Само преди година светът беше много различен. Украйна изглеждаше силна, Русия слаба, Европа - горда с моралното си превъзходство за войната, но притеснена от евентуална енергийна криза, Тръмп беше слаб, а за повечето хора изкуственият интелект беше термин от научната фантастика. В началото на 2024 г. Русия се опитва да си върне инициативата във войната срещу Украйна, Европа изглежда объркана от възхода на крайните националисти, Тръмп има шансове да спечели не само републиканската номинация, но и президентските избори, а ефектите от AI върху икономиката и пазара на труда вече се усещат зад ъгъла.

В следващите страници ще видите 20 прогнози на журналистите от "Капитал" за ключовите събития и процеси, които ще очертаят рамките на 2024 г. Те са представени кратко със съвсем конкретен залог какво ще се случи, така че всеки да има представа каква ще е средата, в която планира работата и живота си. Даваме си сметка, че не всички прогнози ще се сбъднат - животът обича изненадите, но сме сигурни, че по-голямата част са верни.

#1 Ще оцелее ли правителството

#2 Ще се сменят ли съставите на регулаторите

#3 Има ли шанс да не влезем в еврозоната през 2025?

#4 Ще има ли икономическа криза в България през 2024?

#5 Ще се успокои ли още инфлацията?

#6 Ще се покачат ли лихвите в България?

#7 Ще се увеличат ли цените на тока и газа?

#8 Ще има ли нов главен прокурор?

#9 Ще се избере ли нов, смислен състав на ВСС?

#10 Ще има ли ефективни разследвания за корупция?

#11 Ще спре ли войната в Украйна?

#12 Може ли Доналд Тръмп да спечели изборите в САЩ?

#13 Ще приключи ли войната в Израел?

#14 Ще избухне ли нова война от световно значение?

#15 Ще се окаже ли AI балон?

#16 Ще продаде ли "Лукойл" българския си бизнес?

#17 Ще успеят ли националистите да променят европейската политика?

#18 Ще изпреварят ли ВЕИ въглищата по производство на ток?

#19 Ще продължи ли Пеевски да е фактор в управлението на страната?

#20 Ще има ли БНТ нов генерален директор?

Да, макар че отговорът изглежда рисков предвид начина, по който функционираше коалицията между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС през първите шест месеца от управлението си. Управляващите партии нямат ясно разписано споразумение, за сметка на това непрестанни скандали между трите формации най-вече по кадрови въпроси и на базата на личните договорки между лидерите на формациите. Първият тест за устойчивостта през новата година на тази политическа иновация ще бъде ротацията на премиерите в началото на март, при която Мария Габриел ще трябва да смени на премиерския пост Николай Денков, който ще стане вицепремиер и евентуално министър на образованието. И съпредседателят на ПП Кирил Петков, и Бойко Борисов увериха, че ротация ще има. По-сериозното напрежение обаче може да дойде по линия на министерските рокади в бъдещия кабинет с премиер Габриел, защото за смяната на някои от министрите има съгласие между двете формации, за други обаче настояват от ПП-ДБ, но ГЕРБ не са съгласни и обратно. Не е ясно и дали ще има нов подход при избора на новите министри, които сега в голямата си част не са политически лица. Неотдавна Кирил Петков заяви, че хората в изпълнителната власт трябва да са партийни фигури, за да е ясно кой носи отговорност, ако някой от тях допусне гаф.

Велина Господинова

Да. Въпросът със смяната на съставите на регулаторните органи и държавните структури, чиито членове се избират от парламента, беше отлаган на два пъти и уверението на лидерите на ПП-ДБ и ГЕРБ е, че от началото на тази година смяната им ще започне. Става въпрос за общо 19 регулатора и ведомства, като на 12 от тях мандатите са изтекли отдавна, на два - през миналата година, а на 4 мандатът е прекратен предсрочно. Според депутати от мнозинството в момента се изготвят правила, по които да се избират кандидатите за тези постове в рамките на ПП-ДБ и ГЕРБ, като в разпределението им участва и ДПС. Идеята е всички назначения да се договорят предварително между лидерите и едва тогава да започва процедурата по избора им. Някои депутати дори допускат, че може изборът им да върви в пакет и с промените при ротацията на премиерите. На този етап не е ясно и дали някои от тях ще се избират с мнозинство от две трети, каквато промяна в конституцията беше гласувана. Депутати допускат, че с такова мнозинство може да се избират съставите на поне два от ключовите регулатори - КЗК и КФН. Ако това се приеме, първо ще трябва да се гласуват промени в съответното законодателство.

Велина Господинова

Да. Дали България ще трябва да отложи отново плановете си за присъединяване към валутния съюз ще стане ясно в средата на 2024 г. Тогава ЕК и ЕЦБ ще представят своите........

© Капитал