Седем български партии влизат в Европарламента
“Популистка дясна коалиция” на път да формира мнозинство в ЕП
Седем български партии ще излъчат представители в Европарламента на предстоящите през юни избори. Първа сила ще е ГЕРБ, която ще има петима евродепутати (при шест в момента). Това прогнозира мозъчният тръст Европейски съвет за външни отношения в изследване, публикувано вчера.
Той е дело на политолози и статистици и се основава на най-новите проучвания на общественото мнение в 27-те страни членки и прилагане на специфичен статистически модел, който компилира група фактори (виж карето - бел. ред.). Анализът е озаглавен “Рязък завой надясно: Прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 г.” и очертава тенденцията за много убедително представяне на изборите на евроскептични, популистки и крайнодесни партии.
Според прогнозите в анализа и българските избиратели ще дадат своя принос за тази тенденция, като изпратят в Европарламента представители от евроскептичната “Възраждане”, национално-консервативно-популистката “Има такъв народ” и русофилската “Левицата!”. Това са три от четирите български партии, които ще имат за пръв път евродепутати.
Четвъртата е “Продължаваме промяната”. Изчисленията на мозъчния тръст показват, че ГЕРБ ще има пет места в Европарламента, “Продължаваме промяната” - три, “Възраждане” - 3, ДПС - 2, БСП - 2, ИТН - 1 и “Левицата!” - 1 място. От представените в ЕП в момента български партии ГЕРБ имат шестима представители, ДПС - трима, БСП - петима. В настоящия ЕП един депутат има “Демократична България”, за която не е ясно дали ще е в обща листа с ПП за евроизборите. Двама представители в ЕП сега има и ВМРО, която, според прогнозите на мозъчния тръст, няма да успее да влезе в ЕП на предстоящия вот.
“България преживя пет парламентарни избора от началото на 2021 г. Това ниво на нестабилност допринесе за бързото ускоряване на антисистемния вот, от който крайнодясната и проруска партия “Възраждане” се възползва много: тя спечели 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 г., но 14% на последните избори през 2023 г., което я прави третата по големина партия. Ако “Възраждане” спечели три места в Европейския парламент, както прогнозираме, тя ще влезе там за първи път, печелейки институционална легитимност”, се казва в частта за България в доклада на Европейюския съвет за външни отношения.
“Това може да създаде опасен прецедент като мейнстрийм партиите на България продължават да губят собствената си легитимност: след провеждането на петия си национален вот за две години България все още не е близо до формирането на стабилно правителство”, коментират още авторите на анализа.
В общоевропейски план се очаква Европейската народна партия (ЕНП), част от която е ГЕРБ, да остане първа сила в ЕП, но с намалена подкрепа. Спад в подкрепата се очаква и за социалистите и демократите - втората по големина група в настоящия ЕП. Същевременно в поне девет страни (Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Словакия) евроскептици ще съберат най-много гласове и в още девет (България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) най-вероятно ще са втори или трети по популярност.
Въз основа на тези данни анализаторите заключават, че следващото мнозинство в ЕП може да е на “популистка дясна коалиция”, съставена от ЕНП, Европейските консерватори и реформисти и крайнодесните.
Новият състав на Европарламента, в който ще има 720 депутати, ще се избира между 6 и 9 юни в страните от ЕС.
Прогнозите на Европейския съвет за външни отношения се правят по методология, основаваща се на статистически модел за прогнозиране, който използва четири източника на информация за всяка национална партия в ЕС. Това са актуалното положение на партията в националните проучвания на общественото мнение; делът от гласове, който партията е спечелила на последните парламентарни избори; дали партията ще бъде в правителството по време на изборите през 2024 г.; към кое политическо семейство принадлежи партията.
От Виена зависи членството ни в Шенген
Герт Вилдерс с 10 евродепутати
В две важни за България държави - Нидерландия и Австрия, от която зависи влизането на страната ни в Шенген и по суша, се очаква победа на крайната десница на евровота.
За Нидерландия далеч не е сигурно дали през юни, когато ще се проведат изборите, ще има правителство (продължава да управлява това на Марк Рюте), или страната ще върви към поредните парламентарни избори. Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която спечели парламентарния вот в страната през ноември, е на път да стане най-голямата нидерландска формация в ЕП с 10 депутати (при само един сега).
В Австрия ще се гласува само няколко месеца преди следващите парламентарни избори през есента на 2024 г. За евровота от мозъчния тръст прогнозират победа на радикалната дясна Партията на свободата и удвояване на евродепутатите є от 3-ма на 6-ма. Партията е категоричен противник за разширяването на Шенген с България и Румъния.
Тенденции в ключови за ЕС страни
Тест за правителствата на Мелони и Санчес
“Фидес” на унгарския премиер Виктор Орбан ще има решаваща роля, защото ако нейните евродепутати се присъединят към консерваторите, те ще станат трета по големина група в ЕП.
Във Франция на евровота най-вероятно ще победи радикалната десница “Национален сбор” на Марин льо Пен (чийто лидер в момента е Жордан Бардела) и ще увеличи евродепутатите си от 23 на 25, прогнозира Европейският съвет за външни отношения. Партията на президента Еманюел Макрон вероятно ще изгуби пет места и ще излъчи 18 евродепутати, а Зелените ще паднат от 13 на 8 представители.
