Рекордът за подземния град Деринкую може бъде счупен
След пропътуваните близо 600 км от егейското крайбрежие при Анталия към вътрешността на Мала Азия минавам Аксарай и навлизам в историческата област Каподокия. Тя има уникална геологическа структура, създадена през кайнозойския период преди 62-65 милиона години. След серия вулканични изригвания и изливания на лава, районът е покрит с дебел пласт меки туфи.
При формирането на планините и най-вече на хребета Таурус в централна Анатолия, в Кападокия се образуват дълбоки разломи. Изригват новите вулкани Ерджиес, Девели, Мелендиз, Кейчибоюран, Хасан и Гулудаг. Върхът на тяхната активност е в късния миоцен, когато изхвърляната от тях лава запълва низините в релефа, изравнява долините и склоновете и така на мястото на старите планини се образува плато. По него се виждат конусите на вече изгасналите вулкани, замръзнали потоци лава, слоеве сива пепел и пръснати фрагменти от пирит.
Следва период на ерозия и изветряване, а поради рязко континенталния климат на Кападокия, с внезапни и значителни температурни промени, в скалите се образуват пукнатини. Водата и ледът навлизат в тях и също допринасят за разрушаването на вулканичните масиви. Така постепенно се създават прочутите каменни стълбове „худу” или „перибаджалари” (тур. „комини на феите”). Това са причудливи каменни колони с форми най-вече на „гъби”, но има и по-екзотични форми, като такива на фалоси.
На хората от древността Кападокия била „Земята на красивите коне“. Първи заселници са хетите, а руините на столицата им Хатуша се намира на север от Невшехир. След упадъка на хетската държава тук си съперничат околни антични царства като Ликия и Фригия на запад и Урарту на изток. Това продължава до VІ в. пр. Хр., когато ликийският цар Крез е победен от персийските войски на Кир Велики.
При династията на Ахеменидите Кападокия е тяхна сатрапия до завладяването от Александър Велики при похода му срещу Персия в 333 г. пр. Хр. При подялбата на неговата огромна империя след смъртта му южната част на областта влиза във владенията на Селевкидите, а северната е относително независима, но се управлява предимно от слаби монарси. Така се стига до идването на римляните, които първо правят тукашните царе свои васали, а през 18 г. изцяло зависимият от Рим последен цар на Кападокия Архелай ІV е арестуван и екзекутиран. Страната е превърната в римска провинция, каквато остава и след разделянето на единната Римската империя в 395 г.
Много е важно, че именно от Кападокия произхождат живелите през ІV в. главни Отци на християнството - Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Те са първите, формулирали Християнския Символ на вярата , и не случайно се изобразяват в олтара на всяка православна църква. Те са една от причините, централната част на Кападокия да се превърне в място за отшелничество и мистицизъм.
Вече във Византийската империя областта става арена на сблъсъка й с много врагове, сред които персите, арабите и селждуките. След битката при Манцикерт в 1071 г. Кападокия попада под властта на Иконийския селджукски султанат, а впоследствие е оспорвана между турците, рицарите-кръстоносци и ромеите. Накрая районът влиза в Османската империя; а след разпада й става част от Република Турция.
Създадените от природата причудливи форми отдавна са направили впечатление на хората. Меките туфи пък са особено податливи на обработка, което е позволило в тях да се издълбават помещения за живеене, които с вековете са се превърнали в цели градове. Една от главните ми задачи е да видя тези странни селища, представляващи важни аналогии за изучаването и на нашия скалния град Перперикон.
В южната част на Кападокия има три такива надземни укрепени града. Днес те са известни с турските наименования Башхисар (Главния град), Ортахисар (Средния град) и Учхисар (Крайния град). Според наличните данни скалните изсичания там датират още от хетския период и продължават до османското нашествие. Без съмнение обаче разцветът е във византийската епоха, когато те са превърнати в яки крепости.
Най-голямата Башхисар в околностите на днешния Ургюп почти не е запазена. За сметка на това успявам детайлно да разгледам другите две, намиращи се върху почти отвесни скали. Учхисар и Ортахисар са живописно разположени в центъра на съвременните едноименни села. Едната се намира върху 60-метрова канара, а другата е дори на по-висока – 86 м. Тези масиви са подобни на пчелни кошери и са буквално надупчени като швейцарско сирене с множество стаи, зали, коридори и проходи. Неволно ми се появява асоциацията с кошер, в който вместо пчели са живели хора.
Все пак човешката организация е очевидна и това е особено важно за мен. Отчетливо са видни отделните етажи, на които е кипял живот. Видими са стаите за спане, кухните, резервоарите за събиране на ценната дъждовна вода, каменните преси за правене на вино (шарапани). Между отделните помещения са водели стълбища, а в най-високата част личат следи от крепостните съоръжения. Всичко това е много интересно за мен, защото обяснява доста загадки и на скалния град Перперикон.
Много важни са и специфичните само за Кападокия подземни градове, които често въобще не личат на повърхността. Най-известен е Деринкую (тур. „дълбок кладенец“) - древно многоетажно подземно селище в община Деринкую, вилает Невшехир. На дълбочина той достига до около 60 м и според изчисленията е побирал до 20 хиляди души едновременно заедно с домашните животни и хранителните запаси. Доскоро Деринкую се смяташе за най-големият разкрит подземен град в Турция.
С високопроходимия джип из дебрите на Кападокия
При обиколката си аз обаче разглеждам и един идентифициран съвсем наскоро паметник. При разрушаването на изоставени къщи в краен квартал на днешния Невшехир през 2013 г. строителни работници попадат на входове, водещи в истински лабиринт от издълбани в масива стаи и тунели. Проектът е замразен и градските власти викат археолози и геофизици, които започват проучването. Кметът на Невшехир Хасан Унвер разказва, че „първата следа за произхода на подземната мрежа е открита в древни документи, които описват 30 големи тунела за водоснабдяване“.
Още през 2014 г. учените започват да разкриват системата от жилищни помещения, разположени на множество етажи. Освен стаи за спане, в града през древността е имало кухни, винарни, параклиси, стълбища и работилници за производство на маслени лампи. Археолозите намират много артефакти - воденични камъни, каменни кръстове и керамика. Анализът показва, че градът е използван от жителите си най-активно от ранновизантийската епоха до османското завоевание.
До днес археолози и геофизици са извършили систематично проучване на площ от 4000 кв. км. Съвременните методи на сеизмична томография позволяват да се определи, че общата площ на подземния град може би е надхвърляла 460 000 кв. м, а тунелите вероятно са слизали на дълбочина от113 м в земята! Ако тези измервания се окажат верни, тогава рекордът за подземния град Деринкую ще бъде счупен.
Точно като Деринкую, подземният град Невшехир е бил оборудван със система за водоснабдяване и опресняване на въздуха, което позволявало на хората да живеят там за доста дълъг период от време. Историците предполагат, че ако надземният град е бил заплашен от превземане, жителите са вземали добитък и провизии и се зазиждали с каменни плочи в подземните пещери, оставайки там, докато опасността отмине.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
