/Поглед.инфо/ Милиони са навярно изписаните страници за Втората световна война (ВСВ), които изнасят безспорни факти и добросъвестни научни анализи. Няма никакво съмнение, че една от целите им е била никога повече да не се повторят онези страшни дни и нощи от края на 30-те до средата на 40-те години на миналия век, които се отразиха особено тежко на Съветския съюз, на тази огромна във всичко страна, която днес отново се нарича Русия. Но ина всички европейски страни и на много още страни по света. Онези кошмарни денонощияразкъсаха на парченца и без това трудния живот на съветските хора, започнали да строят нов живот не само за себе си, действително „с много кръв, пот и сълзи”.

Но днесповечето отзападните властващи политици търсят в историята на ВСВ безумни основания за актуалната си политика.И темелите на тази политика не са заложени сега, а буквално от първите дни след края на войната. Защо ли? Навярно защото Русия си е почти същата и като размери, и като природни богатства, и като културни ценности, ако щете. А на много хора по света вече е от ясно по-ясно, че минат не минат тридесетина години,колосите на Запада започват да изпитват остра нужда от нов грабеж. Защото какво друго е колониалната им политика?! При тях е така не от днес или от вчера, а от векове. И те изпадат в ужас, когато им се напомня това, или някои от някогашните колонии и поробени страни дори само им намекнат, че трябва да платят репарации за вековното плячкосване. А и ние, българите, сме го изпитали в продължение на петстотин години.

Не се спират пред нищо и днешните продажници. Истината за историята за тях е празна дума, фейк. Водещото е келепирът им. Стига се дотам, че голяма част от младежите в САЩ например дори не знаят, че СССР е участвал във войната срещу Хитлер и смятат, че американците са победили фюрера… И у нас ли ще стане така? Затова в днешната публикация ви припомням някои „случки” и документи от ВСВ, струва ми се, че дори да не убедят недоверчивите читатели, те поне ще ги позамислят.

Ще започна с една от символните снимки от Ялтенската конференция. И друга снимка ви предлагам. Фейк, та дрънка. Всъщност става дума за корица на книга на един от видните американски историци от втората половина на миналия век. Хайде, поразгледайте я, никак не е трудно да се забележи кои са поседнали в нея и кой го е хванало липсата.

А защо са го направили? Не е въпрос с повишена трудност.

Ялтенската конференция, февруари 1945 г.

Фалшифицираната снимка на корицата на книгата „Нов курс и глобалната война“ на проф. Уилям Льойхтенбург, издадена през 1964 и 1974 г. („Фалшификация № 1 за Втората световна война“, Христо Георгиев, „Поглед инфо“, 23.02.2022 г.)

„Фалшификатори на историята“ (историческа справка), Съветско информационно бюро при Министерския съвет на СССР, превод от руски, издание на Дирекция на печата, 1948 г.:

Из глава IV „Създаването на „източен“ фронт, нападението на Германия срещу СССР, противохитлеристката коалиция и въпросът за междусъюзническите отношения“

Сключвайки съветско-германския пакт за ненападение през месец август 1939 г., Съветският съюз нито за минута не се съмняваше, че рано или късно Хитлер ще нападне СССР... Затова първата задача на съветското правителство беше да създаде „източен“ фронт срещу хитлеристката агресия, да се построи отбранителна линия край западните граници на белоруските и украинските земи и по такъв начин да се организира преграда срещу безпрепятственото напредване на германските войски на Изток. За това бе необходимо Западна Белорусия и Западна Украйна, заграбени от панска Полша през 1920 г., да се съединят със Съветска Белорусия и със Съветска Украйна и да се поставят там съветски войски. Тази работа не трябваше да се забавя, тъй като... хитлеристките войски, без да срещнат сериозно препятствие, можеха да заемат белоруските и украински земи по-рано от съветските войски.

