/Поглед.инфо/ Милиони са навярно изписаните страници за Втората световна война (ВСВ), които изнасят безспорни факти и добросъвестни научни анализи. Няма никакво съмнение, че една от целите им е била никога повече да не се повторят онези страшни дни и нощи от края на 30-те до средата на 40-те години на миналия век, които се отразиха особено тежко на Съветския съюз, на тази огромна във всичко страна, която днес отново се нарича Русия. Но ина всички европейски страни и на много още страни по света. Онези кошмарни денонощияразкъсаха на парченца и без това трудния живот на съветските хора, започнали да строят нов живот не само за себе си, действително „с много кръв, пот и сълзи”.

Но днесповечето отзападните властващи политици търсят в историята на ВСВ безумни основания за актуалната си политика.И темелите на тази политика не са заложени сега, а буквално от първите дни след края на войната. Защо ли? Навярно защото Русия си е почти същата и като размери, и като природни богатства, и като културни ценности, ако щете. А на много хора по света вече е от ясно по-ясно, че минат не минат тридесетина години,колосите на Запада започват да изпитват остра нужда от нов грабеж. Защото какво друго е колониалната им политика?! При тях е така не от днес или от вчера, а от векове. И те изпадат в ужас, когато им се напомня това, или някои от някогашните колонии и поробени страни дори само им намекнат, че трябва да платят репарации за вековното плячкосване. А и ние, българите, сме го изпитали в продължение на петстотин години.

Не се спират пред нищо и днешните продажници. Истината за историята за тях е празна дума, фейк. Водещото е келепирът им. Стига се дотам, че голяма част от младежите в САЩ например дори не знаят, че СССР е участвал във войната срещу Хитлер и смятат, че американците са победили фюрера… И у нас ли ще стане така? Затова в днешната публикация ви припомням някои „случки” и документи от ВСВ, струва ми се, че дори да не убедят недоверчивите читатели, те поне ще ги позамислят.

Ще започна с една от символните снимки от Ялтенската конференция. И друга снимка ви предлагам. Фейк, та дрънка. Всъщност става дума за корица на книга на един от видните американски историци от втората половина на миналия век. Хайде, поразгледайте я, никак не е трудно да се забележи кои са поседнали в нея и кой го е хванало липсата.

А защо са го направили? Не е въпрос с повишена трудност.

Ялтенската конференция, февруари 1945 г.

Фалшифицираната снимка на корицата на книгата „Нов курс и глобалната война“ на проф. Уилям Льойхтенбург, издадена през 1964 и 1974 г. („Фалшификация № 1 за Втората световна война“, Христо Георгиев, „Поглед инфо“, 23.02.2022 г.)

Фалшификатори на историята“ (историческа справка), Съветско информационно бюро при Министерския съвет на СССР, превод от руски, издание на Дирекция на печата, 1948 г.:

Из глава IV „Създаването на „източен“ фронт, нападението на Германия срещу СССР, противохитлеристката коалиция и въпросът за междусъюзническите отношения“

Сключвайки съветско-германския пакт за ненападение през месец август 1939 г., Съветският съюз нито за минута не се съмняваше, че рано или късно Хитлер ще нападне СССР... Затова първата задача на съветското правителство беше да създаде „източен“ фронт срещу хитлеристката агресия, да се построи отбранителна линия край западните граници на белоруските и украинските земи и по такъв начин да се организира преграда срещу безпрепятственото напредване на германските войски на Изток. За това бе необходимо Западна Белорусия и Западна Украйна, заграбени от панска Полша през 1920 г., да се съединят със Съветска Белорусия и със Съветска Украйна и да се поставят там съветски войски. Тази работа не трябваше да се забавя, тъй като... хитлеристките войски, без да срещнат сериозно препятствие, можеха да заемат белоруските и украински земи по-рано от съветските войски.

На 17 септември 1939 г., по заповед на съветското правителство, съветските войски преминаха предвоенната съветско-полска граница, заеха Западна Белорусия и Западна Украйна и започнаха строеж на отбрана успоредно на западната линия, която е известна в историята като линията „Кързън“, установена на Версайлската конференция на съюзниците.

Няколко дена след това съветското правителство подписа пактове за взаимопомощ с балтийските държави, предвиждащи настаняването на гарнизони на съветската армия на териториите на Естония, Латвия и Литва, организирането на съветски летища и създаването на военноморски бази.

По такъв начин бе създадена основата на „източния“ фронт[...]

При все това преобладаващото мнозинство на англо-френско-американските среди отговориха на тази стъпка на съветското правителство със злобна антисъветска кампания, окачествявайки я като агресия.

Намериха се впрочем и такива политически дейци, които се оказаха достатъчно предвидливи, за да разбират смисъла на съветската политика и да признаят за правилно създаването на „източния“ фронт. Първо място сред тях принадлежи на г. Чърчил, тогава още военноморски министър, който в своята реч по радиото на 1 октомври 1939 г., след редица неприязнени нападки срещу Съветския съюз, заяви:

Фактът, че руските армии трябваше да се намират на тази линия, бе съвършено необходим за сигурността на Русия срещу германската заплаха. Във всеки случай, позициите са заети и е създаден източен фронт, който нацистка Германия не се осмелява да нападне[...]

