“Възраждане” и ИТН напуснаха залата

БСП: Отваря се дупка в националната сигурност

За народни представители и министри могат да бъдат избирани лица, които имат и двойно гражданство. Това приеха 163 депутати от ППДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС по време на гласуване на второ четене на промените в конституцията. Дебатите по поправките на основния закон продължиха шест часа.

Една от най-спорните поправки гласи, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Депутатите приеха на второ четене и промени, които позволяват и на министри да имат двойно гражданство, като за министрите обаче няма изискване за уседналост, както се предвижда за депутатите.

Обща жалба до Конституционния съд за промените в конституцията казаха, че ще внесат опозиционните партии в парламента. Заседанието започна със скандали, а лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов заяви, че Конституционният съд е останал последната запазена институция в държавата, извън всякакви чужди било вътрешни, било външни олигархични влияния.

Тошко Йорданов от ИТН заяви, че опозицията не може да направи повече от това да бойкотира и да не участва в гласуването на конституционните промени. “Наблюдавате алчна за власт пасмина, която стои вътре и гласува каквото си иска. Това е истината”, обяви Йорданов. Председателят на НС Росен Желязков му наложи две наказания - забележка и порицание.

Депутатите от “Възраждане” и “Има такъв народ” напуснаха пленарната зала в знак на несъгласие с предлаганите промени. Лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че парламент с 8% доверие няма право да прави конституционни промени, но обяви, че БСП ще участва в дискусията и ще гласува против всички предложения, защото партията є била единствената опозиция и алтернатива на сглобката и на нейните действия.

До вчера в приетата на 12 юли 1991 г. конституция пишеше, че само български граждани могат да бъдат избирани за народни представители.

Антоанета Цонева от ППДБ заяви, че с позволяването на двойно гражданство е един от начините за създаване на дълбока институционална връзка между държавата майка и диаспората. Според Цонева България е единствената от всички страни членки на Съвета на Европа, която не позволява гражданин с двойно гражданство да се кандидатира за народен представител.

Срещу тези идеи се изказаха от БСП. Според заместник-председателя на Народното събрание Кристиян Вигенин било по-добре да се въведе изричен текст, който да гласи, че лицето трябва да е било отначало български гражданин, т. е. да е бил родено в България. Той призова мнозинството да се откаже от тази идея. Съпартийката му Мая Димитрова призова депутатите да помислят добре преди да гласуват промяната и припомни, че сегашната Конституция на България изрично забранява двойното гражданство за висши публични длъжности за защита на националния суверенитет. А Атанас Зафиров предупреди, че с подобен текст се отваря “дупка в националната сигурност”, защото българи с двойно гражданство ще могат да стават дори и министри на отбраната и на външните и вътрешните работи.

Съпредседателят на ППДБ Атанас Атанасов обяви, че едно от най-големите достижения на българската държавност е, че хората могат да пътуват свободно в чужбина и да живеят, работят и създават семейства навън. Атанасов заяви, че БСП не би следвало да критикуват предложението, след като премиерите от БСП Сергей Станишев и Андрей Луканов са били съветски граждани.

Бе приет изричен текст, че президентът не може да бъде с двойно гражданство.

Другият съпредседател на ППДБ Христо Иванов пък обясни, че до този момент политиката на страната за привличане на българи, живеещи извън България, е било с призиви. Според него трябва да се намери друг подход, за да бъдат привлечени обратно те. Според Иванов ще се създадат допълнителни условия за това как лицата с двойно гражданство ще полагат клетва. „Това е хубава тема, но нека тези въпроси ги решаваме допълнително, а не да ги използваме като повод за това да не подадем ръка на тези два милиона души, които живеят извън България, ще продължат да живеят, но те са българи”, заяви още Христо Иванов.

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен на два отделни съвета - прокурорски и съдийски съвет. Висшият съдебен съвет ще се състои от 15 членове и ще включва председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), осем членове, избирани пряко от съдиите, и петима от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове, в това число главният прокурор и шефът на ВКС, двама, избирани пряко от прокурорите, един - от следователите и петима - от парламента. Мандатите и на двата съвета ще са от по 4 години. Сегашният състав на ВСС ще продължи да действа поне още 9 месеца, въпреки че е с изтекъл мандат. Мандатът на главния прокурор става 5 години, а на председателите на върховните съдилища - седем.

Главният прокурор ще се избира от Висшия прокурорски съвет без право на преизбиране за срок от пет години. Бе прието, че за извършено престъпление от общ характер главният прокурор ще може да бъде разследван.

Председателите на ВКС и ВАС ще се назначават от президента по предложение на ВСС за срок от седем години, ще имат право на още един мандат. Президентът няма да може да откаже назначаването и освобождаването при повторно направено предложение.

