На особена почит са били водните божества и досега са открити цели шест нимфеума
По време на моето незабравимо пътешествие из Мала Азия през есента на 2023 г. се отправям към древния Перге. Знам, че това е един от най-добре запазените антични градове в света, макар че по необясними причини още от 2009 г. стои в списъка на чакащите за приемане в Листата за световното наследство на ЮНЕСКО. Това в никакъв случай не намалява значението на Перге в исторически план и за развитието на културния туризъм в Турция. По-скоро този факт показва въпиющите несъвършенства на тази световна организация, която отдавна е престанала да бъде сериозен фактор за оценка на значението на културно-историческите паметници.
Перге се намира само на 18 км от центъра на големия съвременен град Анталия, в неговия квартал Аксу. Той е на 12 километра от морето и на брега на някогашната плавателна река Кестрос (дн. Аксу Чайи). В древни времена това местоположение е давало на селището предимството да е пристанище и в същото време да е защитено от пиратски нападения откъм море.
Няма единно мнение за времето, когато тези земи са заселени от хората. Според легендата основите на града са положени от жители на Троя, избягали оттам след края на великата война. Някои учени отдават създаването на селището на хетите, които през ХV в. пр. Хр. го нарекли Парха. Трети пък свързват основаването му с преселването на т. нар. „народи на морето“, дошли от островите в Егейско море и заселили се на малоазийското крайбрежие през XII в. пр. Хр.
През VІІ в. пр. Хр. Перге става част от царство Лидия, а след поражението на тази държава от войските на Кир Велики през 546 г. пр. Хр., е завладян от персите. През 333 пр. Хр. градът е превзет от Александър Велики, но не е разрушен, а е обложен с голям данък. След разпадането на неговата кратко просъществувала империя Перге принадлежи на Селевкидите, а в ІІІ в. пр. Хр. става част от Пергамското царство.
Именно по това време в този малоазийски град се ражда най-добрият ученик на Архимед, Аполоний, който е сред тримата велики геометри на древността. Аполоний Пергски е известен с изследванията си върху коничните сечения, оказали влияние на математиката чак до ХVІ-ХVІІ в., както и на астрономията, механиката и оптиката. За читателите е любопитно, че на името на родния му град е кръстен пергелът.
През II в. пр. Хр. Перге става част от Римската империя и достига най-големия си просперитет. Днес почти всички оцелели до днес руини принадлежат именно към римския период. Тогава в Перге е имало монетен двор, където се секат собствени монети. Покровителка на града е Артемида, чиято открита там главна статуя сега е изложена в Археологическия музей на Анталия.
В самото начало на нашата ера градът става важен център за разпространение на християнството, което се доказва от споменаванията на редица местни мъченици. Но най-важният факт е, че именно оттук тръгва голямата мисия из Мала Азия на апостол Павел. Според Новия завет роденият в близкия малоазийски град Тарс Павел, или Саул, както е истинското му име, заедно със съратника си Варнава, са посещавали Перге два пъти. При тези визити те мисионерстват и проповядват, като създават тук голям християнски център. Оттук стигат до близия град Аталия (сега Анталия), откъдето продължават с кораб мисията си в югоизточна посока към Антиохия (Антакия).
През византийския период след края на ІV в. Перге става седалище на епископ и в него са построени три големи базилики. Скоро обаче селището навлиза в дълбок упадък. Поради натрупването на алувиални седименти река Кестрос престава да е плавателна и земите наоколо се заблатяват. А започналите след VІІ в. арабски нападения превръщат някогашният богат град в село, което накрая изчезва напълно.
В наши дни Перге е един от главните археологически обекти в Република Турция, като мащабните разкопки са водени от екипи на Истанбулския университет и започват още през далечната 1946 г. Разходката из древните руини наистина е вълнуваща и впечатляваща. Още с влизането в културно-историческия резерват минавам през стадиона и театъра, които са сред най-значимите в Римската империя.
И двете съоръжения се намират извън стените на древния град, защото през римската епоха размерите му сериозно се увеличават. Античният стадион е построен през ІІ в. и е побирал около 12 000 души. Това го нарежда сред най-големите съоръжения от този род в Мала Азия по онова време. Издигнатият в гръко-римски стил театър пък е проектиран за 15 000 зрители. Театралната сцена се е състояла от множество сводести ниши, украсени с прекрасни статуи на богове и императори. На сцената на театъра има и барелефи, изобразяващи сцени от живота на бог Дионис, покровител на винопроизводството и театъра.
