Повечето от сградите са под земята или са потънали в гъста растителност
Приключи много успешния археологически сезон 2023 г., който се проведе въпреки липсата на държавна подкрепа за обектите, на които имам честта да бъда научен ръководител. Читателите ги знаят, защото те са особено популярни в страната – скалният град Перперикон, храма на Орфей при Татул, античният и средновековен град Мисионис край Търговище и др. Разкопките ми продължиха до късна есен и след това дойде ред на другото ми любимо занимание – пътешествията.
Живот и здраве, до следващия археологически сезон планирам някои интересни пътувания, като най-далечното ще бъде до далечните Австралия и Нова Зеландия. На първо време обаче моята цел се намира в сърцето на Мала Азия и Турция. Става дума за планинската област Кападокия, разположена сред няколко загаснали вулкана. Тя е известна с уникалния си „лунен” пейзаж и с историческите забележителности. А те са особено важни за мен, защото скалните и подземни градове на Кападокия са едни от най-добрите аналогии на свещения град Перперикон в Източните Родопи.
Аз обаче ще започна серията разкази не от византийските крепости и скални църкви на Кападокия, а от няколко антични градове, които посетих в последните дни на вълнуващото пътуване. Защото там неочаквано попаднах на едно откритие, което бе приятна изненада за мен. Става дума за древния Аспендос, намиращ се на около 40 км от големия курорт Анталия - предпочитано място за почивка на много българи.
Чувал бях много за този град и то най-вече за легендарния му театър, известен в целия античен свят. Той е неговата главна забележителност и днес е запазен почти напълно. Това съоръжение е най-старият и естетически издържан пример за римски театър в древна Анатолия, оцелял в наши дни със сцената и с всички редове каменни седалки. А тази сцена е съхранила цялата си архитектурна и скулптурна украса. Театърът е проектиран от прочутия архитект Зенон, син на Теодор от Аспендос.
Строежът започва по времето на император Антоний Пий и е завършен при управлението на великия Марк Аврелий (138-164). При откриването си театърът е представен символично на местните богове на града и на императорското семейство.
Някога това съоръжение е можело да събере до 17 000 зрители, които заемали местата си на 39-те реда разположени стъпаловидно седалки. Само в оркестъра са се побирали до 500 музиканти! Всичко това прави театърът един от най-големите, известни в античния свят. Край южния вход се извисява статуята на архитекта Зенон, а надпис на старогръцки език до нея предава благодарността на гражданите на Аспендос за неговото незабравимо дело.
Предната фасада е на пет етажа, изградени от огромни и украсени с релефи каменни блокове. Входът е оформен с три големи врати с гръцки и латински надписи. Пред сцената има ниши, затворени с йонийски и коринтски колони, а в тях са вместени статуи под триъгълни или полукръгли фронтони. Декорацията им е от букрании (глави на бик), цветни венци и плодове. В центъра на горното ниво на колоните е разположен главният фронтон с образа на Дионис, бог на виното и покровител на театрите.
Бил съм в много театри и амфитеатри на територията на някогашната Римска империя. Помня тълпите, катерещи се по стълбищата на Колозеума в Рим или Арена ди Верона. А в театъра на Аспендос цари тишина и спокойствие. Вярно е, че сега е есен, но екскурзоводите ми разказват, че и през лятото туристите предпочитали да се изтягат по плажовете край Анталия. По правило запознанството на туристическите групи с Аспендос завършвало в театъра. А мнозина така и не разбирали, че зад него има цял град на повече от 3000 години!
Смята се, че Аспендос е основан след Троянската война през ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. от елински колонисти от град Аргос на полуостров Пелопонес. Първоначално градът е бил част от древната държава Ликия, но по-късно е превзет от персите. След битката при Евримедонт атиняните успешно задържат Аспендос чак до 425 г. пр. Хр, събирайки от гражданите големи данъци.
През 334 г. пр. Хр. по тези земи идва армията на Александър Велики. Отначало жителите на Аспендос подписват споразумение с него, но когато прочутият пълководец напада съседния град Перге, гражданите променят решението си. Затова след обсадата на другия близък град Силион, Александър внезапно изпраща войски към Аспендос. Уплашени от това, а също и от факта, че той не е познавал поражение до този момент, жителите на Аспендос се предават без бой и се подчиняват на неговата власт. Въпреки тяхната покорност, Александър назначава свой управител и ги принуждава да плащат големи налози. Войните продължават и след смъртта му, докато накрая земите на града попадат под контрола на Пергамското царство чак до 133 г. пр. Хр.