В Германия е вероятно крайнодясната “Алтернатива за Германия” да стане втората по големина германска партия в ЕП с 20 депутати, след възраждащия се десен съюз ХДС/ХСС, които ще имат 26 депутати. От 21 на 14 може да паднат зелените евродепутати и от 16 на 12 - тези на социалдемократите.
За Италия евровотът ще е първи изборен тест за правителството на премиера Джорджа Мелони, както и за новото ръководство на “Форца Италия” - вицепремиерът Антонио Таяни, и на лявата Демократическа партия с Ели Шлайн - първата жена начело на формацията. Очакваната решителна победа на партията на Мелони (увеличение от 6 на 27 евродепутати), ще превърне “Италиански братя” в доминираща партия вдясно в Италия.
В Испания изборите за ЕП ще са своеобразен референдум за премиера социалист Педро Санчес и правителството му след сделката с каталунски националисти. Според анализа на мозъчния тръст испанските евродепутати социалисти ще спаднат от 21 на 19, а дясната Народна партия ще е категоричен победител (ръст от 13 на 26 депутати). Радикалната десница “Вокс” може почти да удвои евродепутатите си от 4 на 7. А популярната през 2019 г. либерална партия “Гражданите” ще изгуби всичките си 8 евродепутати.
На евроизборите тази година, както и минали години, има т. нар. естествена бариера. Тя е ще бъде 1/17, защото мандатите на България в ЕП са 17. В гласове при 2 млн. души избиратели, които гласуват обичайно, бариерата е приблизително 118 000 гласа. За да може партия да вкара депутат, или да може независим да се класира, трябва да е събрал118 000 гласа. Досега независими депутати обикновено са събирали между 3000 и 5000 гласа, което е ужасно малко.
Прогнозите в проучването на Европейския съвет за външна политика изглеждат близки до истината. В момента в цяла Европа има възход на антиевропейски и националистически сили, които ще се представят добре на тези избори. В този смисъл очаквам добро представяне на “Възраждане” и трима техни депутати в ЕП.
На изборите за членове на Европейския парламент от Република България ще се гласува така, както предвижда Изборния кодекс, а към настоящия момент Изборният кодекс предвижда, че в избирателната секция избирателят по свой избор гласува с хартиена бюлетина или чрез машина, заяви пред “Труд news” Камелия Нейкова, председател на ЦИК.
Избирателната активност у нас на европейските избори през 2019 година е 32,64 процента, а действителните гласове са 2 095 575, показват данните от сайта на ЦИК. За сравнение, през 2014 година според Централната избирателна комисия, за български членове на Европейския парламент са гласували 35,84 процента или 2 361 943 души.
Из Анализ на ЦИК за изборите за ЕП, проведени на 26 май 2019 г.
Централната избирателна комисия е публикувала Анализ за машинното и хартиеното гласуване на изборите за членове на Европейския парламент, в който още през 2019 г. алармира за скъпия вот с машините, както и за несъответствията в данните. Публикуваме част от документа на ЦИК:
“На изборите на 26 май 2019 г. ЦИК проведе машинно гласуване в 3000 избирателни секции, определени на случаен принцип с Решение №230-ЕП от 25.04.2019 г. на ЦИК и разположени в различни населени места във всички 31 района на територията на страната.
В изборния ден 158 967 избиратели са гласували с машини, което представлява 7.59% от всички гласували. Следва да се посочи, че в секциите с машинно гласуване само 27.7% от избирателите са избрали да гласуват с машина, а останалите 72.3% от избирателите са предпочели да гласуват с хартиена бюлетина. Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласуване с оглед броя на избирателите и разходите за наемане на машините, за сертифицирането им, за провеждане на пазарно проучване, за обществената поръчка, за разпределение на секциите на случаен принцип и за допълнителното възнаграждение на членовете на СИК с машинно гласуване възлиза на 59 лева (9 422 238 лева за 158 967 избиратели). За сравнение цената на един глас с хартиена бюлетина е 0.77 лева (обща цена на бюлетините 1 489 989 лева при гласували с бюлетина 1 936 594 избиратели). Резултатите сочат, че в 146 секции, определени за машинно гласуване (4.9%), няма нито един избирател, който да е гласувал машинно, а в 295 секции (9.9%) машинно са гласували под 10 избиратели. В 26 от секциите машинно гласуване не е отчетено, като в 10 от тях гласуването въобще не е стартирало, в 4 секции гласуването е прекъснало поради възникнали проблеми с машините, в 2 секции машините са били разменени, за други секции липсват записващите технически устройства.
В 77 секции са установени несъответствия между данните от машинното гласуване и попълнените в протокола числа “Разпределение на гласовете по кандидатски листи”. В 1139 секции са установени несъответствия между данните от машинно гласуване и попълнените в протокола числа относно разпределение на предпочитанията (преференциите) за кандидатите в кандидатските листи на парии и коалиции”.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
