We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Монархията – нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо

2 0 0
18.01.2019

Европейският континент е като мъж, комуто е омръзнала жена му – той всеки ден ѝ купува нови дрехи, купува ѝ нови бижута, помпа я със силикон, поръчва ѝ скъпи пластични операции, но тя не му става по-мила, любовта и страстта са си отишли. Нещо повече: европейският континент е мъж, чиято жена му изневерява. А той с тъпа упоритост се опитва да я поправи, вместо да я смени.

Тази жена е устройството на ЕС – охранена, мързелива и нахална. Европа сякаш най-сетне разбра, че трябва да смени жената. И затова някои уплашено се провикнаха: „Какво не ви харесва в една мирна, богата и просперираща Европа?“. „Напротив – ще отвърнем, ако решим, че въпросът е отправен към нас, – много ни харесва и искаме да си остане такава, но за да си остане, трябва да се промени“.

Има ли с какво Европа да смени модела си? Сякаш има. Ето, все повече се говори за Европа на отечествата и нациите: глобализмът е лош, следователно трябва да бъде сменен от своята противоположност – национализма; прекаленото омешване не е хубаво, следователно трябва да бъде лекувано с малки дози изолационизъм. Народите страдат от наднационална бюрокрация, следователно трябва да си вземат обратно суверенитета, възторжено апортиран в общото начинание.

Но дали обръщането от идеята за европейска свръхдържава обратно към система от отделни нации, велики всяка за себе си и подозрителни една към друга, не е отстъпление от постигнатото? Отстъпление е.

Тогава какво да правим, няма ли някакъв трети път между обезличаването на голямата и донейде изкуствена общност и параноята на националната изолация, пътя, по който да запазим постигнатото, без да загубим физиономията си? Има. И може да го види всеки, който не е заслепен от илюзията, че историята е непрекъснато движение от „старомодно“ към „модерно“, че изходът невинаги е нещо ново, а понякога може да бъде и нещо старо. Че неудачите на една революция не се поправят непременно с нова революция, а често контрареволюцията е истинският катарзис и покаяние за грешките.

........

© СЕГА