Цяла Западна Европа оплака подобаващо починалия в наказателна колония в Сибир опонент на Кремъл Алексей Навални, но в Украйна никой не пророни и сълза за него. Нещо повече - ако вестта за кончината на световно известния руски дисидент случайно бе съобщена в информационните емисии на националните радио и телевизия на Киев, тя бе съпътствана задължително с иронични коментари.
Редовете до тук не са лукаво надиплена кремълска пропаганда, а са синтезиран преразказ на началото на съвсем сериозна статия, публикувана в меродавния френски всекидневник „Льо Монд“. Който дебело подчерта още в заглавие, че украинците имат куп причини да упрекват Невални и да бъдат вбесени от неговото отношение приживе към страната им.
В текста на първо място сред причините за упреците вестникът постави неговата „двусмислена позиция“ по въпроса за анексирането през 2014 г. на Кримския полуостров от Русия. Докато от една страна Навални признава грубото показване на международното право от Кремъл, от друга опонентът на Владимир Путин съветва украинците да не си правят никакви илюзии по въпроса за принадлежността на полуострова. „Крим - натъртва десидентът - ще остане част от Русия и в обозримото бъдеще няма да бъде част от Украйна“. В очите на украинците тази „двусмислена позиция“ се равнявала на фактическо признаване на анексията. Впоследствие, според парижкия всекидневник, Навални се опитва да изясни позицията си като подкрепя лансирания в някои неправителствени среди план за решаване на съдбата на полуострова чрез референдум.
Украинците обаче далеч не са доволни и от идеята за допитването, тъй като на практика тя подкрепя визията на Москва, че Крим е населен с руски граждани и заличава насилието при налагането в полуострова на руско управление. Властите в Киев, пък и не само те, отиват още по-далеч като обвиняват Навални, че той бил помогнал за легитимирането на агресията в опозиционните среди на Русия и за това подкрепата там на присъединяването била достигнала 88%.
Но личната отговорност на опонент №1 на Владимир Путин за сегашната съдба на украинците прозира и в обвиненията им срещу него едва ли не в шовинизъм. В този порядък на мисли „Льо Монд“ припомня дебелите връзки на Навални с националистическите движения в Русия, които довеждат до неговото изключване през 2007 г. от „продемократичната“ партия „Яблоко“. Още по-лошо - след това, между 2007 г. и 2011 г., дисидентът участва в т.нар. руски маршове или годишните демонстрации на различни националистически и ултранационалистически движения в страната, като понякога той е дори съорганизатор на тези масови прояви.
Не на последно място Навални е критикуван жестоко и за презрителното му отношение към Украйна и нейните управници. Например във видео от 2019 г., докато признава демократичния избор на Володимир Зеленски за президент, Навални описва страната му в разпад и водена от елит, който е „купчина мръсници, толкова корумпирани, че нашите собствени корумпирани мръсници, заставайки до тях, биха получили чувство за малоценност“.
„В очите на определени украинци тези елементи правят Навални другата глава на едно и също политическо чудовище, втората еманация на дълбоко вкоренения руски империализъм. Чрез подкрепата си за анексирането на Крим, но също така и чрез очернянето на онова, което не е руско, Навални изглежда в очите на доста украинци като съотговорен за агресията на Русия срещу страната им. Макар очевидно да не е той организиратор на инвазията, Навални, наред с други личности, бе набеден от жителите на Украйна, че е допринесъл за легитимирането на идеята за агресията и на идеологията, която я подкрепя“, пише „Льо Монд“.
Защо Украйна нe заплака за Навални
10
15
22.02.2024
Цяла Западна Европа оплака подобаващо починалия в наказателна колония в Сибир опонент на Кремъл Алексей Навални, но в Украйна никой не пророни и сълза за него. Нещо повече - ако вестта за кончината на световно известния руски дисидент случайно бе съобщена в информационните емисии на националните радио и телевизия на Киев, тя бе съпътствана задължително с иронични коментари.
Редовете до тук не са лукаво надиплена кремълска пропаганда, а са синтезиран преразказ на началото на съвсем сериозна статия, публикувана в меродавния френски всекидневник „Льо Монд“. Който дебело подчерта още в заглавие, че украинците имат куп причини да упрекват Невални и да бъдат вбесени от неговото отношение приживе към страната им.
В текста на първо място сред причините за упреците вестникът постави неговата „двусмислена позиция“ по въпроса за анексирането през 2014 г. на Кримския полуостров от Русия. Докато........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