Ако на западните граници на СССР, значително отдалечени от Москва, Минск и Киев, сигурността на СССР беше повече или по-малко задоволителна, то същото не можеше да се каже за северната граница на СССР. Тук на разстояние от някакви си 32 клм. от Ленинград се намираха финландските войски, командният състав на които в своето мнозинство се ориентираше към Хитлеристка Германия...

Не е чудно затова, че всички опити на СССР да намери общ език с финландското правителство за подобряване на отношенията между двете страни останаха безуспешни...

Финландското правителство отхвърли също така предложението на СССР да измести финландската граница в [Карелския] провлак с няколко десетки километра, макар че съветското правителство бе съгласно в замяна на това да отстъпи на Финландия двойно по-голяма територия от Съветска Карелия.

Резултатите от съветско-финландската война са известни. Границите на СССР на северозапад и специално в областта на Ленинград бяха преместени напред и сигурността на СССР бе заздравена. Това изигра важна роля за отбраната на Съветския съюз срещу хитлеристката агресия, тъй като хитлеристка Германия и нейните финландски помощници трябваше да започнат настъплението си срещу северозападната част на СССР не при самия Ленинград, а от линия, отстояща от него почти на 150 клм. на северозапад.

В своята реч на сесията на Върховния съвет на СССР на 29 март 1940 г. В.М. Молотов заяви:

Съветският съюз, който разби финландската армия и имаше пълната възможност да завземе цяла Финландия, не направи това и не поиска никакви контрибуции като обезщетение за своите военни разходи, както това би направила всяка друга държава, а ограничи своите искания до минимум...

Ние не поставяме в мирния договор никакви други цели, освен осигуряването на безопасността на Ленинград, Мурманск и мурманската ж.п. линия.“

Спомени и размисли“, Георги Жуков, превод от руски Страшимир Джамджиев, Държавно военно изд., 1969 г.
Из глава девета „В навечерието на Великата отечествена война“:

[...]Естествено възниква въпросът: защо ръководството, възглавявано от Й. В. Сталин, не осъществи мероприятията, предвидени в утвърдения от него оперативен план за война?
За тези грешки и пропуски обвиняват най-често Й.В. Сталин. Разбира се, Сталин безусловно имаше грешки, но техните причини не трябва да се разглеждат изолирано от обективните исторически процеси и явления, от целия комплекс от икономически и политически фактори[...] Като съпоставям и анализирам всички разговори, които Й.В. Сталин е водил в мое присъствие в кръга от близки нему хора, аз идвам до твърдото убеждение: всички негови мисли и действия бяха проникнати от едно желание - да избегне войната - и от увереността, че това ще му се удаде. Сталин разбираше какви тежки бедствия може да причини на народите на Съветския съюз една война с такъв силен и опитен враг като фашистка Германия и затова се стремеше, както и цялата наша партия, да я предотврати.
Сега у нас навсякъде се говори, особено в масовите, общодостъпни публикации, предимно за факти, които е трябвало да ни подскажат за готвеното нападение срещу СССР, за съсредоточаването на войски край нашите граници и т.н., но в същото време, както показват намерените след разгрома на фашистка Германия документи, на масата на Й.В. Сталин е имало много други донесения и от съвсем друг род. Ето един от примерите. По нареждане на Хитлер, дадено на съвещанието на 3 февруари 1941 г., началник-щабът на Върховното главно командване фелдмаршал Кайтел издал на 15 февруари 1941 г. специална „Директива за дезинформация на противника“. За да се скрие подготовката за операцията „Барбароса“, отделът за разузнаване и контраразузнаване в главния щаб разработил и осъществил многобройни акции за разпространяване на лъжливи слухове и сведения. Прехвърлянето на войски на изток беше представено „в светлината на най-големия в историята дезинформационен маньовър, за да се отвлече вниманието от последните приготовления за нахлуване в Англия.“
Бяха напечатани в голямо количество топографски материали за Англия. Във войските бяха командировани преводачи на английски език. Подготвяше се „изолиране“ на някои райони по крайбрежието на проливите Ламанш и Па дьо Кале и в Норвегия. Разпространяваха се сведения за някакъв военновъздушен корпус. По крайбрежието се монтираха фалшиви ракетни батареи. Сред войските се разпространяваха сведения, според един вариант, че отиват на почивка преди нахлуването в Англия, а според друг - че войските ще бъдат пропуснати през съветска територия за нахлуване в Индия. За да се подкрепи версията за въздушен десант, бяха разработени специални операции с кодови наименования „Акула“ и „Харпун“. Пропагандата се нахвърли изцяло върху Англия и прекрати обичайните си нападки срещу Съветския съюз...
При всичкото си желание да запази мира като решаващо условие за построяване на социализма в СССР Й.В. Сталин виждаше, че правителствата на Англия и САЩ правят всичко възможно, за да тласнат Хитлер във война със Съветския съюз, че Англия и другите западни държави, след като се озоваха в тежко военно положение, гледат по всякакъв начин да се спасят от катастрофа и са крайно заинтересовани Германия да нападне СССР. Затова той с такова недоверие приемаше информациите от западните правителства за приготовленията на Германия да нападне Съветския съюз...
Между другото, струва ми се, че е уместно да напомня, че когато Хитлер се реши да предложи на Съветския съюз да обмислят заедно идеята за разделяне на света на сфери на влияние, той срещна резкия и недвусмислен отказ от съветска страна дори за разговори по този въпрос. За това свидетелстват документите и участващите в посещението на В. М. Молотов в Берлин през ноември 1940 г.[...]

