Управляващите искат да прехвърлят отговорността на независещи от тях обстоятелства
Партия на президента може да бъде само такава, която е оглавена лично от него
В края на една бурна политическа седмица, пълна с обрати, правим опит за анализ с един от най-младите политически анализатори у нас Тончо Краевски. Според него ППДБ се опитват да изолират ДПС от сглобката, където движението неусетно се е наместило. А цялата стратегия на Делян Пеевски е да се реабилитира, публично и юридически, да отхвърли сянката на Магнитски и да бъде легитимиран като най-надежден евроатлантически партньор, без който не може да се прокарва голямата евроатлантическа програма. Краевски смята, че партия на президента може да бъде само такава, която е оглавена лично от него и всички други опити за инженеринг и припознаване се провалиха и забъркаха държавния глава в неприятностите, които има в момента.
- Защо според вас в този момент избухна войната Пеевски - Христо Иванов, господин Краевски? Какво цели единият и какво - другият?
- Няма скрита причина, престрелката избухва сега заради задаващата се ротация и предложения меморандум. ППДБ се опитват да формализират отношенията си с ГЕРБ и една от техните цели е да изолират ДПС от сглобката, защото през последните месеци то неусетно се намести вътре, макар че поначало не беше там. Те не можеха да си спестят това досега, защото Пеевски им трябваше за конституционната реформа, както подчерта самият той. За правителството не е вярно, че е станало благодарение на ДПС, аритметиката е друга, но за една съществена част от управленската програма, това е точно така. Няма нищо изненадващо в реакцията на Пеевски. Ако скрием имената на всички участници в този скандал и го анализираме обективно, всеки нормален човек би заключил, че след като си се ползвал от подкрепата на Х, за да прокараш най-важната си програмна реформа (в основния закон), той ще очаква признание и отплата за тази подкрепа и ще реагира остро, ако се опиташ да го загърбиш. Освен това аритметиката за избора много органи изисква две трети мнозинство, така че конституционното мнозинство ще остане необходимо дълго след края на промените в конституцията. В крайна сметка самите ППДБ приеха тези изисквания за свръхмнозинства, защото се боят да не станат излишни. Е, просто ДПС има идентична мотивация. Цялата стратегия на Пеевски е да се реабилитира, публично и юридически, да отхвърли сянката на Магнитски и да бъде легитимиран като най-надежден евроатлантически партньор, без който не може да се прокарва голямата евроатлантическа програма. И той играе възможно най-добре, друг е въпросът дали тези усилия няма да се окажат безкрайни като мъките на Тантал в гръцката митология, който бил заобиколен от храна и вода на един пръст разстояние от устата, но никога не можел да се утоли. Цялата стратегия на ППДБ пък е да използват тези обстоятелства, внимавайки да нямат твърде голямо съприкосновение с Пеевски. Тяхната задача пък прилича на наказанието на Сизиф да бута камък нагоре по хълма, който се стоварва върху него малко преди върха и всичко започва отначало. Искам да кажа, че и двете страни са изправени пред задачи, които нямат решение, но докато продължават да са заедно, те могат да симулират решаването им.
- ППДБ продължават да извиват ръцете на ГЕРБ за външен министър - ще клекне ли Борисов и ако не - каква реакция да очакваме? Дали пък ППДБ не държи с нещо Борисов, за да са толкова убедени, че ще стане тяхната? В същото време Денков и Габриел вече разговарят за ротацията - означава ли това, че всичко друго е ала-бала, както казва една от партиите в сглобката?
- Борисов е по-силен във вътрешната игра, защото има повече демократичен електорат и по-голям опит, докато ППДБ се чувстват силни, защото се смятат за имунизирани от западни санкции като „Магнитски“. Не знам кой ще надделее, но на повърхността изглежда, че сега Борисов е на ход и има карти, затова аз ще се изненадам, ако не ги изиграе. Денков и Габриел може би имат някаква посредническа роля, предполагам, че те правят совалки между партийните лидери, тъй като имат личен кариерен интерес от ротационното правителство. Това е по принцип устойчив модел за преговори, защото така се води диалог на две фази: 1. хипотетична, където се говори свободно за компромиси и се разглеждат всякакви варианти и 2. решаваща, когато договореният вариант се дава вече на партийните лидери за „ратификация“.
