Бях влюбена в Емил Димитров и песните му
С Развигор никога не сме се карали сериозно
С Иван Балсамаджиев беше прекрасно дори да си мълчиш
Българската музика обедня без гласа на Ваня Костова
Мими Иванова е от изпълнителите оставили златна диря в историята на популярната ни песен. Тя постига първите си успехи извън границите на страната ни. Любовта й с композитора Развигор Попов също пламва по време на голямо турне в бившия СССР, когато те са част от оркестър „Стакато“. През 1976 г. двамата създават група „Старт“, с която се налагат категорично на родната сцена. Успехът им е толкова голям, че Мими е избирана за най-любимата българска певица в анкетите на Българското радио за 1979, 1980 и 1981 г. След разпадането на групата, Мими и Развигор продължават да творят заедно и създават много вечни хитове. Сред най-емблематичните за Мими са песните - „Петнадесет лалета“, „Слънцето е в моите коси“, „Вълкът и седемте козлета“, „Вече свърши хубавото време“, „Ах, този дъжд“, „Зелената стара чешма“, „Звезда“, „Понякога само“, „Майчице свята“, „Българийо, децата ни върни“, както и незабравимия й дует с Борис Годжунов – „Хора и улици“. Мими Иванова е носител на много награди в страната ни и в чужбина. Певицата и съпругът й имат своя музикална школа, в която обучават талантливи български деца.
- Мими, преди няколко седмици ти откри дните на българската култура в Сидни. Как премина концерта ти в Австралия и изпя ли там песни от новия ти албум „Ние и песента“?
- Този концерт не беше планиран и мислен дълго, а по-скоро стана случайно. Аз по принцип трябваше да посетя и посетих Индонезия - остров Бали, а междувременно получих виза за Австралия, като подарък от един познат. В началото се чудих какво ще правя там, но той ми каза, че като съм в Индонезия и от там до Австралия е само пет-шест часа, много по-далече е от България. Импресариото на „Обич и песен“ Евгени Боянов също подкрепи тази идея и веднага организира концерта, като се обади на негови познати там. Всичко мина много добре и емоционално. Беше дълъг концерт, на който изпълних и песни от новия албум, както и такива, които винаги ще се харесват. На някои от новите и по-танцувални песни хората си танцуваха, докато на песни, като „Майчице свята“ и „Българийо, децата ни върни“, видях, че започнаха да плачат, а и аз също.
- Какви са впечатленията ти от българската общност в Австралия?
- Мислех, че нашенците там ще са по-студени - напротив, ние през цялото време се прегръщахме и се радвахме едни на други! На концерта си позволих да изпея и китка от български песни, които не са от моя репертоар, като „Една българска роза“ и „Моя страна“ и те също ги пяха заедно с мен. Беше изключително емоционално. В Австралия видях едни трудолюбиви българи, които си вършат работата прекрасно и изглеждаха доволни. За съжаление българите там нямат много време да контактуват помежду си, защото разстоянията са големи, а и по принцип сънародниците ни там не са много.
- Кои места посети в Сидни и успя ли да направиш сравнение между цените там и тези тук?
- Бях там само за четири дни, но цените бяха много по-високи от при нас, вероятно и техните заплати са доста по-високи. Със сънародниците ни там се видяхме два пъти, като втората вечер беше пред Операта в Сидни, на едно прекрасно място, където можеше да се наблюдава залеза, както и ботаническата градина. Посетих централния зоопарк и градските аквариуми, също така хапнах месо от кенгуру, което е деликатес там. Опитах и месо от крокодил – много беше вкусно и приятно приготвено! Всичко ме впечатли в Сидни, това е невероятен град. Много бях възхитена и изненадана, иска ми се да се върна и да изживея отново неговата магия!
- Наскоро излезе видеоклип към твоята прекрасна балада „На тях, бащите“. Защо реши да клипираш точно нея?
- Не го реших аз, просто два различни тв-екипа ми предложиха да я направят на клип и останах приятно изненадана, вероятно ги е впечатлила. Всички обичат темата за майката и за бащата – те заслужават винаги да ги почитаме и такива песни се пеят с удоволствие. Избрах единия от екипите и получих безвъзмездно този клип! Благодаря на Мартин Балтаджиев и неговия екип, които ме направиха много щастлива с този подарък, както и на авторите на песента. Музиката е на Николай Киселов, а текста написа една красива дама - Румяна Захариева.
