Мрачно бъдеще очаква всяко общество, което позволява неговата инфраструктура да се руши и инвестира недостатъчно в новопоявилите се нужди. С дискусията по тази тема, която става все по-широка в западния свят, се появяват наченки на надежда, че тези страни най-накрая се пробуждат за необходимостта да се насочват повече средства към обществените блага и услуги.
- Тройният шок пред европейската икономика
- София изгуби европейските милиони за канализация в три района
Зараждащият се дебат подсказва, че западните демокрации започват да променят приоритетите си. И техният подновен фокус върху инфраструктурата е добре дошъл.
Мнозина твърдят, че инвестирането в традиционната физическа инфраструктура - като електропреносни мрежи, доставка на вода и транспортни системи, вече не е достатъчно. Сега се появява натиск за финансиране и на социалната и културната инфраструктура - библиотеки, училища, болници и системи за грижа. Същевременно нарастващата сила на технологичните гиганти води до появата на разговори за нуждата от дигитална обществена инфраструктура.
Думата "инфраструктура" се отнася до комплексните системи, които позволяват на едно общество да функционира, като например тръбите и кабелите, заровени под градските улици, които виждаме при извършването на ремонтни дейности. Новите мрежи се градят върху старите - британските шофьори все още използват пътища, изградени за първи пъти от римляните, както и тунели и мостове, построени във Викторианската епоха. Подобна издържливост показва "гледащия в бъдещето" характер на инвестициите в инфраструктура, която може да съществува за много дълъг период от време.
Ясно е, че западните демокрация не отделят достатъчно средства за поддръжката на тази "традиционна" инфраструктура - само погледнете състоянието на германските железници, американските мостове и британската канализация. Неслучайно гражданите са все по-обезпокоени от проблемите, които възникват в ежедневието им, а и в икономиката като цяло заради влошаващата се инфраструктура.
В книгата си от 2012 г. "Инфраструктурата: социалната стойност на споделените ресурси" Брет Фришман идентифицира три характеристики, които обединяват инфраструктурните активи. Първо, много хора могат да ги използват едновременно. Второ, търсенето им е производно, тоест хората консумират електричество заради това, което то им позволява да правят. Трето, те могат да бъдат употребявани като средство за голям набор от други дейности.
Както Фришман посочва, инфраструктурата функционира като вид обществено благо, което означава, че достъпът до нея трябва да бъде универсален и да не зависи от персоналните връзки и статус на даден човек. Затова тя е прогресивна форма на инвестиция, доставяща приобщеност и устойчивост.
Но дори още по-важно, поне в днешния контекст, е дългосрочният хоризонт на тези активи. Когато инженерът Джоузеф Базалджет строи лондонската канализационна система с начало 1859 г., той се уверява, че нейният капацитет в голяма степен надминава очакваните нужди. Този поглед напред позволява на мрежата да функционира над 150 години, през което време населението на града се увеличава три пъти. Едва сега системите се разширяват, след като многото години на недостатъчни инвестиции доведоха до скандално увеличаване на проблемите с канализацията.
Мрачно бъдеще очаква всяко общество, което позволява настоящата му инфраструктура да западне и не финансира в достатъчна степен новите си нужди. Мостовете и кабелите може да не изглеждат бляскаво, но тези общи активи ще формират основите на икономическия растеж през идващите години, като страните, инвестиращи в тях, създават условията за бъдещия си напредък. Докато разговорът за разширяване на инфраструктурата става все по-интензивен на Запад, се появява надежда, че тези общества най-накрая са прогледнали за нуждата от финансиране на общите блага.
Коментар | Мрачно бъдеще очаква Запада, ако не инвестира достатъчно в инфраструктура
14
0
23.04.2024
Мрачно бъдеще очаква всяко общество, което позволява неговата инфраструктура да се руши и инвестира недостатъчно в новопоявилите се нужди. С дискусията по тази тема, която става все по-широка в западния свят, се появяват наченки на надежда, че тези страни най-накрая се пробуждат за необходимостта да се насочват повече средства към обществените блага и услуги.
- Тройният шок пред европейската икономика
- София изгуби европейските милиони за канализация в три района
Зараждащият се дебат подсказва, че западните демокрации започват да променят приоритетите си. И техният подновен фокус върху инфраструктурата е добре дошъл.
Мнозина твърдят, че инвестирането в традиционната физическа инфраструктура - като електропреносни мрежи, доставка на вода и транспортни системи, вече не е достатъчно. Сега се появява натиск за финансиране и на социалната и културната инфраструктура - библиотеки, училища, болници и системи за грижа.........
© Капитал
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