Върховната касационна прокуратура (ВКП) и Върховната административна прокуратура (ВАП) се закриват и на тяхно място ще има само Върховна прокуратура.

Третото и финално четене на промените в Основния закон предстои да бъдат гледани днес, 20 декември, а Бюджет 2024 - в четвъртък и петък - 21 и 22 декември.

Служебното правителство - под контрол на парламента

Депутатите от “Възраждане” и ИТН напуснаха пленарна зала преди дебатите.

Народното събрание да не се разпуска, когато предстоят избори и страната се управлява от служебно правителство, реши мнозинството. Избори за нов парламент ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Едва когато новите депутати положат клетвата, ще се смята, че са прекратени пълномощията на предишното НС. Така се въвежда непрекъсваемост на законодателната власт.

Президентът ще има по-малко опции за служебен премиер. В последния момент от кръга на лицата за служебен министър-председател бе изваден шефът на Върховния касационен съд. Според поправката след консултации с парламентарните групи президентът може да назначи служебен премиер, избирайки между председателя на НС, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или зам.-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. “Ограничаването на кръга на лицата, които могат да станат служебен премиер, ограничава възможността да бъде хванат някой от улицата. Това е достатъчно широк кръг от лица”, коментира Христо Иванов от ПП-ДБ. Той коментира, че в момента Конституцията позволява да се създаде президентски режим на управление, а това не е била целта на Великото Народно събрание. Иванов припомни, че на консултации при президента Радев за съставяне на правителство държавният глава се е стремял единствено да стане така, че той да си назначи служебен кабинет. Съпредседателят на ППДБ заяви още, че в списъка с потенциални премиери са висши държавни длъжности, които са получили доверие от парламента. По думите на Иванов “това е конституционно задължение и като заемаш някоя от изброените длъжности да съзнаваш, че това може да ескалира до обществения дълг да станеш служебен министър-председател”.

Ако всички от изброените откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание. Предвижда се още, че допълнителни правомощия на служебното правителство може да бъдат налагани с отделен закон.

За първи път има възможност за атакуване на назначенията в КС

Народното събрание ще избира регулаторните органи или парламентарните квоти в тях с мнозинство от 2/3, гласуваха депутатите.

Създадена бе нова разпоредба в Конституцията - чл. 91б, която предвижда:

„(1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.

(2) Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.”

„През Конституцията регулирате разпределението на властови позиции в регулаторните органи. Думата независими може да изчезне. Спорни са и изискванията като това за разумен срок за внасяне на предложения. Колко е този срок според сглобката”, попита Корнелия Нинова.

“С Конституцията си връзваме ръцете да направим това, в което ни подозирате. А когато не са спазени тези принципи, ви даваме инструмент да се обърнете към КС. Това е политика на самоограничаване на управляващото мнозинство”, отговори на Нинова Христо Иванов.

Във време на ожесточено геополитическо противопоставяне, когато сериозните държави и отговорните национални елити се стремят да укрепват държавния суверенитет, компрадорската партийна върхушка у нас отвори официално висшите етажи на властта за външни интереси.

Въвеждането на възможност лица, които са се клели в лоялност към други държави, да бъдат депутати и министри в България, е най-тежкия удар, който е получавала българската държава след демократичните промени от гледище на конституционната защита на държавния суверенитет. Двойното гражданство е правна възможност за всеки човек. Но висшите етажи на управлението на държавата са нещо съвсем различно - изисква се безусловна лоялност към българската държава и към никоя друга.

Вместо да градим силна България като част от Свободния свят, със силни институции и надеждно защитен суверенитет, компрадорското мислене на управляващите партийни функционери ни тласка към това да бъдем марионетна територия, която ще се управлява отвън чрез рекрутирани от глобалния елит и от външни интереси двойни граждани, които ще идват у нас отдалече и за малко, а след като изпълнят поставените им отвън задачи, ще напускат България и ще се прибират в метрополията, от която са пратени. Днес, тази поправка в Конституцията минава сякаш незабелязано, по нея се разсъждава повърхностно и лекомислено. Но последиците ще бъдат тежки. Службите за сигурност ще докладват класифицирана информация на министри, които са в правно-политическа връзка с друга държава. Това е позор! В историята този позор ще бъде записан с трите имена и ЕГН-тата на депутатите, които гласуваха “за”.

С приетите на второ гласуване промени в Конституцията се създаде нова разпоредба - чл. 91б. Правилата се отнасят до органи, които Народното събрание формира изцяло или частично (чл. 84, т. 8 - избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон). Новата разпоредба (чл. 91б, ал. 1) ще задължава парламента да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на тези държавни органи. Целта на извеждането на тези принципи, въз основа на които ще работи Народното събрание при конституирането на държавните органи, е да се гарантира независимостта на тези органи чрез техните членове.