Елена Ржевская, „Берлин, май 1945”, Записки на военния преводач, Държавно военно издателство, 1979 г.:

Гьобелс – по онова време комисар на отбраната на Берлин – е записал в дневника си на 18 март 1945 г.: „Генералният щаб ми предостави досието, което съдържа биографиите и снимките на съветските генерали и маршали…” Забравил за своите безпардонни и нагли съждения от 41-ва година, той смаяно се опитва месец и половина преди падането на Берлин да намери обяснение за победния натиск на съветските войски: „Почти всички тези маршали и генерали са не по-възрастни от 50 години. С богата политико-революционна дейност зад гърба си, убедени болшевики, изключително енергични хора и по лицата им се вижда, че произхождат от народа[] С една дума налага ни се да стигнем до неприятния извод, че военното ръководство на Съветския съюз произхожда от по-добри класи, отколкото нашето[]

Съдбоносни решения“, колектив, второ издание, превод Ст. Марков, Държавно военно издателство, 1962 г. („The fatal decisions, New York, 1956; Военное издательство, Москва, 1958)

Из глава „Московската битка“, ген. Гюнтер Блюментрит:

Московската битка донесе на германските войски първото крупно поражение през Втората световна война. Това означаваше край на блицкрига, който осигури на Хитлер и неговите въоръжени сили такива забележителни победи в Полша, Франция и на Балканите[...] От политическа гледна точка най-съдбоносното решение беше това да се нападне тази страна. Сега ние бяхме принудени да водим война с по-силен противник в сравнение с тези, с които се срещахме дотогава. В безкрайните простори на Изток не можеше да се разчита на леки победи.

Мнозина от нашите ръководители твърде много подцениха новия противник. Това стана отчасти, защото те не познаваха руския народ, особено руския войник. Някои наши военачалници в продължение на цялата Първа световна война се намираха на Западния фронт, никога не бяха воювали на Изток и затова нямаха ни най-малка представа за географските условия в Русия и твърдостта на руския войник, а в същото време игнорираха нееднократните предупреждения на видни военачалници по руския въпрос.

[…] До януари 1942 г. заемах длъжността началник-щаб при фелдмаршал фон Клюге, който командваше четвърта армия на централния участък на фронта. Аз се възползвах също от военния дневник на майор фон Венковски, който служеше по това време в 4-та армия[...]

След мълниеносните победи[...] Хитлер беше убеден, че ще може да разгроми Червената армия също така леко, както своите предишни противници. Той оставаше глух към многобройните предупреждения. През пролетта на 1941 г. фелдмаршал фон Рундщед, който беше прекарал повечето от времето на Първата световна война на Източния фронт, запита Хитлер знае ли той какво значи да се нахлуе в Русия. Главнокомандващият сухопътните сили на Германия фелдмаршал фон Браухич и неговият началник щаб генерал Халдер разубеждаваха Хитлер да не воюва с Русия. Със също такива предупреждения се обръщаше към него и генерал Кьостринг, който много години беше живял в Русия, познаваше добре страната и самия Сталин. Но това не доведе до никакви резултати. Хитлер настояваше на своето[…]

Въпреки сключването на германо-съветския договор между страните остана хладно недоверие. Но отношенията между Русия и Англия бяха още по-лоши. През време на Руско-Финландската кампания Англия едва не обяви война на Съветите. Сега Хитлер се реши на това, от което се въздържа Англия. Като взе това съдбоносно решение, Германия загуби войната[…]

Смяна на настроенията

Когато ние плътно подходихме до Москва, настроението на нашите командири и войски изведнъж рязко се измени. С учудване и разочарование ние установихме през октомври и началото на ноември, че разгромените руси съвсем не престанаха да съществуват като военна сила. В течение на последните седмици съпротивата на противника се засили и напрежението на боевете с всеки изминал ден нарастваше. Командването на руските войски, които прикриваха Москва, сега се пое от маршал Жуков. За няколко седмици неговите войски създадоха дълбоко ешелонирана отбрана[…]

Руското командване сформира от остатъците на изтощените в тежки боеве армии, а също и от свежи части и съединения, нови силни армии. От Сибир пристигаха нови армейски корпуси. Мнозинството от чуждестранните посолства и мисии, а също така и част от руското правителство, бяха евакуирани от Москва на изток. Но Върховното командване остана в столицата, която то твърдо реши да не предава. Всичко това беше за нас пълна изненада. Ние не вярвахме, че обстановката можеше така силно да се измени след нашите решителни победи, когато столицата като че ли беше в наши ръце. Войските сега с възмущение си спомняха за високомерните изявления на нашия министър на пропагандата през октомври.