- Ще я бъде ли или не ротацията? Много шикалкавения, много червени линии... Защо е толкова важно кой ще е външен министър или това е просто извиване на ръце от страна на ППДБ да не се сменят техни министри, когато Габриел стане премиер?
- В американския жаргон има една дума - „situationship“, която е производна на речниковата „relationship“ (връзка). Situationship е повече от приятелство, но по-малко от любовна връзка. То е любовна „ситуация“ - период на изясняване на отношенията, някъде между първата среща и официалното обвързване. Изясняването може да трае толкова дълго, че хората са му дали специално наименование. А трае дълго, защото хората откриват, че самата неизясненост е много удобна. От една страна консумират фактическа връзка, но от друга страна всички други опции остават постоянно отворени. Разбира се, такава неизяснена ситуация - в любовта и в политиката - винаги е в полза на по-силния или с други думи на този, който може да бъде сам. Ситуацията постоянно се развива, така че дори и двамата да са стъпили в нея, смятайки че са равни участници във взаимноизгодна сделка, това скоро може да се окаже грешна сметка за единия от тях. Вълнението от неизвестността много бързо се превръща във взаимно извиване на ръце и злоупотреба. Така проличава разликата между любовната ситуация и връзката: и тя е, че любовната ситуация от един момент нататък се свежда само до упражняване на сила. Некоалицията е типичен situationship, приложен в политическата практика. От самото начало тя избягва да се дефинира с традиционни термини и казва само какво не е. Всички правила се пишеха и продължават да се пишат в движение. Когато започна, по-слабият партньор несъмнено беше ГЕРБ. Борисов искаше официална връзка с ППДБ, а те не искаха с него. Той им отстъпи мандата, който му се полагаше като първенец на изборите, отстъпи и почти целия състав на кабинета. После обаче той се възползва умело именно от неопределения характер на отношенията. Първо, добавяйки трети участник в тях - ДПС. После, при всяко по-важно гласуване Борисов напомняше с удоволствие условията, наложени от самите ППДБ: това не е коалиция, аз може да съм избрал правителството, но нямам ангажимент да подкрепям инициативите му. С течение на времето тъкмо ППДБ станаха партньорът, който започна да иска някакво частично „изясняване“, създаване на „механизми“ за вземане на решения, подписване на „меморандум“, което без съмнение е проява на слабост. Моментът на ротацията, когато ГЕРБ трябва формално да застане „отгоре“, съвпада и с реалния обрат в съотношението на силите. Обратът се дължи на това, че ППДБ регистрира сериозен спад в подкрепата, поне по социологически данни, а както вече казахме, силният е онзи, който може да бъде сам. Отговорът на въпроса защо Борисов иска външен министър (толкова ли е важно?) е следният: ами защото може. Затова и ППДБ излязоха с меморандума, защото искат да подчинят връзката на формални правила, усещайки че ще им се наложи занапред да продължат да пребивават в нея като по-слабата страна.
- Има ли и други варианти за правителство в този парламент?
- А има ли други варианти освен правителство на това мнозинство? В крайна сметка тези „ситуационни връзки“ или прерастват в сериозни отношения, или свършват с много болезнена раздяла за едната страна. Борисов просто ускорява процеса към неизбежния избор между тези два изхода. Достъпът до властта като цяло е по-важен от контрола върху МВнР в частност, смятам че никой не би оспорил това. Ако се отиде на избори, може да се стигне единствено до още по-отслабена позиция за ППДБ, а може би дори до ситуация, в която ДПС да стане необходим елемент за обикновеното мнозинство. Струва ми се, че за Борисов идеалният вариант е да ги разцепи на две, както Реформаторския блок през 2015 - на такива, които искат да консумират властта веднага и такива, които искат да оцелеят в политиката дългосрочно. Това е все още малко вероятно да се случи, така че въпросът е дали изборите са неговия втори или трети предпочитан вариант.
- Кой е по-силният фактор, който държи на власт правителството - геополитиката, вътрешната политика?
