Две седмици след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса няма никакво съмнение, че смъртта на един тъмен субект с известни контакти в правосъдието, се експлоатира за мащабно завземане на територии в същата тази съдебна власт, както и за овладяване на други институции, свързани с репресивния инструмент на държавата и попадащи под определението „регулаторни органи“. Зад стартиралата операция стоят същите политико-магистратски, лобистки и медийни кръгове, които винаги са преследвали заветната цел - тотално овладяване на върховете на правосъдната система, което би позволило безцеремонно кадруване в съдилищата и ликвидиране на държавното обвинение.
Познатата схема, същите (съ)участници
Случващото се с нищо не се различава от времето когато жертва на машинациите стана Софийски градски съд. Ключовата съдебна инстанция бе превзета от върхушката на ССБ, което осигури „правилни“ решения по важни съдебни дела с висок материален интерес. Схемата просъществува няколко години и приключи с внезапна оставка на председателя на съда, който днес има успешна адвокатска практика, макар често да е засичан в компанията на градски съдии. С лобистка схема на натиск върху ВСС бе прокарано и въвеждането на система за разпределение на делата, а умишлено бавен одит разкри, че попадането на определени казуси при конкретни съдии, изглежда далеч не е било на „случаен принцип“.
Десет години по-късно мрежата за натиск е още по-мащабна и разполагаща с още по-голяма институционална власт, но все така действа по познатата схема – един незначителен казус се употребява за овладяване на институции и прокарване на лобистки законови изменения. На предната линия отново е Съюзът на съдиите в България посредством „новата мъченица“ на организацията Владислава Цариградска, свързаните с тях адвокатски кантори, познати лица от неправителствени организации, този път от „Антикорупционен фонд“ и разбира се медийният монопол, свързан с кръга „Капитал“.
По познатия механизъм чрез нагнетяване на напрежение през медиите мишените на тази кампания за пореден път са прокуратурата, особено в лицето на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, Висшият съдебен съвет, съдебният инспекторат, определени съдии (извън мрежата за влияние на ССБ), МВР, както и Антикорупционната комисия и Бюрото за контрол на СРС.
Медийната пиратка със 150 подслушвани магистрати
Заседанието на Съдийската колегия на ВСС, за което от седмица се знаеше, че ще се занимава с казуса „Нотариуса“ и ще изслушва временно изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, очаквано беше използвано за детониране на медийна истерия - от една страна да се внуши на обществото, че прокуратурата нищо не прави, за да изясни връзките на убития Божанов с магистратите, т.е. това трябва да правят други органи, които да имат достъп до цялата събрана и логично покрита с тайната на досъдебното производство информация и от друга страна – да се стартира предизборната кампания за попълване на следващия съдебен съвет и съдебен инспекторат. За постигане на втората цел, изненадващо, буквално минути преди заседанието на ВСС, се разбра, че плевенската съдийка Владислава Цариградска е поискала изслушването си и дори входирала сигнал до кадровия орган.
За последното съобщиха определени медии, твърдейки че имат сигнала, очевидно предоставен им от самата Цариградска или от друг съдия от върхушката на ССБ. Важно е да се припомни, че Цариградска е член на ръководството на съдийската организация и неуспешен кандидат за кадровия орган при проведените преди две години избори на членове от квотата на съдиите. По същия почин преди десетина година действаше и тогавашния член на ВСС Калин Калпакчиев, също член на ръководството на ССБ, който се активираше от публикации в медиите и използваше Пленума на кадровия орган за атаки срещу прокуратурата и главния прокурор по това време Сотир Цацаров.
Докато течеше изслушването на Борислав Сарафов, кадровикът Атанаска Дишева, добре известна с близостта си до ССБ, показа, че е добре запозната със сигнала на Цариградска. Единствено многословието на Дишева попречи за избухването на медийната пиратка, според която 150 магистрати били подслушвани за период от 4 години. Тезата бе развита по-късно и от самата Цариградска с твърденията, че тя самата била жертва на следене и употреба на СРС. Няма съмнение, че е недопустимо някой да бъде обект на незаконен контрол, но вън от съмнение е, че корупцията и в съдебната власт може и следва да се установява с целия арсенал на службите. Така и не стана ясно как точно съдийката е успяла да „извлече“ информация от годишните доклади на Бюрото за контрол на СРС, че става въпрос за следене и подслушване на 150 магистрати, а според думите на Дишева, и обекти на претърсвания и изземвания. Но сигурно светлина в тази насока би могъл да хвърли бившият председател на Бюрото Бойко Рашков, с когото се разбра, че Цариградска е имала среща докато е бил вътрешен министър.
Опитът за изкуствено фабрикуване на СРС-скандал с подслушване и следене на магистрати изобщо не е случаен. Особено в контекста на заявеното желание за скорошно попълване на състава на Бюрото за контрол на СРС, а и с оглед амбициите на определени политици да правят промени в закона за подслушванията. От друга страна темата се подема от представител на ССБ в навечерието на очакваните по-късно тази година избори за членове на Висшия съдийски съвет и е идеална възможност за предизборна реторика в посока „защита на съдийската независимост“. Само че още веднъж трябва да се обърне внимание на активистите от ССБ, че миналото лято съдия от Търговище бе заловен с подкуп от 5000 лв., именно благодарение на употребата на подслушвателни устройства. Или какво - по презумпция съдиите трябва да бъдат изключени от кръга на прилагане на СРС, защото са имунизирани срещу корупционни зависимости? А може би проблемът е в прокуратурата, както през цялото време се опитваше да внушава Атанаска Дишева на учудения от темата на дебата Борислав Сарафов, чието присъствие на заседанието на Съдийската колегия бе използвано за инспириране на този изкуствено генериран скандал.