- Твоят баща какъв беше и какво си научила от него?
- Той е човекът, с когото и днес по някакъв начин се съобразявам, когато трябва да предприема някаква стъпка в живота, дори без да е до мен. Винаги си мисля какво би казал той в дадена ситуация - такава почтителност и уважение изпитвам към него, както и болка, че го няма… Всичко хубаво е от него, разбира се и от майка ми. Това са хората, които ме научиха да обичам семейството, да уважавам роднините и всички хора. Научи ме да се трудя, да се самоуважавам и да мисля какво ще оставя след себе си. Казваше ми: „Дъще, когато мене няма да ме има, да знаеш, че ще имаш повече приятели, отколкото дългове, оставени от мен!“ Беше един достоен баща.
- Какви други нови проекти ти предстоят?
- Нашият прекрасен импресарио Евгени Боянов ни създава много работа и концерти. Концертите са едно вълшебство, това е такъв наркотик, че като влезеш в тази атмосфера, сравнение няма! Сега и Развигор се оживи и подготвяме нови песни за следващите месеци. Покрай новия ни албум, той се амбицира и ми каза: „Виж какви песни имаме, дай да ги направим и тях!“ Имаме и доста пътувания, тв-снимки и интересни планове в творческия живот, от което съм много радостна.
- Много твои колеги смятат, че родните медии и музикални редактори умишлено не пускат българска музика. Съгласна ли си с тяхното мнение?
- Надявам се да не е така, защото звучи отвратително – как може да се забранява хубавата българска музика?! Трябва да сме горди, че има хора, които все още пишат и пеят на български, защото гледам и моите деца в школата, че всеки се стреми да отиде към английската музика. В целия свят го има това - всичко живо иска да пее на английски! Съжалявам, че поне не е на италиански, защото той ми звучи по-красиво... Мисля си, че като нямаш идентичност, ти ставаш част от тази глобалност, а не знам дали така е по-лесно да пробиеш, защото трябва да станеш интересен с нещо, което всички го правят.
- Ти общуваш и работиш с много млади хора – прави ли ти впечатление какво ги вълнува?
- Мисля, че по-големите ги вълнува повече дали имат хубав телефон и дали могат през цялото време да са в мрежата, докато при малките - каквото посееш, това ще пожънеш! Ако родителите не им разрешават да са толкова време в тази мрежа ще е добре, защото така те си губят детството и контакта с връстниците, стават самотни и изолирани… Превръщат се в особени хора - не играят навън, а са само приведени пред компютъра и телефона и следствие от това повечето са с очила, както и с изкривени гърбове, за което допринасят и тези огромни раници, които на миличките им се налага да мъкнат. Единствено в две държави не съм видяла изкривен човек – в Занзибар и Индонезия, сигурно заради това, че те носят багажа си на главите - изправени, а тук хората са изкривени от чанти и торби, подпират се на бастуни...
- А притесняват ли те нещата, за които гледаме по новините, както и многото мигранти в столицата?
- Много е страшно всичко, което става, ето сега и този терористичен акт в Русия; светът е някак тъжен и опасен. Как да не си кажеш - колко хубаво и спокойно беше моето детство по Живково време –с книжки, игри на улицата, не сме се стреляли, не сми се били, както сега гледаме по новините… Гледам и не мога да повярвам какво се случва не само в София, а в цяла България е доста разпространено деца да се бият помежду си, или да се ограбват хора... Нещо се промени, но не е само при нас! Дори когато имам покана за някое събитие в центъра и предпочитам да остана вкъщи, не че ме е страх, но все по-малко имам желание да закъснявам вечер. Тъжно ми е също така, че дъщеря ми и по-младите от нея, както и малко по-големите хора, колкото и да работят не могат да съберат пари, за да си купят жилище, както ние можехме, а работят много.
- Вашата дъщеря и внучката Тайа Мей живеят в Германия. Колко често се виждате?
