България има нужда от нов модел на управление, от нови политици, които се водят от интересите на своя народ, а не от парите на различни олигарси

Депутатът Йордан Тодоров се открои по време на изслушванията и дебатите във временната комисия по Споразумението между „Булгаргаз“ и турската държавна енергийна компания „Боташ“. „Булгаргаз“ може да загуби допълнителен пазарен дял и да изпадне дори в още по-големи излишъци, съответно да трупа допълнителни финансови загуби, казва Тодоров. И допълва, че „Булгаргаз“ са изпращали неточни данни до КЕВР, най-общо несъществуващи разходи или такива, които са в резултат на сключени сделки на едро, нямащи касателство с доставките към клиенти. В резултат на това, утвърдената от КЕВР цена за природен газ за няколко месеца от 2023 г. е била завишена.

- Господин Тодоров, Вие сте един от най-подготвените депутати във временната парламентарна комисия за Споразумението с „Боташ“ и „Булгаргаз“, обследвахте документи и проведохте изслушвания, кои според Вас са най-критичните последици за държавното ни газово дружество?
- Могат да бъдат разгледани най-общо в три направления. Първото е финансово, разбира се. „Булгаргаз“ ще плаща за нещо, което не може да използва. Капацитетът за пренос на природен газ, за който „Булгаргаз“ ще плаща всеки ден за срок от 13 години, е в размер на 53 200 MWh. На годишна база това се равнява на 19 418 000 MWh, което превърнато в кубически метра се равнява на 1 млрд. 840 млн. куб. метра природен газ, който бихме могли да пренесем. В същото време, обаче, „Булгаргаз“ имат право да внасят в турски води до 14 карга на година, което се равнява на около 14 000 000 MWh или около 1 млрд. 300 млн. куб. метра природен газ. Тоест, дори и да иска, „Булгаргаз“ не може да запълни целия наличен капацитет заради ограничение на броя карга с втечнен природен газ, които могат да бъдат разтоварени на турски терминали. Разликата между капацитета, за който „Булгаргаз“ ще плаща такса, и обемите, които може реално да вкарва в Турция, е от около 500 млн. куб. метра. Това е огромно количество и се равнява на около 15-20% от общата консумация на природен газ в страната ни. В парично изражение за целия срок на договора „Булгаргаз“ ще плати около 1 млрд. и 200 млн. лева, за нещо, което е невъзможно да използва, дори и да има нужда от допълнителни доставки природен газ. На второ място, „Булгаргаз“ е отговорен за доставката на товари с втечнен природен газ до терминалите за регазификация на „Боташ“, което е нормално. В договора е посочен терминала Saros FSRU Terminal, Турция. Притеснителното обаче е, че е поет и допълнителен ангажимент, съгласно който по разпореждане на „Боташ“ „Булгаргаз“ се задължава да пренасочи всеки танкер с втечнен природен газ към всеки друг терминал, разположен в Турция или Европа, като разходите за това се покриват от „Булгаргаз“. Иначе казано, турската газова компания може да оптимизира своето газово портфолио изцяло за сметка на „Булгаргаз“. Държа да отбележа и че разходите за едно такова пренасочване, дори да се прави на по-близко разстояние, лесно биха надхвърлили няколкостотин хиляди лева. На трето място е поетият ангажимент за т.нар. разпределен капацитет на „Боташ“ (РКБ) в размер на 53200 MWh на ден. „Булгаргаз“ се съгласява, че РКБ се разпределя и използва изключително в съответствие с инструкциите и по преценка на „Боташ“. „Булгаргаз“ се съгласява, че ще преотстъпва на трети лица или доставя количества природен газ, осигурени от „Боташ“ в точката на доставка на трети лица. Иначе казано, „Боташ“ получава и пълните права да доставя газ на клиенти на „Булгаргаз“, а също така получава достъп до газовите пазари на Балканите и в Централна и Източна Европа. С това „Булгаргаз“ може........

© Труд