Прогнозират вълна от недоволство и стачки заради липса на увеличение на заплатите
Няма пари за правителствения “Еърбъс”
Бюджетът за 2024 г. вече е продънен, още преди да бъде приет. Заради липса на достатъчно пари за заплати може да се стигне до стачка и блокиране на цялата транспорт система на страната. Можем да се окажем в ситуация за строим нов ядрен блок в АЕЦ “Козлодуй” без да има хора, които да осъществяват необходимия контрол върху процеса. Няма пари дори за поддръжка на правителствения самолет “Еърбъс А-319-112”. Това става ясно от становища на ведомства по проектобюджета, който е внесен в парламента и днес ще бъде разгледан на първо четене.
От Министерство на транспорта са поискали допълнително 62 млн. лв. за “БДЖ-Пътнически превози”. От ведомството посочват, че от 2022 г. не е променян обемът на отпусканите на дружеството средства въпреки повишението на минималната заплата, цените на тока, материалите и горивата. От 2022 г. минималната заплата нараства с 223 лв. (от 710 лв. на 933 лв.). Това води до увеличаване и на средствата за прослужено време и на разходите за осигуровки. За увеличението на минималната заплата на 933 лв. от 1 януари 2024 г. са необходими 48,978 млн. лв., посочват от Министерство на транспорта. И допълват, че от 1 януари 2024 г. предстои подписването на нов Колективен трудов договор със синдикалните организации. Ако не бъде осигурен необходимият финансов ресурс за заплати ще бъде генерирано “сериозно обществено напрежение и може да породи желание у някои синдикални организации за активни действия и блокиране не само на жп, но и на цялата транспортна система в страната”, посочват от министерството.
Но отговорът на искането на пари за заплати е, че проектът на бюджет е разработен на база прогноза на Министерство на финансите, предприетите приходни и разходни мерки и “в тази връзка и предвид ограниченото фискално пространство, на този етап предложения за увеличения в разходната част не биха могли да бъдат удовлетворени”.
В проектобюджета за 2024 г. е предвидено да бъде дадена държавна гаранция по заеми в размер на 1,5 млрд. евро за строителство на седми блок в АЕЦ “Козлодуй”. Но се поставя под риск възможността за надзор върху цялата ядрена енергетика в страната. От Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) са поискали 1,314 млн. лв. за увеличение на заплатите, но в проектобюджета тези средства не са предвидени. От АЯР посочват, че така ще се задълбочи проблемът с липсата на кадри.
“АЯР е близо до критичното равнище по отношение на наличните човешки ресурси. Ако не бъдат взети спешни мерки има сериозен риск Агенцията да не може да изпълнява основните си функции в областта на регулирането на ядрената безопасност и радиационната защита, включително и дейностите по лицензирането на новите ядрени проекти (7 и 8 блок в Козлодуй) и на новото ядрено гориво, произведено от Уестингхаус”, посочват от Агенцията. Ситуацията е тревожна, защото 33% от служителите в АЯР са пенсионери или имат придобито право на пенсия. В доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) посочват, че “поради ограниченията на заплатите на държаните служители е невъзможно да се задържат служителите на АЯР”. Агенцията не може да се конкурира за експерти в различни области на ядрената безопасност поради по-добрите финансови условия, предлагани от частни фирми и организации в чужбина.
Държавният авиационен оператор използва самолет “Еърбъс А-319-112”, който е произведен през 2007 г. Съгласно документите на производителя и директивите за летателната годност на Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA) самолетът трябва да премине задължителна инспекция през 2024 г. в завода производител. Целта е да бъде гарантирана неговата безопасна експлоатация. За целта от Министерство на транспорта са поискали 2,485 млн. лв.
Поддържането на летателната годност и експлоатационна безопасност на “Еърбъс А-319-112” е от изключително значение не само за политическото ръководство на страната, но и за цялото общество. Доказателство за това са последните събития в Израел, когато спешно се наложи използването на този самолет за евакуация на българските граждани, посочват от министерството. Но отново отговорът е, че “предвид ограниченото фискално пространство, на този етап предложения за увеличения в разходната част не биха могли да бъдат удовлетворени”.
Предстоят законодателни промени
Целта е да бъдат събрани още 28 млн. лв.
Увеличение на концесиите подготвят от Министерство на финансите.
Увеличение на концесионните възнаграждения е планирано с бюджета за 2024 г. То ще бъде платено от гражданите чрез цената на предлаганите от бизнеса стоки и услуги, въпреки че официално от Министерство на финансите не предлагат увеличение на данъците.
От Министерство на енергетиката възразяват срещу предвиденото увеличение на приходите от концесии с 28,8 млн. лв. в проектобюджета за 2024 г. “Проектът на бюджет за 2024 г. е в съответствие с прогнозирано нарастване на приходите от концесии, независимо, че очакваните приходи от концесии за 2024 г. са под риск от неизпълнение, включително поради причината, че следва да се извършат редица законодателни промени”, посочват от министерството. Тоест в бюджета вече е заложен ръст на приходите от концесии преди необходимите законодателни промени да бъдат предложени и приети от парламента. “Считаме, че допълнително предложените приходи от страна на МФ от концесии в проекта на бюджет за 2024 г. и в бюджетната прогноза за 2025 г. и 2026 г. са нереалистични”, заявяват от министерството и искат приходите от концесии да останат в размер на 90,44 млн. лв.