Започнаха да се чуват саркастични забележки по адрес на военните ръководители, които стояха на топло в Берлин. Във войските считаха, че е време политическите ръководители да дойдат на фронта и с очите си да видят какво става там. Войниците се бяха преуморили, а частите, особено пехотните, бяха ненапълно окомплектовани с личен състав[...]Като считаше, че войната с Русия всъщност е завършена, Хитлер заповяда да се намали производството на военни материали. На фронта, в бойните части, сега постъпваше мизерно попълнение. Скоро щеше да започне зима, но за зимно облекло ние нищо и не чувахме.

[…] Трябваше да се стесняват релсите на руските железопътни линии, които бяха по-широки, отколкото релсите на железопътните линии в Западна Европа. Дълбоко в нашия тил, в огромните гористи и блатисти райони, започнаха да действуват първите партизански отряди. Ние нямахме достатъчно сили и средства за борба с тях. Те нападаха транспортните колони и влаковете с припаси и заставяха нашите войски на фронта да понасят големи лишения.

Споменът за великата армия на Наполеон ни преследваше като привидение. Книгата „Мемоари на Наполеоновия генерал Коленкур“, която винаги стоеше на масата на фелдмаршал фон Клюге, стана негова библия. Все повече ставаха съвпадения със събитията от 1812 г. Но тези неуловими предзнаменования бледнееха в сравнение с периода на калта, или както го наричат в Русия, распутица, която сега ни преследваше като чума.

Ние, разбира се, знаехме, че нас ни очаква разкалване на пътищата - случвало се е да четем за това в книгите. Но реалната действителност надмина най-печалните опасения. Разкалването започна в средата на октомври, през време на боевете в района на Вязма, и непрекъснато се засилваше до средата на ноември. Какво е това руска распутица, невъзможно е да се разкаже на човек, който сам никога не се е сблъсквал с нея... Цялата територия на страната се покрива с непроходима лепкава кал. Пехотинецът се плъзга по размокрените от водата пътища. За да се теглят оръдията, трябва да се впрягат много коне. Всички колесни машини дълбоко затъват в лепкавата кал. Много тежки оръдия заседнаха в калта по пътищата и затова не бяха използувани в Московската битка. Танковете и другите гъсенични машини често затъваха в калта. Сега не е трудно да си представим на какво напрежение бяха подхвърлени нашите вече измъчени, изтощени войски.

И изведнъж върху нас се стовари нова, не по-малко неприятна изненада. През време на сражението за Вязма се появиха първите руски танкове Т-34. През 1941 г. тези танкове бяха най-мощните от всички съществуващи тогава танкове. С тях можеха да се борят само танкове и артилерия. 37-м и 50-мм противотанкови оръдия, с които тогава беше въоръжена нашата пехота, бяха безпомощни против танковете Т-34[…]

Последното настъпление

Към средата на ноември периодът на разкалването свърши и първите студове възвестиха за настъпването на зимата. Сега по пътищата и равната местност можеха да се движат бойни машини и транспортни средства от всички видове. Далеч в нашия тил трактори измъкваха из замръзналата кал тежките оръдия, които едно след друго се прехвърляха към фронтовата линия. Впрочем често се случваше така, че при измъкване на оръдията из замръзналата кал те буквално се разкъсваха на части... Около 20 ноември времето внезапно се влоши и още през следващата нощ ние изпитахме всичките ужаси на руската зима. Термометърът внезапно падна до -30 градуса Целзий. Рязкото застудяване се съпровождаше със силни снеговалежи... С увеличаване на трудностите темпът на настъплението на двете танкови групи намаля, но все пак те продължаваха да си пробиват път към Москва. След като хвърлиха в боя последните си резерви, те завзеха Клин и излязоха на канала Москва-Волга. В този район техният северен фланг внезапно беше атакуван от свежи руски части[…]

След няколко дни маршал Жуков хвърли руските войски в мощно контранастъпление. На 6 декември то беше насочено срещу двете танкови групи, разположени североизточно от Москва. Това беше повратен пункт в нашата източна кампания - надеждите да се извади Русия от войната през 1941 г. се провалиха в последната минута.

[…] Срещу нас противостоеше армия, която по своите бойни качества твърде много превъзхождаше всички други армии, с които някога се е налагало да се срещнем на бойното поле. Но трябва да се каже, че и германската армия показа висока морална издръжливост при преодоляване на всички бедствия и опасности, които се стовариха върху нея.

На всеки войник от германската армия беше ясно, че от изхода на битката за Москва зависят нашият живот или нашата смърт. Ако тук русите ни нанесат поражение, на нас не ще ни останат повече никакви надежди...

