Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов си дава сметка, че е голяма вероятността на едни европейски избори балансът и подкрепата да се променят не в полза на ППДБ и може би ще използва това, смята политологът Страхил Делийски. Големият разказ на ППДБ за „победата срещу мафията и изваждането на ДПС и ГЕРБ от властта“, тотално се провали. Марката, под която тази коалиция бива продавана на своите избиратели вече няма потенциал и авторитет, казва още Делийски, когато питам защо активисти на ДСБ вече смятат „Промяната“ за токсични.
ППДБ вече няма как да обяснят на избирателите си, че „онова чудовище Пеевски“ ги е приел в скута си
Докато Нинова и това ръководство са на власт, БСП не ги чака нищо добро и ще го видим още на европейските избори
- Господин Делийски, колко близо сме до предсрочни избори? Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сложи на масата адекватното говорене за едно съвместно управление в традиционните форми - коалиционно споразумение, програма за мандата, ясно разпределение на министрите и отговорност на партиите - това е нормалната практика във всички нормални държави, където не се пишат смс за някакви сглобки, нали?
- Колко сме близо и колко далече - зависи как мерим времето. Ако в това сгъстено политическо време, на нас ни се струваше, че сме много далече от правителство, защото поне две години вървяхме в този политически цикъл, сега ми се струва, че поне до европейските избори няма да има някаква сериозна динамика в управляващата коалиция. Не знам дали е далече или близо като времеви хоризонт, но нагласата е, че трябва да се успокои малко говоренето и при Борисов, и при другите партньори. Тя е свързана с това, че до европейските избори не трябва да се правят резки ходове. А защо си мисля така? Защото рискът някои да бъде заклеймен като човек, който бута „кораба на стабилността“, е голям. Ние сме в парадоксална ситуация, в която имаме едно много непопулярно правителство, с много ниско доверие в обществото, огромната част от обществото им казва „не ви харесваме“, но пак тази огромна част от обществото казва „не искаме избори“. Що се отнася до предложението на Борисов - ГЕРБ искаше коалиционно споразумение още в началото, поради необходимостта на ППДБ във властта с ГЕРБ, да не бъде възприемано като съвместно участие на ППДБ с ГЕРБ във властта. Всяка формализация на коалиционните отношения в онзи момент щеше да бъде разглеждано като формализиране на предателството спрямо избирателите на ППДБ. Забележете какъв път извървяхме за 9 месеца - от „Абсурд, никога ГЕРБ и ДПС в управлението! Нищо няма да подписваме с тях! Ще правим само джентълменски споразумения с хората, които иначе смятаме да вкараме в затвора!“ до „Хайде да разделим властта и да подпишем нещо“. Тоест, публиката трябва да реши кой е победител в това надиграване. Борисов си дава сметка, че е голяма вероятността на едни европейски избори балансът и подкрепата да се променят не в полза на ППДБ и може би ще използва това.
- Ще успеят ли в ДБ да изперат петното от „мазното турско кафе“, което така охотно Христо Иванов е „пил в скута“ на председателя на ДПС Делян Пеевски? Амбицията за власт или за пари увлякоха лидери в тези разговори за „делкане“ на постове зад дебелите стени на бившия Партиен дом?
- Това петно нямаше да го има, ако ПП и най-вече ДБ не бяха направили всичко възможно господин Пеевски да бъде разказан на хората като политик, общуването с когото оставя петна. Токсичността дори от допира, да не говорим за седенето в скута на господин Пеевски, до голяма степен е функция от начина, по който „Демократична България“, а след тях и „Продължаваме Промяната“ кумулираха смисъла от своето съществуване в „битката с мафията“, персонифицирана най-вече през Делян Пеевски. И сега изведнъж се оказва, че онова чудовище, което ти си създал в главите на хората, се оказва, че моделиращият фактор, приема те в скута си и ти няма какво да обясниш. Затова в политиката трябва да се мисли какво да се говори. И то да се мисли в дългосрочна перспектива - кой какъв е, за какво се бори, за да не се окажем в една такава неловка ситуация. Второ- какво ги е накарало? В крайна сметка всеки, който се занимава с политика, е воден от идеята за максимизиране на власт. Повече власт, повече ресурс за кумулиране на решения в публичните процеси. Друг е въпросът за какво му е тази власт, а тя може да бъде употребена за някакви публични цели, за бизнес и корпоративни цели и тн. Ние още не може да разберем, но в крайна сметка имаме едни 9 месеца, през които нито една от публично заявените цели от тази сглобка не бяха изпълнени. Шенген-полуШунген, конституционни реформи не особено сполучливи, еврозоната - също. Публичните цели изглеждат неслучили се и остава хипотезата, че тази сглобка съществува, функционира, за да обслужва други, непублични цели. И разговорите за делкането на постове очевидно са част от тази мотивация.
