След приемане на новите текстове те могат да бъдат оспорвани от гледна точка на процедурата
Предложения за промени до петък
Конституционният ред в държавата е пред разгром, предупредиха юристи, притеснени от разбързването на депутатите от ППДБ, ГЕРБ и ДПС да приемат конституционните промени още преди Нова година. С изненада правистите открили, че за днес е насрочено заседание на комисията по конституционни промени, а срокът за предложения между първо и второ четене е до петък - 15 декември. В становищата на ВКС, ВСС, адвокати, съдии, омбудсмана и др. експерти до комисията за конституционни промени има немалко опасения за противоконституционност на определени текстове, както и предупреждения, че бързането може да доведе до хаос и блокиране на работата на съдии, прокурори и ключови институции у нас, в т. ч. на администрацията и бизнеса. От прецизността на промените между първо и второ четене зависи дали ще се избегне блокиране на работата на регулаторните органи, на назначаване на служебното правителство и дори важният въпрос за разрешаването на двойното гражданство за представители на властта, обясниха част от проблемните текстове юристи.
Конституционалисти вече предупредиха, че приетите правила за приемане на конституционните промени противоречат на чл. 155 от Конституцията. Това бе и причината депутати от “Възраждане” и ИТН да се обърнат към Конституционния съд с въпроса: “Задължително ли е наличие на мнозинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, така както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и липсата на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли задължително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр. първо от Конституцията?”. Т. е. дали при всяко от трите гласувания трябва да се търси мнозинство от 3/4 от народните представители и дали всяко от тях трябва да е най-малко два месеца след предходното. Вчера Конституционният съд отклони искането на депутатите от “Възраждане” и ИТН да разтълкува правилата за изменение на Конституцията, тъй като в момента тече процедура по промени в основния закон.
“От съществено значение е да се отчете, че в настоящия случай искането за тълкуване на Основния закон е отправено при наличие на вече поставен в ход процес на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията. Искането е обосновано именно със съдържанието на приетите за целите на този процес правила, изразяващи възприетия от парламента прочит на разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и 2 от Конституцията. Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на Основния закон, а проекция на осъществяването на народния суверенитет от Народно събрание (обикновено) на плоскостта на конституционния процес”, се казва в определението за отклоняването на искането за тълкуване.
Конституционалисти коментираха, че ако депутатите от ИТН и “Възраждане” бяха оспорили самите правила, то тогава отговорът на КС можеше да е различен. Според експертите впоследствие, след приемане на конституционните текстове те могат да бъдат оспорвани от гледна точка на процедурата, която е била приложена, т. е. на процедурно основание. В този случай приетите текстове може да се обявят за противоконституционни на процедурно основание да спрат да действат от момента на влизане в сила решението на КС, обясниха юристи.
Запълване на състава
Близо две години, откакто Конституционният съд заседава без двама съдии заради изтекъл мандат, депутатите се разбързаха да приемат процедурни правила за избор на нови членове на Конституционния съд. В петък следобед, веднага след приемането на промените в Конституцията на първо четене, в деловодството на парламента е внесен проект за решение за правилата, условията и реда по избора на нови конституционни съдии. Процедурните правила са внесени в с подписите на лидерите на управляващото мнозинство Христо Иванов (ДБ), Кирил Петков (ПП), Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС). Предложенията за нови членове на КС ще се правят от депутатите в 10-дневен срок от приемането на правилата в пленарна зала, което може да се случи още тази седмица.
Народни представители с многогодишен опит видяха във внасянето на процедурните правила за избор на конституционни съдии възможност за натиск от страна на парламента към Конституционния съд. “Прави се в момент, когато разглеждаме промени в Конституцията, а има голяма вероятност те да стигнат в Конституционния съд”, коментираха пред “Труд news” депутати-юристи. Те дадоха пример, че гласуването в пленарна зала може да е предизвестено от предварителна договорка между мнозинството.
Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след изтичане на третата и след това на шестата година съставът се обновява чрез жребий. При всяко обновяване съда напускат 4 съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени, но този ред в момента е нарушен заради изтеклите мандати.
Съгласно чл. 147, ал. 2 о т Конституцията мандатът на конституционните съдии е 9 години, без право на повторно избиране или назначаване. Квотата на парламента не е попълнена от есента на 2021 г. и от февруари 2022 г. Междувременно на 7 ноември 2023 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента Румен Радев за даване на задължително тълкуване на чл. 147, ал. 2, чл. 148, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Конституцията по въпроса: “Каква е продължителността на мандата, неговото начало и край, когато конституционен съдия е избран (назначен) и е встъпил в длъжност след предвиденото в чл. 147, ал. 2 от Конституцията обновяване на състава на Съда?”.
- Професор Киров, допускате ли, че е възможно след приемането на промените в Конституцията някой да сезира КС за противоконституционност на отделни текстове?