Положението на армиите

[…]Още в края на лятото, когато фелдмаршал фон Браухич разбра, че войната на Изток ще продължи и през зимата, той убеждаваше Хитлер да приготви за нашите войски навреме необходимото зимно снаряжение. Хитлер не пожела да разбере разумния съвет, тъй като беше твърдо убеден, че ще успее да победи русите до настъпването на студовете. Сега дори и в главната квартира на Хитлер изведнъж разбраха, че войната с Русия едва започва и че ще се наложи, колкото и да е ужасно това, да се воюва почти без зимно облекло. Хитлер започна да издава категорични заповеди за бързо изпращане на Източния фронт на топли дрехи. В Германия се провеждаше повсеместно събиране на кожухчета и други топли вещи. Но твърде късно! За да се доставят на войските събраните дрехи, бяха необходими не дни и дори не седмици, а цели месеци. По такъв начин на войниците беше съдено да прекарат своята първа зима в Русия в тежки боеве, снабдени само с летни дрехи, шинели и одеяла. Всичко, което имаше в окупираните райони на Русия - ватенки, кожени шапки и вълнени дрехи, - беше реквизирано, но се оказа капка в морето и почти не облекчи положението на огромната маса наши войници. […]

Вторият живот на фелдмаршал Паулус“, Александър Бланк, превод от руски Славка Исусова, Партиздат, 1989 г.

[Фелдмаршал Паулус пред Александър Бланк]:

Колко време ще е необходимо, за да изкупим страшното зло, което донесохме на тази земя. Не, не е възможно да се изкупи - нали не може да се върнат загиналите деца. Може само да се действа никога да не се повтори станалото. Това ще бъде задача на много бъдещи поколения[…]

Най-голямата грешка на нашето командване се състои, първо, в това, че ние разтеглихме силите си и останахме без резерви. Второ, че нашето разузнаване не ни даде ясна представа с каква мощна промишлена база разполага Русия на изток: ние не знаехме, че тя може да даде такова количество оръжие. А моята лична грешка се състоеше в това, че като войник се подчинявах безпрекословно на заповедта на върховното командване и, веднага щом ни обкръжиха, не тръгнах въпреки волята на Хитлер на пробив. В това съм виновен пред своята армия, пред германския народ и съвестта си...

Из Стенограмата от заседанието на Международния военен трибунал на 11 и 12 февруари 1946 г.

Зоря (Николай Зоря, помощник на главния обвинител - Хр.Г.): Господин председател! В съответствие със заявлението, направено от съветската делегация, моля за разрешение да бъде въведен в залата за разпит фелдмаршалът от бившата германска армия Фридрих Паулус, чийто разпит ще осъществи Главният обвинител от Съюза на Съветските Социалистически Републики генерал Руденко.

Председател: Добре, свидетелят може да влезе.

(до микрофона отива Паулус)...

[…]Руденко: Кажете, господин свидетел, какво Ви е известно за подготовката на въоръжено нападение над Съветския съюз от страна на хитлеровото правителство и немското върховно главнокомандване?

Паулус: Въз основа на моите лични наблюдения аз мога да съобщя по този повод следното: на 3 септември 1940 г. аз започнах да работя в генералния щаб на главното командване на сухопътните войски в качеството на оберквартирмейстер (зам.-началник на ГЩ - Хр.Г.). Като такъв аз трябваше да замествам началника на генералния щаб, а в останалото време трябваше да изпълнявам отделни оперативни задачи, които ми поръчваха. При моето встъпване в длъжност, сред другите дела, влизащи в моята компетенция, аз намерих незавършена оперативна разработка, в която ставаше дума за нападение над Съветския съюз. Този оперативен план бе разработен от тогава генерал-майор Маркс, началник щаб на 18-та армия, който за целта бе временно командирован в главното командване на сухопътните сили. Началник щаба на сухопътните сили генерал-полковник Халдер ми възложи по-нататъшното разработване на този план, започнат на основание на директивата на ОКВ. В частност, аз трябваше да тръгна от анализа на възможностите за настъпление против Съветска Русия по отношение на релефа на местността, потребностите и разпределението на силите и средствата и т.н. При това се нареждаше, че трябва да имам предвид 130-140 дивизии, които ще са на разпореждане за изпълнението на дадената операция.[…]

Като основа за предприеманите мероприятия се отчитаха целите на операцията като намерение на ОКВ (Главно командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht, OKW – Б. Хр.Г.), първо - унищожаване на намиращите се в Западна Русия руски войски и пресичане на възможността за отстъпване на войсковите части навътре в Русия; второ - достигане до линията, която би направила невъзможни ефективните нападения на руските военно-въздушни сили на територията на германската империя. Крайна цел бе достигането на линията Волга-Архангелск...

За отбелязване е това, че тогава не беше известно нищо за каквито и да било подготовки от страна на Русия. Тези военни игри и съвещанията, за които сега говорих, завършиха теоретичната подготовка и планирането на бъдещата агресивна война.