- Има ли политическо бъдеще коалицията ПП и ДБ, когато от актива на ДСБ, тази малка, но може да я наречем стара партия, вече виждат токсичност в комуникацията си с ПП?
- Учебникарски принцип в политологията е, че всяка коалиция се създава с оглед на определена политическа цел и след като тази цел бива изпълнена, тогава смисълът от коалицията изчезва. Ако се върнем назад във времето, ще видим много такива примери - Синята коалиция, Обединени патриоти и т. н. В този смисъл трябва да зададем въпроса каква беше целта на коалицията ППДБ и изпълнена ли беше тя. Аз си мисля, че целта по управление, влизане, овладяване на определени ресурси е постигната. Оттук нататък ще бъде все по-трудно на коалицията ППДБ да функционира като единен политически субект, съставен от различни партии. Още повече в контекста на предстоящите европейски избори струва ми се, че още не е ясно отделните части от тази коалиция как ще се явят на тях - дали ще са заедно при положение, че различните партии гледат към различни европейски семейства. Ако се явят заедно в една такава ситуация, каква кампания ще правят, какво ще говорят на избирателите? Това е потенциален конфликт вътре в коалицията. Ако се явят отделно, конкуренти ли ще бъдат? Така че според мен токсично ли е или не е токсично общуването с ПП и ДБ, това е отношение на определени структури и сигурно имат основание, но смисълът от създаването на тази коалиция вече е изчерпан. Още повече, че големият разказ за „победата срещу мафията, изваждането на ДПС и ГЕРБ от властта“, тотално се провали. Марката, под която тази коалиция бива продавана на своите избиратели, не мисля, че вече има някакъв потенциал и авторитет.
- Ще се спре ли разпадът в БСП? Ръководството изключва членове, цели организации в страната, а вече виждаме повече лица от „Позитано“ 20 в други формации като „Левицата!“, например.
- Няма шанс, докато ръководството е това. Това е очевидният отговор. Начинът, по който Нинова си представя функционирането на партията, няма нищо общо с начина, по който много социалисти в България си представят партията. Това са две различни, паралелни реалности, два различни политически свята. Имаме една концепция за малка, брокерска организацийка, от една страна, и една по-различна концепция за голяма социалистическа партия, която трябва да има трансформативен потенциал в българската политика, да зависи нещо от нея, да променя нещо. Докато Нинова и това ръководство са на власт, БСП не ги чака нищо добро и вероятно ще го видим още на европейските избори. Аз няма да се учудя, ако голямата битка на БСП на тези избори бъде вкарването на един евродепутат на фона на всичко, което се случва. Така че тук е въпрос доколко и дали са останали някакви съпротивителни сили в социалистическата партия извън тясното ръководство. Софийската организация е последният субект, с който Нинова се опита да се разправи. Наличието на такива останали съпротивителни сили ще определи това дали все пак има шанс БСП да бъде спасена, но при всички положения оттук нататък, в това състояние единствената перспектива пред БСП е да бъде една малка част от широка обща лява платформа, нищо повече от това.
- Старите партии изглеждат изхабени, нови политически субекти увяхват буквално за едно лято, но защо постоянно има апетити за създаване на политически субекти - само тази седмица имаме два форума - на „България може“ и „Център“, говорим за президентска партия, чуваме бивш главен прокурор с политически речи?
- Спомняте си прословутата реплика на Тодор Живков в края на 80-те години - всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демокрация. Сега сме в ситуация, в която всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за нови политически проекти. Първо, защото старите губят доверие, има един огромен резервоарен електорат, който обаче иска по-скоро политическо представителство, а не просто проект. Второ, има политически предприемачи, които на фона на политическата нестабилност си представят, че с един бърз проект, който може бързо да мобилизира 10-12%, ще седнат на масата на властта. Едновременното съществуване на този дефицит на доверие към партиите, или огромното наличие на политически предприемачи, прави възможно постоянното появяване на проекти. Забележете, проекти, а не партии. Защото партията е нещо различно. Тя се прави дълго, прави се с много структури по места. Партиите се правят въз основа на ясни ценности, идеологически платформи. Партиите са правят чрез логиката на политическото представителство, а именно да представляват интереса на някаква значима социална група. Докато проектите се правят за бърз електорален резултат и бърз излаз до процеса на вземане на решение, след което смисълът от този проект приключва и евентуално тези предприема се насочват към друг проект. Затова и продължават около едно лято, две максимум.