Полученото обяснение на това предложение е, че новата прогноза за приходите от концесии за периода 2024-2026 г. е изготвена в съответствие с направените предложения и приетите решения от междуведомствена работна група (сформирана със заповед на премиера) по отношение на определянето на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства. Но какъв ще бъде ефектът върху цените за хората от вдигане на концесионните възнаграждения от документите не става ясно.
Замразяват парите за дрехи
Нощният труд остава без промяна
В бюджета за 2024 г. не са предвидени средства за увеличение на заплатите на полицаите, при положение че синдикатите настояват за ръст на възнагражденията с 20%. За да бъде изпълнено това искане са необходими допълнително 503 млн. лв. В отговор на искането на МВР за допълнителни средства за заплати е посочено, че в бюджета за 2024 г. има заделени 375 млн. лв., които ще отидат за вдигане на заплати в администрацията, но кой какво увеличение ще получи ще бъде определено по методика на Министерски съвет. Тоест въобще не е ясно дали за полицаите ще има някакво, макар и малко увеличение.
Не са предвидени средства и за увеличение на парите за облекло на полицаите от 400 лв. на 800 лв., както искат синдикатите. Не е обезпечено с пари и искането за вдигане на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,15% на 0,16% от минималната заплата.
Залагат значителен ръст на постъпленията от данъка
До октомври са събрани 77,7% от плана
Приходите от ДДС изостават от плана, но въпреки това в проекта на бюджет за 2024 г. е предвидено значително увеличение на приходите от ДДС при намаляваща инфлация.
Събирането на приходите в държавната хазна изостава от плана за 2023 г., става ясно от данни на Министерство на финансите. Основната причина за това са приходите от ДДС от внос. Въпреки, че планираните приходи от ДДС за настоящата година едва ли ще бъдат изпълнени, в проекта на бюджет за 2024 г. от Министерство на финансите залагат значителен ръст на приходите.
Към края на октомври приходите в бюджета от ДДС са 13,2 млрд. лв., или само 77,7% от планираните приходи за цялата 2023 г. от малко над 17 млрд. лв. Приходите от ДДС са близки по размер през различните месеци от годината, като са малко повече през лятото заради сезонния характер на туризма и идващите в страната чужденци. Ако приходите от ДДС вървят равномерно през месеците от годината, до края на октомври би трябвало да са събрани 83% от плана, за да може до края на годината изпълнението да достигне 100%. Но реално събраните приходи са значително под това ниво.
Подобна беше ситуацията и през миналата година. От януари до октомври 2022 г. приходите от ДДС бяха 12,79 млрд. лв., или 79,8% от годишния план. А за цялата 2022 г. приходите от ДДС достигнаха 15,3 млрд. лв., което беше с 4,3%, или със 700 млн. лв. по-малко от плана.
Сега изоставането при събирането на приходите от ДДС е още по-голямо от миналата година. Ако не стане някакво чудо, до края на годината приходите от ДДС ще бъдат с около 1,1 млрд. лв. по-малко от планираните.
Изоставането се дължи на приходите от ДДС от внос. От януари до октомври приходите от ДДС от внос са 5 млрд. лв., като намаляват с 15,9% (952,9 млн. лв.) спрямо същия период на миналата година. Влияние върху приходите от ДДС при внос оказват и средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от страни извън ЕС. В годините, когато имаше пандемия или започна войната в Украйна, е нормално първоначалните прогнози да не се сбъднат. Но приемането на бюджета за тази година закъсня и той беше обнародван в “Държавен вестник” на 1 август 2023 г. А към края на октомври вече се вижда, че приходите от ДДС изостават от плана и то без някакви извънредни фактори като пандемия или война.
В проекта на бюджет за 2024 г. планираните приходи от ДДС са 18,5 млрд. лв., което е ръст с 8,8% спрямо плана за настоящата година, който вероятно няма да бъде изпълнен. Този голям ръст на приходите от ДДС е заложен за 2024 г., при прогноза за спад на инфлацията.
Редица икономисти вече изразиха съмнения, че подготвеният от Министерство на финансите бюджет за 2024 г. е реалистичен по отношение на приходите. В проектобюджета са записани 740 млн. лв. допълнителни приходи от повишаване на събираемостта на данъците. При положение, че повечето ексцентрични идеи на Министерство на финансите за повишаване на събираемостта бяха отхвърлени от парламента.
Искат 442 млн. лв. допълнително
Схемата е одобрена от ЕС
За фермерите през 2024 г. не са предвидени помощи заради войната в Украйна.
Фермерите няма да получат финансово подпомагане заради Украйна през 2024 г., въпреки че подкрепата е разрешена от Европейската комисия, става ясно от становищата по проекта за бюджет.
От Министерство на земеделието искат 442 млн. лв. за подкрепа на земеделските стопани, с цел намаляване на неблагоприятния ефект от икономическата криза и повишената инфлация. Но отговорът е стандартният - предвид ограниченото фискално пространство, на този етап предложения за увеличения в разходната част не биха могли да бъдат удовлетворени.
От министерството припомнят, че през 2023 г. предвид конфликта в Украйна, за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани бяха предвидени извънредни 426 млн. лв. Средствата се предоставиха за покриване на част от нарасналите разходи за производство чрез мярката “Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна”, която е нотифицирана пред Европейската комисия.
Европейската комисия е изготвила проект на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, който предвижда удължаване на срока на прилагането ѝ до края на месец март 2024 г. и увеличаване на тавана за подпомагане на едно предприятие. Затова от министерството искат същия финансов ресурс за фермерите през 2024 г., като през настоящата година, с цел преодоляване на последиците от войната, които ще зависят от развитието на конфликта и от ефекта на наложените санкции.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
