На територията на “Мини Марица-изток” може да развиват земеделие
Цената на тока за бита може да нарасне два пъти
Част от мощностите на въглищните централи ще бъдат затворени още през 2025 г., а през 2038 г. ТЕЦ-овете изцяло ще бъдат затворени. Вместо да ползваме ток от въглищните централи, ще бъдат изградени два нови ядрени блока в АЕЦ “Козлодуй”, фотоволтаици, вятърни електроцентрали и батерии за съхранение на ток. Това става ясно от проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие, която е пусната от Министерство на енергетиката за обществено обсъждане.
В момента инсталираните производствени мощности на въглищните централи са 3,5 GW (гигавата), през 2025 г. ще бъдат намалени на 2,9 GW, през 2030 г. на 1,6 GW, а през 2035 г. на 1 GW, става ясно от стратегията. Пред настоящата година въглищните централи се очаква да произведат 12 TWh (тераватчаса) електроенергия. През всяка следваща година производството на електроенергия от въглища ще намалява, докато през 2030 г. достигне само 3 TWh, което е спад от четири пъти.
Изработването на енергийна стратегия беше една от точките в споразумението, договорено между енергетиците и управляващите по време на протестите през октомври. Но друга точка от споразумението предвиждаше “Министерски съвет да изпълни решенията на Народното събрание от 31.01.2020 и 12.01.2023 г. чрез преговори с представители на ЕК с участието на по един представител на национално представените синдикати в сектор Енергетика относно недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на БЕХ”. Крайният срок е 30 ноември 2023 г., но тази точка от споразумението не е изпълнена.
Решението на парламента от 12 януари 2023 г. предвиждаше правителството да предприеме всички необходими действия, за да предоговори с Европейската комисия Националния план за възстановяване и устойчивост, така че от него да отпадне изискването за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. В проекта на енергийна стратегия конкретна цел за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г. не е записана. Но ясно е показано, че производството на ток от въглищните централи постепенно ще бъде намалявано, докато през 2038 г. те изцяло бъдат затворени.
Комплексът “Марица изток” ще бъде един от най-засегнатите от прехода във връзка с решаващото му значение за икономиката на областите Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол, пише в стратегията. По отношение на възможностите какво да има на мястото на сегашните мини за добив на въглища авторите на стратегията са записани доста алтернативни варианти, включително и развитие на агроенергетика и високо-технологично селско стопанство на територията на “Мини Марица-изток” ЕАД.
Другите алтернативни варианти са “мерки, които ще спомогнат за развитие и справедлив енергиен преход за въглищните региони, като подмяна на горивната база, внедряване на нови технологии за съхранение и производство на електроенергия, внедряване на технологии за улавяне на въглероден диоксид, евентуални алтернативни приложения на въглищата от маришкия басейн; Създаване и развитие на научно-приложни центрове за намиране на решения за декарбонизация и разработка на нови продукти в съответствие с приоритетите на ЕС; Превръщане на комплекса “Марица-изток” в център за развитие на нисковъглеродна енергетика и индустрия с максимално оползотворяване на наличната инфраструктура и човешки капитал чрез участие на настоящи и бъдещи инвеститори (държавни и частни); Запазване на електропроизводството със съответната адаптация и развитието на нови чисти индустриални производства; Изпълнение на мерки по рекултивация на мините и рекултивация на терени; Създаване на бизнес среда и благоприятни условия за инвестиции”. Но кой от тези алтернативни варианти ще бъде избран и как ще бъде реализиран не става ясно.
В стратегията няма и анализ за промените на цените на тока в резултат на изпълнението є. Но става ясно, че цените на тока за бита ще нараснат значително, защото ще бъдат нужни милиарди за инвестиции, а домакинствата ще бъдат на свободния пазар на ток. В стратегията е записано, че са необходими “тарифни реформи, които насърчават ценообразуването, отразяващо разходите, премахването на субсидиите за изкопаеми горива и други изкривяващи пазара политики”. Стъпка в тези посока ще бъде направена още от средата на 2024 г., когато КЕВР вече няма да определя регулирани цени на тока за бита, а какви да бъдат сметките на домакинствата ще решава правителството. След това от края на 2025 г. домакинствата излизат изцяло на свободния пазар на ток. Ако в момента домакинствата плащаха пазарни цени на тока, сметките щяха да бъдат точно два пъти по-високи.
Проект на бюджет
Държавни гаранции за заем в размер на близо 3 млрд. лв. ще бъдат дадени за изграждането на 7 блок в АЕЦ “Козлодуй”.
С бюджета за 2024 г. реално започва изпълнението на енергийната стратегия, въпреки, че формално тя още не е приета от Министерски съвет. В проекта на бюджет за 2024 г. е записано, Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови заемни споразумения във връзка с финансиране на проект “Изграждане на нова ядрена мощност от най-ново поколение на площадката на АЕЦ “Козлодуй” (7 блок) - в размер до левовата равностойност на 1 500 417 089 евро.
Държавни гаранции се предвижда да бъдат дадени и по нови заемни споразумения във връзка с финансиране на проект “Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира” с изграждането на язовир “Яденица” и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир “Чаира” - в размер до валутната равностойност на 75 млн. лв.