Подобно на съседния Перге, Аспендос е подчинен на Рим през 129 г. пр. Хр. По-късно е ограбен от римския легат и проквестор Гай Вер, който откраднал скулптурите от храмовете и представителните сгради. Въпреки това в границите на Римската империя Аспендос достига голям просперитет и става един от трите най-значителни града на провинция Памфилия. Добрият климат и удобното местоположение допринасят за бързото му развитие и го превръщат в прочут търговски център. В околностите се простират маслинови градини и лозя, а на брега на река Евримедон се изгражда важно пристанище. Оттук се изнася зърно, бижута и вино, а конете на Аспендос са ценени в целия древен свят. Градът сякъл и собствена сребърна монета.
След разделянето на Римската империя през 395 г. сл. Хр., Аспендос става част от Византия. Тогава започва неговият упадък, ускорен от набезите на арабите. Към началото на ХІІІ в. градът минава под управлението на турците-селджуки. Те използват някои от древните сгради, а при управлението на султан Аллаедин Кейкубад е възстановен и украсен с изящни плочки дори римския театър, превърнат в кервансарай. Това е и причината това съоръжение да се запази почти в оригиналния вид, който днес изумява посетителите с архитектурата и акустиката си.
Точно от театъра поемам по обраслия с растителност хълм, където се разполагал самия град. Там почти не са извършвани разкопки, което прави руините на Аспендос особено тайнствени. Няма как обаче да бъде скрит друг шедьовър на римската архитектура - 15-километровия акведукт, построен през ІІ в. Той тръгва от подножието на планината Тавър и завършва в основата на хълма, на който е разположен градът. Недалеч от акведукта се забелязват останките на стадиона, а в акропола тук-там се виждат високо запазените развалини на централния площад (агора), една базилика, сградата на градското събрание (булевтериона) и нимфеума с монументален фонтан.
Повечето от сградите обаче са под земята или са потънали в гъста растителност. Затова не мога да повярвам, когато на път към най-високата част на Аспендос, която се извисява над театъра, под краката ми проблясват някакви цветове. След като се навеждам и внимателно отмествам снопчетата трева, пред изумения ми поглед се открива прекрасен орнамент от римска мозайка. Оказва се, че съм открил богато украсения под на представителна сграда от римския период, най-вероятно – от ІІ-ІІІ в.
Бързам да кажа за находката на пазителите, които ми благодарят. Надявам се, че турските колеги ще се намесят и скоро сградата ще бъде разкрита. А аз си мисля за забележителната наука археология, в която никога не знаеш откъде ще излезе поредното откритие.
Археологически приключения в Мала Азия I
10
0
09.12.2023
Повечето от сградите са под земята или са потънали в гъста растителност
Приключи много успешния археологически сезон 2023 г., който се проведе въпреки липсата на държавна подкрепа за обектите, на които имам честта да бъда научен ръководител. Читателите ги знаят, защото те са особено популярни в страната – скалният град Перперикон, храма на Орфей при Татул, античният и средновековен град Мисионис край Търговище и др. Разкопките ми продължиха до късна есен и след това дойде ред на другото ми любимо занимание – пътешествията.
Живот и здраве, до следващия археологически сезон планирам някои интересни пътувания, като най-далечното ще бъде до далечните Австралия и Нова Зеландия. На първо време обаче моята цел се намира в сърцето на Мала Азия и Турция. Става дума за планинската област Кападокия, разположена сред няколко загаснали вулкана. Тя е известна с уникалния си „лунен” пейзаж и с историческите забележителности. А те са особено важни за мен, защото скалните и подземни градове на Кападокия са едни от най-добрите аналогии на свещения град Перперикон в Източните Родопи.
Аз обаче ще започна серията разкази не от византийските крепости и скални църкви на Кападокия, а от няколко антични градове, които посетих в последните дни на вълнуващото пътуване. Защото там неочаквано попаднах на едно откритие, което бе приятна изненада за мен. Става дума за древния Аспендос, намиращ се на около 40 км от големия курорт Анталия - предпочитано място за почивка на много българи.
Чувал бях много за този град и то най-вече за легендарния му театър, известен в целия античен свят. Той е неговата главна забележителност и днес е запазен почти напълно. Това съоръжение е най-старият и естетически издържан пример за римски театър в древна Анатолия, оцелял в наши дни със сцената и с всички редове каменни седалки. А тази........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
