Догодина пускат дълг за 11,9 млрд. лв.
Борчовете на държавата ще надминат 66 млрд. лв.
Държавният дълг ще нарасне с над 26 млрд. лв. само за три години, предвиждат разчети на Министерство на финансите, които вървят заедно с проекта на бюджет за следващата година. Тези пари заедно с лихвите ще трябва да връщаме ние и децата ни чрез плащаните данъци. Затова още от началото на следващата година от Министерство на финансите предлагат вдигане на някои данъци и затягане на правилата, като например забрана на плащанията в брой над 5000 лв.
Причината за увеличението на държавния дълг през следващите три години е планираният дефицит в държавната хазна. За 2024 г. е планирано дефицитът в бюджета да бъде над 6,2 млрд. лв. А през 2025 г. и 2026 г., за да бъдат покрити всички планирани разходи, дефицитът в бюджета ще бъде съответно 6,4 млрд. лв. и близо 7 млрд. лв.
Само преди няколко дни, на 6 ноември, Министерство на финансите пласира на международните пазари нов дълг в размер на 2,3 млрд. евро, включващи 7,5-годишни еврооблигации с обем от 1,3 млрд. евро (2,5 млрд. лв.) и постигна при продажбата доходност от 4,673% и 12,5-годишни еврооблигации с номинален обем от 1 млрд. евро (2 млрд. лв.) и доходност 5,13%. В резултат на извършените и планираните до края на годината дългови операции в края на 2023 г. се очаква държавният дълг да достигне 40,5 млрд. лв. (21,2% от прогнозното ниво на БВП) или да отбележи увеличение с около 4,4 млрд. лв. в сравнение с края на миналата година, пише в анализа на Министерство на финансите.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е до 12,7 млрд. лв., с което се осигурява възможност за емитиране на държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния и международните капиталови пазари, както и за сключване на структурни програмни заеми в размер до 500 млн. евро (0,98 млрд. лв.) с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ).
През следващата годината се планира дългово финансиране в размер на 11,9 млрд. лв., посочват от Министерство на финансите. За рефинансиране на дълга в обращение са предназначени 3,5 млрд. лв., от които 2,9 млрд. лв. (1,5 млрд. евро) за падежа на еврооблигации, емитирани през 2014 г., и 0,4 млрд. лв. за падежа на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар през 2014 г., както и 0,2 млрд. лв. за погашения по държавни заеми. Останалата част от дълговото финансиране в размер на 8,4 млрд. лв. е предназначена за финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на налични средства във фискалния резерв, посочват от Министерство на финансите. На базата на планираните дългови операции се очаква максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 49 млрд. лв. През 2025 г. и 2026 г. планираните нови заеми възлизат съответно на 11,6 млрд. лв. и 11,7 млрд. лв. годишно, като дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран, е в размер съответно на 3,6 млрд. лв. за 2025 г. и 2,8 млрд. лв. за 2026 г. В резултат, в края на 2025 г. и 2026 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 57,2 млрд. лв. (26,3% от БВП) и 66,5 млрд. лв. (28,8% от БВП).
През следващия тригодишен период се очертава необходимостта от осигуряване на значителни обеми ново дългово финансиране и се наблюдава ясно изразената тенденция за нарастване на държавния дълг през всяка една от годините както в абсолютна стойност, така и като съотношение към брутния вътрешен продукт (БВП), посочват от Министерство на финансите.
Замразяват минималния размер на обезщетението за безработица
Увеличението на максималния осигурителен доход ще засегне хората с най-високи доходи.
Максималният осигурителен доход да бъде увеличен от 3400 лв. на 3750 лв. от началото на следващата година, е предвидено в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване, който беше одобрен от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Вдигането на максималния осигурителен доход ще доведе до увеличение на осигурителните вноски на хората с най-високи доходи. Но докато максималният осигурителен доход ще бъде увеличен, от Министерство на финансите предлагат максималната пенсия да остане без промяна. От началото на 2025 г. и 2026 г. отново е предвидено увеличение на максималния осигурителен доход съответно до 4130 лв. и 4430 лв. Така само за три години максималният осигурителен доход ще нарасне с повече от 1000 лв. Същевременно за целия тригодишен период не е предвидено вдигане на максималната пенсия.
Минималният осигурителен доход през следващата година ще бъде увеличен заедно с минималната заплата до 933 лв.
За следващата година е предвидено запазване на минималния и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица съответно на 18 лв. и 85,71 лв. Запазва се и периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни. Без промяна остава и периодът от два месеца отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, право на който имат бащите. По време на този отпуск бащите ще получават обезщетение в досегашния размер от 780 лв.
Променя се режимът на изплащане на болничните - първите два работни дни ще се изплащат от работодателя, а от 3-тия ден нататък - от държавното обществено осигуряване. В момента работодателите плащат за първите три дни болнични.