Франк-Валтер Щайнмайер, президент на ФРГ

Реч при откриването на изложбата за 80-годишнината от нападението над СССР в музея „Берлин-Карлсхорст“

22.06.2021 г.:

Още от първите дни настъплението на германските войски бе движено от ненавистта, антисемитизма и антиболшевизма, от расовото безумие по отношение на славянските и азиатските народи на Съветския съюз. Тези, които водеха войната, убиваха хора с всички мислими и немислими способи, проявявайки невиждани преди това жестокост и зверства. Тези, които бяха отговорни за войната, опитвайки се отгоре на всичко да обосноват своето националистическо бълнуване с немската култура и цивилизация, цитирайки Гьоте и Шилер, Бах и Бетовен, опорочиха цивилизацията като цяло. Нарушиха всякакви принципи на хуманността и правото. Войната на немците срещу Съветския съюз беше варварство на убийци. Колкото и да ни е тежко, ние сме длъжни да помним това. Паметта за абсолютната вражда и разчовечаването на другите хора остава дълг за нас, немците, и предупреждение за целия свят.

(Превод Валиана Христова от пряката транслация на „Дойче веле“ на руски език)


Ото Скорцени, „Секретная команда. Воспоминания руководителя спецподразделения немецкой разведки“, Москва, Центрполиграф, 2021 г., превод Велиана Христова:

Необятните руски простори се измерват не само в километри. Там се разтварят дори границите, в които мисли и чувства обикновеният човек. За да разбере истинската „руска душа“, човек трябва да поживее в тази страна в течение на много години. За нас, западноевропейците, тази душа и необятните простори на Русия ни изглеждаха като непостижима загадка, изпълнена с тайнствен и безкраен мрак.

Мемоари“, том 6, Уинстън Чърчил, КК „Труд“, 1995 г.

Из глава ХХVI „Съветски подозрения“

Маршал Сталин до президента Рузвелт:

3 април 1945 г.

Получих съобщението Ви по повод на преговорите в Берн. Абсолютно сте прав, че във връзка с аферата около преговорите на англо-американското с германското командване някъде в Берн или на друго място „за съжаление е била създадена атмосфера на страх и недоверие“.

Вие продължавате да твърдите, че преговори все още не са провеждани.

Тогава може да се допусне, че не сте напълно и добре информиран... Аз нямам никакво съмнение относно това, че разговорите са били проведени и приключени със споразумение, на основание на което германският главнокомандващ Западния фронт маршал Кеселринг е трябвало да отвори коридор във фронта, по който англо-американските части да настъпят на изток, в замяна на което англо-американците на свой ред били обещали да смекчат условията на капитулацията.

Мисля, че твърдението на моите колеги е много близо до истината. По никакъв друг начин не може да бъде обяснен фактът, че англо-американците са отказали да допуснат в Берн представители на съветското командване като участници в разговорите с германците.

Също така аз не мога да си обясня мълчанието на англичаните, които всъщност бяха онези, които ви накараха да ми пишете по този неприятен въпрос, при все, че инициативата за тази афера с преговорите в Берн беше изцяло тяхна.

Научавам, че англо-американските части придобиват явно преимущество пред нашите в резултат на тези изолирани преговори в Берн или някъде другаде и особено, откакто англо-американските части получиха възможността да настъпят към сърцето на Германия, без да срещнат почти никаква съпротива от страна на германците. Но защо беше необходимо да криете тези преговори от руснаците и защо не беше известен за тях вашият съюзник Съветският съюз? В резултат на това сега на Западния фронт германците всъщност са прекратили войната с Великобритания и САЩ, докато в същото време продължават да се бият с Русия, съюзника на Великобритания и САЩ [...]

Маршал Сталин до президента Рузвелт

7 април 1945 г.

1. В моето послание от 3 април не става дума за честност и надеждност. Аз никога не съм се съмнявал във вашата честност и надеждност, както и в честността и надеждността на г. Чърчил... Ние, русите, смятаме, че при сегашната обстановка на фронтовете, когато врагът е изправен пред неизбежна капитулация, при всяка среща на един от съюзниците с германците по въпросите на капитулацията трябва да бъде осигурено участието в тази среща на представители на другия съюзник. Всеки случай това е абсолютно необходимо, ако този съюзник се стреми да участва в такава среща. А американците и англичаните мислят другояче, като смятат руското гледище за неправилно. Изхождайки от това, те отказаха на русите правото да участват в срещата с германците в Швейцария[...] Аз продължавам да смятам руското гледище за единствено правилното, тъй като то изключва всяка възможност за взаимни подозрения и не дава възможност на противника да всява недоверие сред нас.

2. Мъчно мога да се съглася, че липсата на съпротива от страна на германците на Западния фронт се обяснява само с това, че са разбити. На Източния фронт германците имат 147 дивизии. Те биха могли, без да си навредят, да изтеглят от Източния фронт 15-20 дивизии и да ги прехвърлят в помощ на войските си на Западния фронт. Но германците не го направиха и не го правят. Те продължават да се бият настървено срещу русите за някаква си почти неизвестна гара Земляница в Чехословакия, която им е толкова потребна, колкото на мъртвеца загряващ компрес, но предават без всякаква съпротива такива важни градове в Централна Германия, като Оснабрюк, Манхайм, Касел. Ще се съгласите, че подобно поведение на германците е повече от странно.