Законодателни напъни и процедурни правила за „удобни“ кандидати за власт
И понеже, като опитен следовател, Сарафов не позволи да бъде въвлечен в сценария, той бе залят от въпроси, свързани с житието и битието на Мартин Божанов. Питания, на които за всеки поне малко запознат с материята наблюдател, ще е ясно, че дори и да знае отговорите, изпълняващият функциите обвинител №1 няма как да отговори. Сарафов не позволи да бъде вкаран в капан – да изложи факти и имена, за които няма доказателства или поне не достатъчно за свързаност с Нотариуса или да поеме отговорност за чужди грехове и несвършена от определени прокурори работа по разследване на влиянието на Божанов. Очаквано това не се хареса на медиите от кръга „Капитал“ и ССБ, а със сигурност няма да се хареса и на парламентаристите, когато се опитат да извлекат дивиденти от изслушването на главния прокурор идните седмици по темата.
За сметка на това в ход е пореден напън за поредно обезвластяване на прокуратурата – не трябвало държавното обвинение да има монопол в досъдебната фаза, а с промени в НПК следвало да се осигури възможност за разкриване на „следствената тайна“ пред определени органи. Добре, че засега не се предлага директно прокуратурата да казва какви доказателства има на адвокатите на разследвани лица, още докато текат предварителните действия по документиране на престъпната им дейност.
И този нюанс от кампанията изобщо не е случаен. Защото новата Комисията за противодействие за корупцията, чието попълване предстои, очевидно трябва да бъде овластена до степен, че да се създаде квази прокуратура. Въпрос на време е публичното говорене, че не може да очакваме прокурор да разследва колегите си и по тази причина монополът върху това трябва да се възложи на антикорупционната комисия, особено, ако тя се ръководи от някой лоялен представител на същите кръгове – било адвокат Атанас Янкулов, било адвокат Георги Атанасов.
Неистовата жажда за власт чрез овладяване на институциите прави изпълнителите на описаната дотук схема не особено добри. Видно е, че убийството на Нотариуса се употребява точно с тази цел. Без изобщо да се допусне дори, че поръчител и/или автор на престъплението може да е просто една от жертвите на измамите на Божанов. Дори той да е имал влияние в правосъдието, е пресилено да се смята, че то се е простирало върху цялата прокуратура или съдилищата. Нито е вярно, нито е възможно. Хиперболизирането на казуса с клуба „СС“ и ресторанта на бившия следовател Петър Петров „Осемте джуджета“ се случва единствено с пропагандна цел, за да се внушава колко системата е лоша и как трябва да се реформира, за да се настанят на важните постове „бели якички“. Още по-безкритично се гледа и на източниците на тези скандали - активистите от „Антикорупционен фонд“. Какво точно са разкрили те? Показали са хора, свързани с престъпления и тръгнали да търсят начин да уредят проблемите си с правосъдието, но останали измамени.
И дали някой някъде не готви критерии за избор на членове на Висшия прокурорски и Висшия съдийски съвети, така щото да са удобни за фигури като Янкулов, Йонко Грозев (съдия с изтичащ мандат в ЕСПЧ) и неколцина други. И не е ли това пар екселанс лобизъм в най-висшата му форма, който неизменно води до обезличаване на институциите.
Медиите и магистратите
Връх на разпада бе поставен именно във вторник и с решението на Съдийската колегия на ВСС, според което ще се създава нарочна комисия от съдии, която да изяснява влиянието на Нотариуса върху магистратите. От протокола на заседанието ще се разбере, че съвети кои да влизат в комисията дава Николай Стайков от „Антикорупционен фонд“. Че съдийката Владислава Цариградска не е удовлетворена, че кадровиците не били изискали повече отговори от главния прокурор. Някой дава ли си сметка и за заканите, които Цариградска отправяше към медиите. Сигурно има основание да твърди, че някои публикации срещу нея са били язвителни, изпълнени с обиди, за което й е присъдено обезщетение, но никой магистрат няма право да атакува медиите, само защото не му харесва някои коментар и да твърди, че така му се оказва натиск.
Изглежда, ако си член на ССБ, то никои няма право да споменава името ти или да излага факти, свързани с твоя семеен и приятелски кръг, особено, ако това поражда съмнения за пристрастност при взимането на решения. Изглежда, за да си на върха на ССБ, то неизбежно трябва да влезеш в ролята на „мъченик“. Преди беше Мирослава Тодорова, която заради просветителската си роля на съдебен синдикалист, често се оказваше, че е забавяла изписването на делата си. Сега с идентична роля очевидно се е заела и Цариградска, която дори води дело пред Съда в Страсбург, само защото не бе избрана за кадровик.
Само че има много съдии, които не са част от политико-лобистката съдийска организация и точно заради това са ставали обект на линч от медии, само защото с решенията си са засегнали нечии зле прикрит икономически интерес. Ако един такъв съдия си позволи да си потърси правата, то той незабавно става обект на кампания и внушения, че води т.нар. „slapp“-дело за натиск върху „независимата“ журналистика. Далеч не е случайно, че въпросните медии, всъщност са рупори на пропагандата на ССБ. Всичко това показва една грозна действителност на удобни и неудобни, на правилни и неправилни медии и магистрати, на безпринципност и превръщането на двойните стандарти в норма.
Горчивият извод от цялата употреба на показното убийство в столичния квартал „Горна баня“ на 31 януари е еднозначен – за пореден път обществото става свидетел на банална борба за власт, при която нито има почтеност, нито морал, а корист и задкулисие. Точно заради това провалът на лобистите е предизвестен.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