- Виждаме се поне два пъти в годината, оттам-нататък сме щастливи, ако можем да поизмъкнем някой уикенд да сме заедно, като по-често тя идва, аз все съм заета. На нея й е приятно да вземе петъчен самолет и да си тръгне примерно в понеделник, а аз винаги се радвам да се видя с нея и внучката.
- С Лили Иванова имената ви звучат почти еднакво. Имала ли си забавни случки по този повод и какви са впечатленията ти от нея?
- Не, но се е случвало да си мислят, че сме сестри! (Смее се.) Ако трябва да говоря за Лили, не знам дали има човек, който да не признае, че тя е направо извънземна! Тя притежава нещо, което никой в гилдията няма – какво прави и как го постига, каква е тази енергия и това въодушевление у почитателите й, необяснимо е. Има хора, които са били на нейни концерти и дори по принцип да не я обичат, но пак им оказва силно въздействие.
- Сигурно имаш много интересни истории с някои от известните ни актьори, с които често сте били заедно в сборни концерти?
- Много весели случки съм имала с Иван Балсамаджиев – този човек никога няма да престане да ме боли за него – уникален! Липсва ми по болезнен начин – истински човек, с него беше прекрасно дори да си мълчиш… Иван и пееше много хубаво, даже сме правили една песен в дует „Назад, назад, моме Калино“, но в различен вариант. Това е един човек, който няма никога да забравя и винаги ще остане в сърцата ни – на мен и на Развигор. Много ми липсва и Ваня Костова, защото без нейния глас по някакъв начин обедня българската музика, каквото и да говорим засега няма друг такъв глас като нейния. Да, синът й Боян е тотално копие на Ваня, но в мъжки вариант. Може би внучка й Ванеса ще бъде с такъв мощен, хубав глас, като нейния - изключително е музикална. Ваня имаше и невероятно присъствие и можеше да покори всички зрители.
- Познавала си се и с Емил Димитров и то по времето, когато повечето българки са били влюбени в него. Ти беше ли една от тях и как се почувства, когато го видя за първи път?
- Емил беше мой идол– божество, той и Лили Иванова! Бях ученичка и Емил беше един от тези хора, които много обичах, бях влюбена в него, пеех всичките му песни, знаех ги наизуст. След време се видяхме в София и бях наистина много развълнувана.
- Какво е за теб любовта – просто химия, както казват някои, или нещо много повече?
- Ако някой каже какво е любовта, сигурно ще получи Нобелова награда. За мен, тя е най-великото нещо, дали към любимия, дали към майката - любовта е нещото, което движи всичко хубаво в този свят. Ако човек изпитва любов, той е много щастлив. На тази възраст съм станала по-мъдра и гледам да проявявам разбиране дори към хората, които не разбирам и по някакъв начин ме нараняват; опитвам се да не се задълбочавам в това и да вървя напред. От опита си виждам, че ако отвърнеш на агресивно поведение, то те удря и аурата ти е изцапана, по- добре прости на този човек, към който изпитваш негативно чувство и така ще се успокоиш. Аз се стремя да живея в спокойствие, нямам време за клюки и отрицателни емоции, искам да използвам времето си само за хубави неща.
- Вие с Развигор Попов сте заедно повече от 40 години. За толкова време случвало ли се е да се скарате по-сериозно?
- Мога да кажа, че никога не сме се карали сериозно. Спорим само за някакви битовизми, но не и за пари - за такива неща никога, а за разни дреболии! Случва се аз да се развикам за 2-3 минути, но на петата вече съм забравила. Не знам защо някои хора са останали с впечатление, че много му викам, което не е така. Аз съм по-импулсивна и напоследък съм станала по-сприхава, а той понякога се бави и аз му казвам: „Хайде бе, Развигоре!“, но вече ми е свикнал. (Смее се.)
- Ти си била спасена по чудо от тежко падане в храма на Ванга в Рупите. Случвали ли са ти се и други необикновени случки?
- Такова чудо като в храма на Ванга не мога да се сетя. Беше наистина необяснимо как като тръгнах да падам успях да се хвана за един свещник, който преди това беше на два метра от мен, а изведнъж се озова над мен и аз се улових за него, а после някак си се върна на мястото си! Вярвам, че има сила, която ни предпазва.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
