Социалните мрежи подтикват към престъпна свърхконсумация на награди и удоволствия
Предстоят нови избори, едни редовни, други предсрочни. Неолибералните случайници от партията на „Промяната“ (ПП) и ляво-десните жълтопаветници от „Демократична България“ (ДБ) за пореден път се провалиха във властта, но пак ще ловуват избиратели. И ще наловят някакви, пак ще се изтъпанят в Събранието, готови за старото или ново сглобяване.
Още през есента на 1990 г. се появиха безспорни факти, че БСП няма много общо с БКП и е поела по ляво-десен политически път. Че разликите са драстични, а дейността ѝ тръгва в тежък разрез с интересите на бившите членове и симпатизанти. Но след цели 30 години още има избиратели...
В цял свят се вижда нервно-психическото състояние на Джо Байдън, от няколко години е несъмнена управленската му несъстоятелност на високия пост, но пак е много вероятен кандидат за президент. Популярен е за привържениците на демократите, въпреки очевидните тъжни факти, ще вземе доста гласове.
Огромни поразии с траен характер нанасят на държавите и народите си ляво-десни партийци в почти всички страни от Европа. Обаче все още се намират избиратели, които отново и отново ги вкарват в политическата игра в своите страни и в евросъюзните структури. Защото е ефективна информационно-психологическата война на политическите елити. А тя успява до голяма степен поради някои съзнателни и несъзнателни особености на хората. Имащи важно значение за разделението им на либерали и консерватори, според едни или други личностни черти. Свързани с генетични особености на хормони като допамин и норепинефрин, работещи при предаването на нервни импулси в мозъка.
Разбира се, не всички политически нагласи могат да се обяснят с наследствеността. Човекът е „социално животно“, неповторима съвкупност от гени и социална среда. Връзката между повишеното производство на допамин и придържаността към либералната култура е налице не само в западните общества, а дори в източните, например сред китайците и индусите.
В щат Калифорния огромният процент избиратели гласуват за демократите, каквото и да правят във властта, каквито и кандидати да им предложат. Другаде е обратното. В Тексас например през януари гражданите дори се разбунтуваха, начело с губернатора Грег Абът, срещу Вашингтон по повод нахълтването на милиони напълно нежелани мигранти. Подкрепиха ги 25 други щати!
В САЩ и Англия психиатри, социолози и психолози са измервали индивидуалните особености и личностните характеристики с оглед политическите убеждения на големи групи хора. Установили, че консерваторите, с по-изразено въздействие на норепинефрина – невротрансмитерът за удоволствието „тук и сега“ – са по-човечни, по-склонни към трайни привързаности. Насочени са повече към нещата в близост, към семейството, религията, другите традиционни ценности и пряката благотворителност.
А тези с излъчване на повече допамин – хормонът на наградното очакване – са значително по-склонни да подкрепят либералите, прогресистите, както някои предпочитат да ги наричат. Допаминовият тип хора често са спекулативни, по-добре работят с абстрактни понятия, стремят се към новостите и се мръщят на статуквото.
В Калифорния във висока концентрация са идеалисти, устремени към промяна; рискови предприемачи; информатици; математици и физици; цинични прагматици; мераклии за скандали бунтари. Там са музиканти, писатели и художници, завоевателите на общественото поклонение, последователите на нетрадиционното. 80% са убедени, че всяка промяна е за добро.
Историкът Дейвид Кротрайт нарече допаминовата икономика „лимбичен капитализъм“ (има такава система в мозъка с отношение към емоциите и мотивацията), в частност двигател на промени чрез технологии, увеличаващи пристрастеността, достъпа и броя на наркотиците.
Появява се например хероинът (heroisch = храбър). Днешният канабис е 50 пъти по-силен от онзи през 60-те, предлага се на дражета, чайове, кексчета, желирани мечета и др. Към тях се добавиха, фентанил върху близалка и всякакви манипулирани от техници храни в лъскави опаковки и с много мазнини, захар и сол. Тук е и полифармацията с широка гама прсихоактивни препарати.
Всичко това поотделно и накуп подпомага самоубийственото гласоподаване за неолибералните партии и политици. Появиха се и ненаркотични технологии за онлайн създаване на пристрастеност като хазартът, порнографията и видеоигрите. Чрез силно въздействащи музикални шумове и мигащи светлини, с обещания за все по-големи награди.
Нагледен пример за последиците от високия допамин е населението на Холивуд и Харвард, сред което преобладава неолибералният поглед върху света. Проучване от 2016 г. показва, че склонността към разводи през първата година на брака е шест пъти по-изявена, отколкото е средно за страната. Три пъти по-чести са междуличностните отношения и високата самокритичност. Добре забележима е предразположеността към психически болести.
Там е ярката тенденция към още пари, още секс, питиета и наркотици, още модни дрешки и бижута. Същевременно паричните дарения към Демократическата партия редовно са около десет пъти по-големи, отколкото към Републиканската! В университетските среди неолиберализмът се шири както никъде другаде.
Повечето от тези морално-психологически-политически особености се установяват и у нас. Без да имаме Холивуд и засега с малък брой харвардци, наличните нео- и пишманлиберали оцеляват с повечко пари и външно съдействие, но засега и със забележим процент страстни избиратели. Неслучайно са им подсказали думата „промяна“, циничното мамене и умишленото скандализиране.
Социалните мрежи подтикват към престъпна свърхконсумация на награди чрез даване на достъп до стари и нови видове наркотици, както и чрез внушаване на необичайни поведения. Чрез заразни видеоклипове, чрез т. нар. миймовете, наричани още мемета или мемове. Станали вече опасно заразни. Представляват видео или снимков материал, чиято цел е да създава познати усещания у човека. Те са предаватели и свидетелства за различни културни и духовни промени в дадена група от хора. Чрез които дават отлични възможности за прокарване на целенасочени внушения, архетипи на поведение, сред тях и политически. Затова пропагандата на ППДБ е основно през мрежите.
Така са устроени хората. Виждайки как се държат другите в мрежите, започват да приемат същото поведение като норма, успокояват се, че не са сами и объркани в света. Неолиберализмът цели да лиши хората от котви като семейство и образование. Пример е платформата, доскоро известна като Туитър (от tweet = чуруликам).
Чуруликат си хората, особено потребителите от поколенията Doomer и Zoomer. Проявяват се като различни ята пърхащи птички, често щом една политне нанякъде, другите размахват крилца и я следват автоматично. Като стада от антилопи, хукващи внезапно пред мнима опасност. Затова мрежите са особен прицел за политици и цялата около политическа наемна банда манипулатори. Зловредното неолиберално чуруликане вчера се изостря предизборно.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Ali Fathollah-Nejad
Rami G Khouri
visit website