Укрепената част на Перге започва с градските врати - външната порта е от късния римски период през ІV в., а на 92 м се издига пазената от две кръгли кули вътрешна порта, която е създадена още в елинистическия период (ІІІ в. пр. Хр.) През ІІІ в. сл. Хр. това фортификационно съоръжение е напълно преустроено, като отвътре на портата е създаден малък U-образен двор с ниши в стените. Разкопките показват, че там някога са стояли статуи на богове, императори и легендарните основатели на града.
През елинистическата порта се излиза на централната улица с дължина около 300 м и отлично запазени колонади от двете страни. От източната страна остава просторния търговски площад, агората, също обградена с високи колони и с кръгъл храм в центъра. Квадратният площад със страна 65 м е заобиколен с магазинчета, където кипяла оживена търговия. На запад остават руините на доста добре запазените римски обществени бани (терми) от ІІ в., които се считат за най-големите в областта Памфилия. Те са имали мраморна украса и са били украсени със скулптури и релефи.
Магазини и занаятчийски работилници се била разположени и край централната улица. От нея тръгва мрежа от прави улици, край които се откриват много останки от жилищни сгради и обществени съоръжения от елинистическата и римската епоха. Строежите са били богато украсени с мрамор и мозайки. Така през 2003 г. археолозите откриват добре запазени елинистически мозайки, изобразяващи бог Океан и Медуза. През 2017 г. пък е открита мозайка, представяща жертвоприношението на Ифигения.
Естествено в Перге е имало много храмове. На особена почит са били водните божества и досега са открити цели шест нимфеума. Най-впечатляващите са Северният, или „Адриановият“, построен около 122 г. сл. Хр. и Южният, издигнат на площада на император Септимий Север в края на ІІ - началото на ІІІ в. Нимфеумът на Адриан е украсен със скулптури и статуя на речния бог Цеструс, под който се стичала водата.
Останките на Перге се намират в покрайнините на Анталия, но някога това са били два различни града. Предшественикът на Анталия е създаден като важно пристанище на брега на Егейско море „едва” в 159 г. пр. Хр. Това става по заповед на пергамския цар Атал II, чието име получава – Аталия. През 133 г. пр. Хр. градът е завладян от римляните, а във ІІ в. сл. Хр. става любима зимна резиденция на император Адриан. В негова чест е издигната „Портата на император Адриан”, която заедно с няколко кули от крепостта, е единственото, запазено от някога славния град.
Археологически приключения в Мала Азия II
16
1
16.12.2023
На особена почит са били водните божества и досега са открити цели шест нимфеума
По време на моето незабравимо пътешествие из Мала Азия през есента на 2023 г. се отправям към древния Перге. Знам, че това е един от най-добре запазените антични градове в света, макар че по необясними причини още от 2009 г. стои в списъка на чакащите за приемане в Листата за световното наследство на ЮНЕСКО. Това в никакъв случай не намалява значението на Перге в исторически план и за развитието на културния туризъм в Турция. По-скоро този факт показва въпиющите несъвършенства на тази световна организация, която отдавна е престанала да бъде сериозен фактор за оценка на значението на културно-историческите паметници.
Перге се намира само на 18 км от центъра на големия съвременен град Анталия, в неговия квартал Аксу. Той е на 12 километра от морето и на брега на някогашната плавателна река Кестрос (дн. Аксу Чайи). В древни времена това местоположение е давало на селището предимството да е пристанище и в същото време да е защитено от пиратски нападения откъм море.
Няма единно мнение за времето, когато тези земи са заселени от хората. Според легендата основите на града са положени от жители на Троя, избягали оттам след края на великата война. Някои учени отдават създаването на селището на хетите, които през ХV в. пр. Хр. го нарекли Парха. Трети пък свързват основаването му с преселването на т. нар. „народи на морето“, дошли от островите в Егейско море и заселили се на малоазийското крайбрежие през XII в. пр. Хр.
През VІІ в. пр. Хр. Перге става част от царство Лидия, а след поражението на тази държава от войските на Кир Велики през 546 г. пр. Хр., е завладян от персите. През 333 пр. Хр. градът е превзет от Александър Велики, но не е разрушен, а е обложен с голям данък. След разпадането на........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