- Геополитиката държи на власт всички правителства по света. Това е ultima ratio (последния довод) на всяко правителство - има външни врагове, от които трябва да се пазим. Не надценявайте ролята на външния фактор, защото управляващите точно това искат - да прехвърлят отговорността на независещи от тях обстоятелства. Никой геополитически фактор не ги принуждава към коалиция, той само я извинява, снема отговорността от българските политици, които с облекчение се подчиняват на глобалния дневен ред. Това е глътка въздух и шанс за рестарт на играта, която към началото на украинския конфликт беше станала прекалено завързана. Сглобката се пече много отдавна под влияние на вътрешни фактори - тя веднъж вече се направи и бързо пропадна през 2014-2015. Особено в съвременния свят няма ясна разлика между вътрешен и външен фактор, това са до голяма степен фиктивни категории.
- Ще се отрази ли на българската външна политика евентуална победа на Доналд Тръмп? С коя партия повече е свързана външната политика на България - с Демократическата партия или с Републиканската?
- Въпреки, че партньорите на САЩ по света са исторически свързани по-скоро с едната или другата партия, не мисля че в днешно време съществува различие във външната политика по партийни линии. Особено в Европа. По-скоро има определени министерства и агенции, които упражняват влияние и преследват своите институционални интереси - Държавният департамент, НАТО, разузнавателните служби. Те използват партиите, за да прокарват политика, а не обратното. Доналд Тръмп се опита да наложи своя външна политика с частичен успех, но веднага след като го смениха, тази политика беше отменена със задна дата. Всички договорки, които другите държавни ръководители (включително нашите) бяха направили с него, не просто отпаднаха, ами бяха наказателно санкционирани. Накратко, не смятам, че може да има някаква чувствителна промяна в американската външна политика, ако няма радикално преустройство на американските институции, което по-скоро няма да стане. България обаче може да промени своето собствено отношение към околната среда, в границите на своите възможности. По-горе казах, че нашите политици предпочитат да се извиняват с външните фактори, волята на хегемона и т. н. Влияние на Съединените щати хем се подценява, хем се преувеличава. В нашата външна политика има много пропуски и бездействия, които не могат да намерят сериозно извинение в Америка, но обичаме да го търсим там.
- Възможно ли е да се стигне до предсрочни избори, ако ротацията не се състои? Кой има и кой няма интерес от предсрочни избори?
- Ако няма ротация, ще има избори. Мисля, че на този етап ГЕРБ може да си ги позволи, ППДБ по-скоро не. Вътре в демократичната общност обаче има търкане между хората, които виждат политическата си кариера с хоризонт до този парламент и хора, които искат да видят себе си отвъд него. И едните, и другите имат аргументи.
- Според анализатори поредна партия „3 март“ под шапката на Радев вече загрява и има шансове да пробие още на европейските избори? Вие как мислите?
- Мисля, че вече е пределно ясно, че партия на президента може да бъде само такава, която е оглавена лично от него. Всички други опити за инженеринг и припознаване се провалиха и забъркаха държавния глава в неприятностите, които има в момента. По въпроса за тайминга, смятам че европейските избори са тактически неподходящи за дебют на политически проект. Вълна - а на Радев това му трябва - може да се вдигне на парламентарни избори, когато има по-голяма активност. Разбира се, това е неудобно обстоятелство за президента, защото не зависи от него кога ще има парламентарни избори. Може да има и чак след три години.
- Ще стане ли според вас поколението Z жертва на поколението Бейби бумъри?
- Това е голяма тема в Америка, където поколенията Милениал и Z съзнателно се преживяват вече като жертва на Буумърите, предимно икономически. Младите там виждат, че няма да могат да си купят собствени жилища и да имат собствен бизнес, защото стагниращата икономика е изцяло картелирана от поколението на най-възрастните. Това поколение със своите мрежи държи властта на Запад, а и в световен мащаб, вече няколко десетилетия. Технологиите и обществата никога не са се променяли толкова бързо, а генерационното предаване на щафетата никога не е било толкова бавно, защото продължителността и качеството на живота са много високи. Изходът е или някакво катастрофално събитие, което да промени тези условия - каквото беше Ковид, който някои американски тийнейджъри наричаха „boomer remover“ - или граждански конфликт, какъвто назрява в Съединените щати от известно време насам. Без съмнение тази поколенческа война е най-важната война на нашата епоха, особено за Западния свят.
Нашият гост
Тончо Краевски е завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. Учил е европейско право в университета в Маастрихт. Следвал е право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