Предлаганата втора алинея на чл. 91б предвижда, че решенията [на Народното събрание] за избор [на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него] се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон. Възниква напрежение с чл. 81, ал. 2 от Конституцията, в който е предвидено, че Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията, а не закон, изисква друго мнозинство.

Проблемите при прилагането на новата разпоредба на чл. 91б ще е както на полето на Конституцията, така и на политиката. Защото въвеждането на 2/3 квалифицирано мнозинство ще утежни / усложни / блокира процедурите за избор не само на Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет, Инспекторат към ВСС, но и на: БНБ, КЕВР, КЗК, КЗЛД, КЗДискр., Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия по досиетата, Комисията за финансов надзор, Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, НОИ, НЗОК, Националното бюро за контрол на СРС, Сметна палата и Фискален съвет. Или тихомълком ще забравят депутатите за тази норма както отпадна между първо и второ четене 2/3 квалифицирано мнозинство за избор на конституционни съдии.

Политическо мнозинство чрез парламентарната квота в Прокурорския съвет е недопустимо, защото това размества баланса на властите и поставя парламента в управляващо положение спрямо прокурорите в Прокурорския съвет. Това противоречи на поне две решения на Конституционния съд, както и на препоръките на Венецианската комисия, защото има мнозинство, което ще се формира по политически начин чрез гласуване на партийните групи в парламента. И то ще може, ако единно действа, защото 6 от 10 са абсолютно мнозинство, да избира както главния прокурор, така и всички административни ръководители в прокуратурата на всички нива. Това е недопустимо.

Би трябвало да се търси балансът на 5:5 бройки в двете квоти на Прокурорския съвет, каквото бе предложението на “Правосъдие за всеки”.

QOSHE - Чужденци с български паспорт стават министри - Труд News
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Чужденци с български паспорт стават министри

8 1
20.12.2023

“Възраждане” и ИТН напуснаха залата

БСП: Отваря се дупка в националната сигурност

За народни представители и министри могат да бъдат избирани лица, които имат и двойно гражданство. Това приеха 163 депутати от ППДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС по време на гласуване на второ четене на промените в конституцията. Дебатите по поправките на основния закон продължиха шест часа.

Една от най-спорните поправки гласи, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Депутатите приеха на второ четене и промени, които позволяват и на министри да имат двойно гражданство, като за министрите обаче няма изискване за уседналост, както се предвижда за депутатите.

Обща жалба до Конституционния съд за промените в конституцията казаха, че ще внесат опозиционните партии в парламента. Заседанието започна със скандали, а лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов заяви, че Конституционният съд е останал последната запазена институция в държавата, извън всякакви чужди било вътрешни, било външни олигархични влияния.

Тошко Йорданов от ИТН заяви, че опозицията не може да направи повече от това да бойкотира и да не участва в гласуването на конституционните промени. “Наблюдавате алчна за власт пасмина, която стои вътре и гласува каквото си иска. Това е истината”, обяви Йорданов. Председателят на НС Росен Желязков му наложи две наказания - забележка и порицание.

Депутатите от “Възраждане” и “Има такъв народ” напуснаха пленарната зала в знак на несъгласие с предлаганите промени. Лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че парламент с 8% доверие няма право да прави конституционни промени, но обяви, че БСП ще участва в дискусията и ще гласува против всички предложения, защото партията є била единствената опозиция и алтернатива на сглобката и на нейните действия.

До вчера в приетата на 12 юли 1991 г. конституция пишеше, че само български граждани могат да бъдат избирани за народни представители.

Антоанета Цонева от ППДБ заяви, че с позволяването на двойно гражданство е един от начините за създаване на дълбока институционална връзка между държавата майка и диаспората. Според Цонева България е единствената от всички страни членки на Съвета на Европа, която не позволява гражданин с двойно гражданство да се кандидатира за народен представител.

Срещу тези идеи се изказаха от БСП. Според заместник-председателя на Народното събрание Кристиян Вигенин било по-добре да се въведе изричен текст, който да гласи, че лицето трябва да е било отначало български гражданин, т. е. да е бил родено в България. Той призова мнозинството да се откаже от тази идея. Съпартийката му Мая Димитрова призова депутатите да помислят добре преди да гласуват промяната и припомни, че сегашната Конституция на България изрично забранява двойното гражданство за висши публични длъжности за защита на националния суверенитет. А Атанас Зафиров предупреди, че с подобен текст се отваря “дупка в националната сигурност”, защото българи с двойно гражданство ще могат да стават дори и министри на отбраната и на външните и вътрешните работи.

Съпредседателят на ППДБ Атанас Атанасов обяви, че едно от най-големите достижения на българската държавност е, че хората могат да пътуват свободно в чужбина и да живеят, работят и създават семейства навън.........

© Труд


Get it on Google Play