На 17 септември 1939 г., по заповед на съветското правителство, съветските войски преминаха предвоенната съветско-полска граница, заеха Западна Белорусия и Западна Украйна и започнаха строеж на отбрана успоредно на западната линия, която е известна в историята като линията „Кързън“, установена на Версайлската конференция на съюзниците.

Няколко дена след това съветското правителство подписа пактове за взаимопомощ с балтийските държави, предвиждащи настаняването на гарнизони на съветската армия на териториите на Естония, Латвия и Литва, организирането на съветски летища и създаването на военноморски бази.

По такъв начин бе създадена основата на „източния“ фронт[...]

При все това преобладаващото мнозинство на англо-френско-американските среди отговориха на тази стъпка на съветското правителство със злобна антисъветска кампания, окачествявайки я като агресия.

Намериха се впрочем и такива политически дейци, които се оказаха достатъчно предвидливи, за да разбират смисъла на съветската политика и да признаят за правилно създаването на „източния“ фронт. Първо място сред тях принадлежи на г. Чърчил, тогава още военноморски министър, който в своята реч по радиото на 1 октомври 1939 г., след редица неприязнени нападки срещу Съветския съюз, заяви:

„Фактът, че руските армии трябваше да се намират на тази линия, бе съвършено необходим за сигурността на Русия срещу германската заплаха. Във всеки случай, позициите са заети и е създаден източен фронт, който нацистка Германия не се осмелява да нападне[...]“

Ако на западните граници на СССР, значително отдалечени от Москва, Минск и Киев, сигурността на СССР беше повече или по-малко задоволителна, то същото не можеше да се каже за северната граница на СССР. Тук на разстояние от някакви си 32 клм. от Ленинград се намираха финландските войски, командният състав на които в своето мнозинство се ориентираше към Хитлеристка Германия...

Не е чудно затова, че всички опити на СССР да намери общ език с финландското правителство за подобряване на отношенията между двете страни останаха безуспешни...

Финландското правителство отхвърли също така предложението на СССР да измести финландската граница в [Карелския] провлак с няколко десетки километра, макар че съветското правителство бе съгласно в замяна на това да отстъпи на Финландия двойно по-голяма територия от Съветска Карелия.

Резултатите от съветско-финландската война са известни. Границите на СССР на северозапад и специално в областта на Ленинград бяха преместени напред и сигурността на СССР бе заздравена. Това изигра важна роля за отбраната на Съветския съюз срещу хитлеристката агресия, тъй като хитлеристка Германия и нейните финландски помощници трябваше да започнат настъплението си срещу северозападната част на СССР не при самия Ленинград, а от линия, отстояща от него почти на 150 клм. на северозапад.

В своята реч на сесията на Върховния съвет на СССР на 29 март 1940 г. В.М. Молотов заяви:

„Съветският съюз, който разби финландската армия и имаше пълната възможност да завземе цяла Финландия, не направи това и не поиска никакви контрибуции като обезщетение за своите военни разходи, както това би направила всяка друга държава, а ограничи своите искания до минимум...

Ние не поставяме в мирния договор никакви други цели, освен осигуряването на безопасността на Ленинград, Мурманск и мурманската ж.п. линия.“

„Спомени и размисли“, Георги Жуков, превод от руски Страшимир Джамджиев, Държавно военно изд., 1969 г.
Из глава девета „В навечерието на Великата отечествена война“:

[...]Естествено възниква въпросът: защо ръководството, възглавявано от Й. В. Сталин, не осъществи мероприятията, предвидени в утвърдения от него оперативен план за война?
За тези грешки и пропуски обвиняват най-често Й.В. Сталин. Разбира се, Сталин безусловно имаше грешки, но техните причини не трябва да се разглеждат изолирано от обективните исторически процеси и явления, от целия комплекс от икономически и политически фактори[...] Като съпоставям и анализирам всички разговори, които Й.В. Сталин е водил в мое присъствие в кръга от близки нему хора, аз идвам до твърдото убеждение: всички негови мисли и действия бяха проникнати от едно желание - да избегне войната - и от увереността, че това ще му се удаде. Сталин........

© Поглед Инфо