- Твърде много и различни мнения бяха включени в обществения дебат по внесения закон за Изменение и допълнение на конституцията. Немалко бяха и аргументите, че част от текстовете, които се предлагат е спорно доколко не са в компетентността на Велико народно събрание и най-вероятно този спор ще бъде поставен пред компетентността на Конституционния съд след окончателното гласуване на промените. Например, разделянето на ВСС на два самостоятелни съвета и създаването на трети орган в съдебната власт, който има административни функции, а именно Инспектората на съдебната власт, какъвто в конструкцията на основния текст, гласуван през 1991 г. няма.
- Какво се случва, ако КС реши, че някои от приетите текстове са противоконституционни?
- Тук има една опасност, която е свързана с решение на КС от 2020 година за действието на актовете на Конституционния съд. В това тълкувателно решение КС постанови, че ако бъдат обявени за противоконституционни текстове за изменение и допълнение на закон, включително и на Конституцията, не се възстановява старата уредба, която е съществувала преди извършваните промени. В конкретния, наш случай това означава, че ако някой от текстовете, които НС приеме бъдат впоследствие обявени за противоконституционни от КС, няма да се възстанови старата уредба, отпреди конституционните промени. Т. е. ако КС обяви, че е противоконституционно създаването на отделен съдийски съвет и отделен прокурорски съвет, както и отделен Инспекторат на съдебната власт, това означава, че няма да се възстанови ВВС с неговите правомощия и инспектората към него. А това означава блокиране на съдебната власт изцяло. Т. е. появява се празнота в правната уредба за съдебната власт, която може да бъде попълнена само с нов законопроект за изменение и допълнение на конституцията и приемането му.
Конституционният съд не е допуснал искането на депутати от “Възраждане” и ИТН да разтълкува правилата за изменение на Конституцията, защото процедурата е отворена, в момента се приемат промени в основния закон. Определението обаче е така написано, че въпросът може да се отправи отново. КС посочват, че предметът е такъв, че биха се намесили в законодателния процес. Конституционният съд не може да стане позитивен законодател. Това означава, че в бъдещо сезиране, ако се постави въпроса за процедурата по друг начин ще бъде допустим.
Не е нормално сроковете между приемането на промените в конституцията да се съкращават на седем дни. Втората алинея на чл. 155 от Основния закон допуска, че ако направеното предложение (проект на ЗИД на КРБ) получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.
Ако не е достигнато високото квалифицирано мнозинство, то законопроектът се подлага на (трето) гласуване, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Т. е. най-оптимистичният вариант за приключване на процедурата е преди Великден догодина (5 май 2024 г.).
Ако след приемане на промените в основния закон, БСП както вече казаха се обърнат към КС и той отмени някои от текстовете като противоконституционни, това ще доведе до неприложимост на нормата и поява на празноти в Конституцията. Ще се наложи Народното събрание отново да се занимае с тези въпроси. А до приемането на нови текстове, старите няма да са в сила, защото те ще са отменени. Т. е. ще има правни празноти. Органът, който е приел противоконституционния акт, ще трябва да си го уреди.
Амбициите започват да растат, в момента има едно абсолютно мълчание. Първоначално бяха поставени за дебат три промени - едната беше свързана с прокуратурата, другата - да не се разпуска Народното събрание в условията на правителствена криза и третата - дали да има пряка жалба към Конституционния съд. По отношение на двойното гражданство се коментира манипулативно, че едва ли не само в Азербайджан и в Хърватия има такава изрична конституционна забрана. А какво да кажем за Австрия, където двойното гражданство въобще не е допустимо? А Испания, където е допустимо двойно гражданство само от държави от Иберийския полуостров? По този въпрос се злоупотребява с незнанието на хората. Има решение на Конституционния съд, който казва, че има конфликт на задължения. Ако ставам гражданин на две държави, поемам ангажимент към двете държави. А в международните отношения може да имаме различни интереси с една друга държава. Може ли този, който е двоен гражданин да не е в конфликт на интереси за задължение? Естествено, че ще е. Тези въпроси са много сериозни. На основата на проведените парламентарни разисквания и обществено обсъждане, отчитайки направените критични бележки и предложения, заедно с адвокат Даниела Доковска се аргументирахме по този въпрос. Неоправдано би било български гражданин, поел задължения и като гражданин на друга държава, при това без изобщо да се поставя изискване за неговата уседналост в България, да може да участва персонално в основната структура на държавната власт у нас, каквато е Народното събрание. Според българския основен закон всеки народен представител представлява не само своите избиратели, а и целия народ - 67, ал. 1 от Конституцията. Вече повече от тридесет години няма български гражданин с друго гражданство, който да е оспорил пред Европейския съд за правата на човека (EСПЧ) ограничението по чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Подходът към проблема в другите европейски държави е различен. Някои държави като Албания и Литва допускат двойно гражданство, но подобно на България не позволяват лица с двойно гражданство да се кандидатират за народни представители в националния парламент. Други държави като Австрия, Естония, Испания, Латвия, Нидерландия и т. н. под една или друга форма отричат или най-малкото ограничават двойното гражданство, като това се отразява съответно и на възможността за кандидатиране за народен представител.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