3. Що се отнася до моите информатори, уверявам ви, че това са много честни и скромни хора, които изпълняват задълженията си старателно и нямат намерение да оскърбят когото и да било. Ние много пъти сме проверявали тези хора на практика[...]

Московската конференция 19/30 октомври 1943 г.“, сборник документи, Партиздат, 1984 г.

Из записа на разговора на председателя на Съвета на народните комисари на СССР Й.В. Сталин с министъра на външните работи на Великобритания А. Идън:

Сталин казва, че... сега има добра възможност да създадем неприятности на Хитлер и ще бъде неразумно да я изпуснем. Нашата борба против немците е от полза и за англичаните, и американците. Сега немците вече започнаха да прехвърлят войски от Западна Европа[...] В тази война няма нито малки, нито големи. Всички си вършат работата. Ние нямаше да започнем подобно настъпление, ако немците не бяха застрашени от нападения на Запад. Дори само страхът от нападение, само призракът на нападението, не позволява на Хитлер да засили значително войските си на нашия фронт. На Запад немците ги задържа само един призрак. А на нас се падна по-трудна задача.

Идън казва, че министър-председателят иска да направи всичко, което е по силите му за борбата против немците.

Сталин казва, че не се съмнява в това, но министър-председателят иска да му се падат по-леките неща, а на нас, русите - по-трудните. Това може да се направи един път, два пъти, но не може да се прави през цялото време.

(Советский союз на международных конференциях периода Великой отечественной войны. 1941/1945 гг., МИД СССР, Политиздат, 1978-1980).

* Черно на бяло

QOSHE - Немски генерал: Загубихме войната, защото я започнахме - Христо Георгиев
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Немски генерал: Загубихме войната, защото я започнахме

43 1
07.05.2024

/Поглед.инфо/ Милиони са навярно изписаните страници за Втората световна война (ВСВ), които изнасят безспорни факти и добросъвестни научни анализи. Няма никакво съмнение, че една от целите им е била никога повече да не се повторят онези страшни дни и нощи от края на 30-те до средата на 40-те години на миналия век, които се отразиха особено тежко на Съветския съюз, на тази огромна във всичко страна, която днес отново се нарича Русия. Но ина всички европейски страни и на много още страни по света. Онези кошмарни денонощияразкъсаха на парченца и без това трудния живот на съветските хора, започнали да строят нов живот не само за себе си, действително „с много кръв, пот и сълзи”.

Но днесповечето отзападните властващи политици търсят в историята на ВСВ безумни основания за актуалната си политика.И темелите на тази политика не са заложени сега, а буквално от първите дни след края на войната. Защо ли? Навярно защото Русия си е почти същата и като размери, и като природни богатства, и като културни ценности, ако щете. А на много хора по света вече е от ясно по-ясно, че минат не минат тридесетина години,колосите на Запада започват да изпитват остра нужда от нов грабеж. Защото какво друго е колониалната им политика?! При тях е така не от днес или от вчера, а от векове. И те изпадат в ужас, когато им се напомня това, или някои от някогашните колонии и поробени страни дори само им намекнат, че трябва да платят репарации за вековното плячкосване. А и ние, българите, сме го изпитали в продължение на петстотин години.

Не се спират пред нищо и днешните продажници. Истината за историята за тях е празна дума, фейк. Водещото е келепирът им. Стига се дотам, че голяма част от младежите в САЩ например дори не знаят, че СССР е участвал във войната срещу Хитлер и смятат, че американците са победили фюрера… И у нас ли ще стане така? Затова в днешната публикация ви припомням някои „случки” и документи от ВСВ, струва ми се, че дори да не убедят недоверчивите читатели, те поне ще ги позамислят.

Ще започна с една от символните снимки от Ялтенската конференция. И друга снимка ви предлагам. Фейк, та дрънка. Всъщност става дума за корица на книга на един от видните американски историци от втората половина на миналия век. Хайде, поразгледайте я, никак не е трудно да се забележи кои са поседнали в нея и кой го е хванало липсата.

А защо са го направили? Не е въпрос с повишена трудност.

Ялтенската конференция, февруари 1945 г.

Фалшифицираната снимка на корицата на книгата „Нов курс и глобалната война“ на проф. Уилям Льойхтенбург, издадена през 1964 и 1974 г. („Фалшификация № 1 за Втората световна война“, Христо Георгиев, „Поглед инфо“, 23.02.2022 г.)

