Комуникациите ставали по тесни улички

По време на Средновековието областта на Източните Родопи е наричана с името Ахридос. През ХІ-ХІІ в. там постепенно се създава развита инфраструктура от крепости, селища, пътища покрай реките. А в 1198 г. тя е узаконена с грамота, потвърждаваща обособяването й в отделна тема (византийска административна единица – Н. О.) Заедно с древния Перперикон, по стръмните върхове се появяват нови здрави крепости като Мнеакос, Устра, Ефраим, Кривус, Патмос, както и стотици безименни по-малки кули и наблюдателници.

Отделянето на темата Ахридос съвпада с освобождението на българската държава от византийска власт през 1185 г. Историческите източници мълчат по въпроса дали по времето на Първото царство е имало заселване на българи в Източните Родопи и какво е било то. Археологията досега също не е открила такова присъствие. Но още при цар Калоян (1197-1207) Ахридос става важна цел на българските интереси. Вероятно точно там се намират основните бази на великия владетел по време на епичния му сблъсък с Латинската империя през 1204-1207 г.

Със сигурност до 40-те години на ХІІІ в. Източните Родопи са българска територия. При наследниците на цар Иван Асен ІІ обаче Ахридос е предаден без бой на Византия. Още през 1254/1255 г. един от неговите синове, цар Михаил ІІ Асен, прави опит да си го възвърне. И точно тогава в изворите за пръв път се появява името на Перперикон. Той е сред превзетите от българите крепости, но после ромеите отново си го връщат.

Втората българо-византийска война за Перперикон става през 1343 г. Възползвайки се от гражданските........

© Труд