В проекта на бюджет е предвидено, че Министерският съвет, по предложение на министъра на енергетиката, може да придобие вземания на “Български енергиен холдинг” и “Булгаргаз” от “Топлофикация София” в размер до 1,6 млрд. лв., по цена, определена от независим оценител.
Искат мрежа да зареждане на електромобили
Квоти за ток от ВЕИ
Дискусия за енергийната стратегия са състоя в Министерство на енергетиката.
В стратегията за развитие на енергетиката да се запише нов пазарен подход за развитие на ВЕИ на база на квоти и търгове за производство. Това предложи Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум по време на дискусия за стратегията, организирана от Министерство на енергетиката. Той акцентира и върху необходимостта от задълбочаване на политиките за развитие на енергийните общности за ВЕИ, както и за проучване и добив на природен газ в страната.
Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация акцентира върху сигурността на доставките на електроенергия за транспорта и необходимостта от развитие на мрежата за зареждане на автомобили на ток извън градовете. Той отбеляза като недостатък в стратегията на липсата на дискусия за енергийна ефективност в транспорта, както и развитието на ВЕИ в този сектор. Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България поиска гаранции, че българската индустрия ще бъде максимално ангажирана в енергийния преход. Според Пламен Павлов от Българската газова асоциация един от акцентите в стратегията трябва да бъде либерализацията на пазара.
Според Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ в проекта на стратегия липсва визия за това как в краткосрочен план един местен ресурс (лигнитните въглища) да бъде заменен с друг (природния газ). Проф. Валентин Колев от Техническия университет обърна внимание на факта, че няколко години преди 2050 г. 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй” ще бъдат изведени от експлоатация, а планираните два нови ядрени блока по 1000 мегавата няма да бъдат достатъчна базова мощност с оглед бума в развитието на ВЕИ. Апостол Дянков от WWF обърна внимание върху необходимостта в стратегията да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии.
Участниците в дискусията поискаха в стратегията да бъдат добавени мерки за гарантиране на заетостта във въглищните региони чрез участие на съществуващия експертен потенциал в рекултивацията на терените. Възможностите за повишаване квалификацията на заетите също бяха поставени на дневен ред.
Правят 10 хил. зарядни станции
Подготвят нов закон
Проектът на закон за насърчаване на електрическата мобилност беше представен на кръгла маса на тема “Предизвикателства пред устойчивата мобилност. Отключване потенциала на България”.
Финансови стимули за покупка на автомобили на ток ще бъдат въведени в България. Проектът на закон за насърчаване на електрическата мобилност и предварителната оценка на въздействието му ще бъдат обявени за обществено обсъждане до края на годината, заяви зам.-министърът на иновациите и растежа Мартин Гиков. В подготовката на закона са участвали няколко министерства, както и компании, изграждащи зарядни станции за коли на ток.
В последните дискусии при разработването на закона фокус е бил поставен върху създаването на фонд, чийто финансов ресурс да бъде насочен основно към насърчаването на покупката на електроавтомобили и изграждане на зарядни станции за тях. Управляващ орган на фонда се предвижда да бъде Министерството на иновациите и растежа.
“Една от основните цели на закона в съответствие с европейските директиви е до 2026 г. в България да има поне 30 хил. електроавтомобила и поне 10 хил. зарядни точки”, заяви Гиков. Зам.-министърът определи второто изискване като амбициозно и допълни, че ролята на общините в тази връзка ще бъде ключова.
Предвижда се икономическите субекти, които участват в процеса за насърчаване на електромобилността, да бъдат подкрепени с определен микс от грантове и дългови финансови инструменти. След като бъде гласуван законът за насърчаване на електрическата мобилност и бъде създаден фондът, се предвижда провеждане на информационна кампания, с която да бъдат разяснени възможностите, предвидени в закона.
Правят малки достъпни леки коли в Европа
Покупките са с 20% под нивото от 2019 г.
Производителите на автомобили искат повече стимули за покупки на коли на ток.
Европейската автомобилна промишленост призова политиците да предоставят повече инициативи за насърчаване на покупките на електрически автомобили, предаде ДПА. Това става на фона на незадоволителните резултати на производителите на автомобили след като през последните години цените на колите нараснаха значително.
Представен от Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA), документът призовава за “увеличение на инициативите за покупка на електрически автомобили и данъчни облекчения за потребителите и компаниите”. Исканията са насочени към Европарламента и Европейската комисия.
Президентът на асоциацията Лука де Мео заяви, че индустрията трябва да работи съвместно с политиците, за да създаде условия за производството на повече щадящи околната среда превозни средства. Това включва и малки, достъпни електрически автомобили, които могат да бъдат произвеждани изгодно в Европа.
Според Лука де Мео, който е и изпълнителен директор на Рено, секторът се сблъсква с от осем до девет регулации на ЕС, които влизат в сила всяка година до 2030 г., като някои от тях си противоречат.
Автомобилната промишленост е ключов сектор в Европа. В сектора работят около 13 млн. души и той осигурява 7% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Продажбите на нови автомобили в ЕС ще се повишат с едва 2,5% през 2024 г., което е забавяне спрямо растежа от 12% през 2023 г., се посочва в новата прогноза на асоциацията, въпреки че делът на електрическите автомобили рязко е нараснал, предаде Ройтерс. Прогнозата за 2023 г. е да бъдат регистрирани с близо 20% по-малко автомобили спрямо рекорда от 2019 г.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