Фалшификатори на историята“ (историческа справка), Съветско информационно бюро при Министерския съвет на СССР, превод от руски, издание на Дирекция на печата, 1948 г.:

Из глава IV „Създаването на „източен“ фронт, нападението на Германия срещу СССР, противохитлеристката коалиция и въпросът за междусъюзническите отношения“

Сключвайки съветско-германския пакт за ненападение през месец август 1939 г., Съветският съюз нито за минута не се съмняваше, че рано или късно Хитлер ще нападне СССР... Затова първата задача на съветското правителство беше да създаде „източен“ фронт срещу хитлеристката агресия, да се построи отбранителна линия край западните граници на белоруските и украинските земи и по такъв начин да се организира преграда срещу безпрепятственото напредване на германските войски на Изток. За това бе необходимо Западна Белорусия и Западна Украйна, заграбени от панска Полша през 1920 г., да се съединят със Съветска Белорусия и със Съветска Украйна и да се поставят там съветски войски. Тази работа не трябваше да се забавя, тъй като... хитлеристките войски, без да срещнат сериозно препятствие, можеха да заемат белоруските и украински земи по-рано от съветските войски.

На 17 септември 1939 г., по заповед на съветското правителство, съветските войски преминаха предвоенната съветско-полска граница, заеха Западна Белорусия и Западна Украйна и започнаха строеж на отбрана успоредно на западната линия, която е известна в историята като линията „Кързън“, установена на Версайлската конференция на съюзниците.

Няколко дена след това съветското правителство подписа пактове за взаимопомощ с балтийските държави, предвиждащи настаняването на гарнизони на съветската армия на териториите на Естония, Латвия и Литва, организирането на съветски летища и създаването на военноморски бази.

По такъв начин бе създадена основата на „източния“ фронт[...]

При все това преобладаващото мнозинство на англо-френско-американските среди отговориха на тази стъпка на съветското правителство със злобна антисъветска кампания, окачествявайки я като агресия.

Намериха се впрочем и такива политически дейци, които се оказаха достатъчно предвидливи, за да разбират смисъла на съветската политика и да признаят за правилно създаването на „източния“ фронт. Първо място сред тях принадлежи на г. Чърчил, тогава още военноморски министър, който в своята реч по радиото на 1 октомври 1939 г., след редица неприязнени нападки срещу Съветския съюз, заяви:

Фактът, че руските армии трябваше да се намират на тази линия, бе съвършено необходим за сигурността на Русия срещу германската заплаха. Във всеки случай, позициите са заети и е създаден източен фронт, който нацистка Германия не се осмелява да нападне[...]

Ако на западните граници на СССР, значително отдалечени от Москва, Минск и Киев, сигурността на СССР беше повече или по-малко задоволителна, то същото не можеше да се каже за северната граница на СССР. Тук на разстояние от някакви си 32 клм. от Ленинград се намираха финландските войски, командният състав на които в своето мнозинство се ориентираше към Хитлеристка Германия...

Не е чудно затова, че всички опити на СССР да намери общ език с финландското правителство за подобряване на отношенията между двете страни останаха безуспешни...

Финландското правителство отхвърли също така предложението на СССР да измести финландската граница в [Карелския] провлак с няколко десетки километра, макар че съветското правителство бе съгласно в замяна на това да отстъпи на Финландия двойно по-голяма територия от Съветска Карелия.

Резултатите от съветско-финландската война са известни. Границите на СССР на северозапад и специално в областта на Ленинград бяха преместени напред и сигурността на СССР бе заздравена. Това изигра важна роля за отбраната на Съветския съюз срещу хитлеристката агресия, тъй като хитлеристка Германия и нейните финландски помощници трябваше да започнат настъплението си срещу северозападната част на СССР не при самия Ленинград, а от линия, отстояща от него почти на 150 клм. на северозапад.

В своята реч на сесията на Върховния съвет на СССР на 29 март 1940 г. В.М. Молотов заяви:

Съветският съюз, който разби финландската армия и имаше пълната възможност да завземе цяла Финландия, не направи това и не поиска никакви контрибуции като обезщетение за своите военни разходи, както това би направила всяка друга държава, а ограничи своите искания до минимум...

Ние не поставяме в мирния договор никакви други цели, освен осигуряването на безопасността на Ленинград, Мурманск и мурманската ж.п. линия.“

Спомени и размисли“, Георги Жуков, превод от руски Страшимир Джамджиев, Държавно военно изд., 1969 г.
Из глава девета „В навечерието на Великата отечествена война“:

[...]Естествено възниква въпросът: защо ръководството, възглавявано от Й. В. Сталин, не осъществи мероприятията, предвидени в утвърдения от него оперативен план за война?
За тези грешки и пропуски обвиняват най-често Й.В. Сталин. Разбира се, Сталин безусловно имаше грешки, но техните причини не трябва да се разглеждат изолирано от обективните исторически процеси и явления, от целия комплекс от икономически и политически фактори[...] Като съпоставям и анализирам всички разговори, които Й.В. Сталин е водил в мое присъствие в кръга от близки нему хора, аз идвам до твърдото убеждение: всички негови мисли и действия бяха проникнати от едно желание - да избегне войната - и от увереността, че това ще му се удаде. Сталин........

© Поглед Инфо


Get it on Google Play