Древната китайска концепция за ин и ян свидетелства за склонността на хората да виждат модели на взаимосвързани противоположности около нас. Както средновековният арабски философ Ибн Халдун вижда колапса на една империя, отпечатан в нейния възход, икономистът от ХХ век Николай Кондратиев постулира, че съвременната глобална икономика се движи в суперцикли на "дълги вълни".
Но никоя теория не е била толкова популярна, колкото тази, която свързва унищожаването на един набор от производствени отношения със създаването на друг. Много социални учени се позовават на идеята на австрийския икономист Йозеф Шумпетер за "творческото унищожение"(Creative Destruction), за да обяснят иновационния процес и неговите по-широки последици. Книгата на професора от Harvard Business School Клейтън Кристенсен от 1997 г. "Дилемата на иноватора" прокарва идеята за "разрушителните иновации". Те идват от нови фирми с бизнес модели, които утвърдените са сметнали за непривлекателни - често защото се харесват само на долния сегмент на пазара. Тъй като действащите са склонни да останат ангажирани със собствените си бизнес модели, те пропускат "следващата голяма вълна" от технологии.
Другият фактор е възходът на Силициевата долина, където технологичните предприемачи превърнаха "разрушението" в ясна стратегия от самото начало. Google се зае да наруши бизнеса с търсенето в интернет, а Amazon - с продажбата на книги и впоследствие с повечето области в търговията на дребно. След това дойде Facebook с мантрата "движи се бързо и разбивай нещата" - социалните медии трансформираха нашите социални отношения и начина, по който общуваме, с един замах на творческо унищожение. Интелектуалната привлекателност на тези теории се крие в превръщането на разрушението в очевидни ползи. Но докато Шумпетер посочваше, че процесът е болезнен и потенциално опасен, днешните разрушителни иноватори виждат само печелившите му страни. Както пише рисковият капиталист Марк Андрийсън: "Ръстът на производителността, задвижван от технологиите, е основният двигател на икономическия растеж, растежа на заплатите и създаването на нови индустрии и нови работни места, тъй като хората и капиталът непрекъснато се освобождават да правят повече важни, ценни неща, отколкото в миналото."
Предвид надеждите, възлагани на изкуствения интелект (AI), би било добре да преоценим тези идеи. Историята показва, че безмилостната съпротива срещу съзидателното унищожение води до икономическа стагнация. Но това не означава, че унищожението трябва да се празнува. Вместо това трябва да го разглеждаме като цена, която трябва да се плати, но която може да бъде намалена чрез изграждане на по-добри институции и управление на процеса на технологична промяна. Помислете за глобализацията. Въпреки че създава важни икономически ползи, тя също така унищожава фирми, работни места и поминък.
Гледайки напред, три принципа трябва да ръководят нашия подход, особено когато става дума за AI.
Трето, трябва да помним, че съществуващите социални и икономически отношения са изключително сложни. И когато бъдат нарушени, може да има всякакви непредвидени последствия.
Спешно трябва да обърнем повече внимание на това как следващата вълна от разрушителни иновации може да засегне нашите социални, демократични и граждански институции. Ако оставим на технологичните предприемачи да защитят нашите институции, рискуваме повече унищожение, отколкото сме очаквали.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
