем.
Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на мегдана излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.
След сговористите се пробва още едно разнокалибрено семейство. Народният блок е сглобен от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.
Тази сватбарщина документира как еволюира българският политик. Някога консерваторите и либералите не могат да дишат един и същи въздух. По-късно разнопартийците са готови да се кооперират с всеки. Днес в името на властта се сватосват и с дявола!
Превратът на 19 май 1934 г. пресича сватбите, които наподобяват онези на Йоан Асен II. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата. През Втората световна война също няма партии. Сватба вдига гюрултия чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев се прегръщат отломки от БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и Народняшката.
Обединението е ялово, не спира съветската инвазия
На 9 септември е извършен поредният преврат. Властта окупира Отечественият фронт, скалъпен от звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е Кимон Георгиев.
Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, семейни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите, които водят хорото с червен сватбарски байрак.
Демокрацията върна политическите семейства. Съюзът на демократичните сили е най-многолюдното в историята на България. На 7 декември 1989 г. сватба вдигнаха десет новоизлюпени формации. По-късно брачни халки сложиха още шест. Сините започнаха да се развеждат един по един. Всички опити да сготвят обща манджа в семейната кухня се провалиха.
Сега бракът на ППДБ с ГЕРБСДС агонизира. Вероятно ще се разделят с „джентълменско споразумение“, както и отидоха под венчило. Съвместното съжителство остави обаче уникално наследство. Невероятната комбинация „некоалиция“. Ако Иван Вазов беше жив, щеше да възкликне: „Език свещен на моите деди!“
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