За реализиране на тази промяна са предвидени допълнително 77 млн. лв. в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
С приемането на бюджета за 2024 г. трябва да се гласува и нов годишен лимит за поемане на дълг. За 2023 г. лимитът от 7,5 млрд. лв. беше изцяло изпълнен с взети 3,8 млрд. евро външни заеми срещу еврооблигации. Това бяха три емисии - една в началото на годината и други две наскоро. За 2024 г. за финансиране на планирания бюджетен дефицит от 3% към очаквания брутен вътрешен продукт от 205 млрд. лв. ще трябват поне 6,5 млрд. лв., които може да се финансират от външни еврозаеми. Отделно трябва да плащаме главница и лихви по стари дългове. Така този лимит може да набъбне до към 11 млрд. лв. Трябва да се спазва едно неписано правило, че е добре когато се поема нов дълг, по-голямата част от него, поне две-трети, да отива за погашение на стари дългове и по-малка част да бъде увеличение на общото дългово ниво. Към момента България стои добре като съотношение държавен дълг към БВП - под 25%, но с течение на времето, и ако се следва логиката на планиране на държавен дълг през следващите три години в макрорамката, която ще трябва да се приеме заедно с бюджета за 2024 г., има известни рискове да нарасне ускорено взимането на заеми и да увеличим съотношението на дълга към БВП.
Тенденцията в САЩ и в еврозоната е лихвите да продължават да нарастват поне в краткосрочен план. През следващите три до шест месеца, ако вземем пак външен заем, той вероятно ще бъде с по-висока лихва и ще е с доходност за инвеститорите поне 5%. Това увеличава лихвените плащания по дълга. Възниква въпросът защо не взимаме от вътрешния пазар. Защо не емитираме български, в лева държавни ценни книжа. В годините назад имаше доста редовен календар на емисии от вътрешни държавни ценни книжа, които се продаваха не само на финансови институции, но и на фирми и граждани. Но тази практика престана. Към момента лихвите в лева за потребителски и ипотечни кредити са по-ниски от лихвите в евро на външния пазар. Би могло част от новия дълг през 2024 г. да се финансира от вътрешни емисии ДЦК в лева. С големия бюджетен дефицит се прави политика по доходите, увеличава се минималната заплата, минималната пенсия, социалните плащания, което така или иначе трябва да става. Но добре би било да не е за сметка на бюджетен дефицит и нови дългове, а по-скоро да дойде от икономически растеж, от повече инвестиции, откъдето да се разкриват работни места, да се плащат данъци и по този начин да се увеличават доходите. Но по-лесният вариант е нещата да стават със заемни средства.
Бюджетът за следващата година е разхитителен и популистки. Против съм не само този бюджет. Седем пъти, откакто Асен Василев се появи на хоризонта, или правихме поредица от актуализации по никое време на бюджетите, или вкарвахме закъснели, редовни всякакви бюджети. Всеки път едно и също. Идеологията на Асен Василев е: дългове вземаме на макс, харчим колкото се може повече и колкото повече харчим, толкова по-добре. Няма никакво друго определение на тази бюджетна политика. Цялата тази философия превърна България от световен пример за добра финансова дисциплина в държава, която бързо се спуска по пързалката към бъдеща финансова катастрофа.
В този бюджет няма политики и реформи. Няма наченка, намерение, споменаване дори на нещо в държавата да се реформира. Нулево намерение. Нулеви действия. В бюджета за 2024 г. се предполага огромно увеличение на данъчни приходи, при положение, че тази година ще се издъним с няколко милиарда до декември. Данъчната събираемост изостава много от растежа на номиналния БВП. Приходите за догодина са надценени с 3-4 млрд. лв. След като видим колко са приходите, защо за пореден път залагаме отгоре бюджетен дефицит още 3%, което е над 6 млрд., за да стигнат разходите до космическите 84 млрд. За мен тези разходи са фантастика и са нещо опасно. Това е като едно семейство с ниски доходи предколедно да има огромни разходи.
Сега искаме да изгоним големите компании, като вдигнем данъка на 15%. Ще вдигнем и други данъци. Не виждам друг изход от това задлъжняване. Вземат дългове до откат, харчат до откат и след тях - потоп. Преди да дойдат Кирил и Асен в политиката дългът беше 27-28 милиарда. Догодина вече трябва да е 48,9 млрд. - заложен в бюджета. Ако сглобката издържи цял мандат, дългът ще мине 70 млрд. лв. Честито! Държава с такава бюджетна политика и с такъв манталитет на управляващи не знам дали заслужава да бъде в еврозоната. Ние вече сме проблемна държава. Превърнахме се в африканска държава по отношение на инвестиции и финанси. За каква еврозона говорим.
Нова прогноза на Националния статистически институт:
Няма да има кой да работи и да връща дълга
Всеки четвърти човек ще бъде на възраст над 65 години.
Населението на страната ще падне под 5 млн. души и до 2075 г. ще достигне 4,972 млн. След това населението ще продължи да намалява и до 2090 г. ще достигне 4,915 млн. души, гласи нова прогноза на Националния статистически институт.
Проблемът не е само в намалението на населението. До 2075 г. населението на възраст над 65 години ще бъде 25,5% от хората в страната. А на 100 души в активна трудоспособна възраст ще се падат 69 души под 15 и над 64 години. Ситуацията ще става още по-лоша и през 2090 г. на 100 души от населението в трудоспособна възраст ще има 75 души под 15 и над 64 години. Така няма да има кой да работи, за да изкарва пари за пенсии и за изплащане на дълговете на страната.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