- Затова ли подредбата на тези нови политически проекти изглежда като в култовата реплика „роднина-милиционер“ - виждаме масови роднински връзки в новите политически проекти?
- За едно сериозна партия трябват много хора, а за един проект трябват трима роднини. Разбирате различната логика за тези два различни подхода към политическото представителство.
- Тоест, събираме жената, децата, братовчедите и братята и правим политически проект?
- Да, стига обаче жената, братът и тн. да не са в друг проект, това е единственото условие (смее се, б. р.). Докато за политическа партия ти трябват хора, авторитетни, които могат да свършат работа на терен, по места. Но при всички положения това, което си говорим, не означава, че няма потребност от нови политически партии. И вляво е особено силна тази потребност, дали ще са нови партии или стари, които се форматират. Вариантите са много. Вдясно постоянно се роят. Тези, които изредихте, са бутикови, десни, но центърът започва да се освобождава.
- Извинете ме, ако греша, но някои партии в България повече приличат на роднински кланове.
- Така е, защото става въпрос за проекти. Това са частни проекти, това не са публични, политически партии. И в центъра се отваря голямо поле за устойчива политическа партия. Има социални групи, които търсят смислено политическо представителство, което им предлагаха ГЕРБ и някои други през годините. Така че разговорът за това как се създават партии е сложен. Докато сме в либерална демокрация, трябват партии, които представляват някакви значими социални интереси, а не проекти, които трябва бързо да реализират някаква властова потребност. Но за партии трябва време, трябва търпение, трябва и политическо въображение, а не проектно ориентирано целеполагане.
- И понеже свикнахме животът в България да се реди по международния календар, колко важни за нас са европейските избори, президентските избори в САЩ, президентските избори в Русия и въобще - „международното положение“?
- Подходът трябва да е обърнат. Вместо да чакаме събитията в световния календар, трябва подредим първо нашите, националните си приоритети, а след това да имаме решения как да се справим с въпросите, които следват от външните събития. Ние не може наивно да разчитаме на САЩ, на ЕС или на който и да е било друг да ни решават проблемите. Живеем в ситуация, в която всеки е тръгнал да се спасява, да се ориентира сам в глобалния свят и ако ние не се ориентираме, това няма да е добре за нас. Имаме много въпроси от националния дневен ред и ако започнем да ги решаваме, убеден съм, че ще бъде много по-лесно да се ориентираме в глобалните събития, защото ще имаме своя координатна система да се справим с предизвикателствата и по света. При всички положения най-непосредствено влияние ще имат изборите за Европейския парламент, това е повече от сигурно. Европа е в състояние, което предполага необходимостта от политическите действия и сериозни решения. Европейският съюз е на кръстопът и следващият мандат няма да бъде като предходния. Следващият мандат ще е решаващ за това, накъде ще тръгне ЕС и Европа като цяло. Предстои много сериозен дебат за бъдещето на Европа и България трябва да участва в него по възможност със собствена идея. Очевидно ни очаква някакво прегрупиране на силите в рамките на европейската политика и това прегрупиране е функция в немалка степен и на икономическата ситуация, защото виждаме какво става в Германия, във Франция. Тези процеси ще се отразят на динамиката на отношенията в Европейския съюз, който няма повече да бъде същият. Това е важен момент, в който трябва да се действа. Естествено, важно е и какво ще стане в САЩ, доколкото европейският естаблишмънт в момента е функция на намеренията и визията на Вашингтон. Този световен календар е важен, но за нас е важно да правим нещата, които зависят от нас. Не можем да повлияем на изхода на изборите в САЩ, не можем да повлияем на изборите за Европейски парламент в общоевропейски план, но трябва да започнем с вътрешните въпроси, за да можем да се ориентираме по-добре в глобалния политически календар.
Нашият гост
Страхил Делийски е роден на 10 февруари 1981 година. Политолог, преподавател в Софийския университет. Завършил е езикова гимназия в Плевен и политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава “Политически комуникации” и “Политическа антропология”. Автор на множество публикации в върху българския политически процес и развитието на политическите идеи и идеологии.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
