Има опасност да загубим финансирането за две години заради неразбории в правителството
През септември бяха орязани ключови проекти
Има опасност България да загуби финансирането за 2023 и 2024 г. на стойност 5,34 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), предупреди депутатът от ИТН Гроздан Караджов от парламентарната трибуна.
“Много големи инвестиции фатално изостават, включително крупни обществени поръчки, като търговете за локомотиви на БДЖ, които се провалиха, и сега се налага спешно да ги реанимирате с преговори с единствен изпълнител. Кабинетът изостава и с изпълнението на залегналите реформи, които са условие да искаме плащане от ЕС”, заяви по време на блиц контрола Караджов.
Пред “Труд news” той коментира, че има огромно изоставане в графика на плащанията. До момента страната ни е получила само първо плащане по плана за възстановяване и устойчивост - в размер на 1,36 млрд. евро., които дойдоха в края на 2022 г.
Според оперативните договорености с ЕК за 2023 г. трябваше да бъдат получени още две плащания - второ и трето, в общ размер от 1,46 млрд. евро. България успя да подаде искане само по второто плащане - за 724 млн. евро, като още не е получила сумата по него.
По данни на МФ към ноември, 2023 г. по Плана за възстановяване и устойчивост реално са разплатени 196 млн. евро при бюджет от ЕК без националното съфинансиране в размер на 5,69 млрд. евро. Това е само 2.7%.
Крайният срок за усвояване на целия пакет по ПВУ е 2026 година, предвидено е да получим парите на 9 транша (виж таблицата).
Гроздан Караджов попита премиера Николай Денков как вървят преговорите по предоговаряне на плана в частта декарбонизация на енергийния сектор и рискува ли България санкции за неизпълнение на реформи, какъвто общ регламент съществува.
Пред “Труд news” депутатът от ИТН обясни, че правителството е в капан. “Ако не искат да предоговарят, е необходима санкция от парламента, защото затварянето на мините плюс либерализацията на тока за домакинствата трябва да се гласуват от НС. Това означава и повишаване цените на тока за домакинствата преди 2026 г.”, коментира Караджов.
Той бе категоричен, че преговорите с Европейската комисия по темата с комисията може да доведат до това, да не получим нито стотинка по ПВУ.
Премиерът Николай Денков каза, че основна причина за забавяне на плащанията по плана за възстановяване е несвършена работа от служебните правителства, неприети законови изменения заради липса на редовно НС и необходимостта от предоговаряне на условията в частта “Енергетика” заради въглищните централи. Премиерът беше категоричен, че второто плащане ще бъде получено до пролетта на тази година.
Експерти коментираха пред “Труд news”, че по предоговарянето на условията в частта “Енергетика” нищо не е направено.
През септември, миналата година правителството гласува промени в общо 17 мерки заради общото намаляване на парите по плана от близо 578 млн. евро. До това орязване се стигна в много страни от ЕС заради преизчислено БВП за 2020 и 2021 г. и намаляването на бюджета.
От ПВУ отпадна ключов проект в областта на здравеопазването - създаването на национален център за лечение на онкологични заболявания с протонна терапия, фокусиран върху лечението на деца. Правителството пое ангажимент да го финансира със собствени средства. Отпадна и проектът за цифрова трансформация на пощите за 101 млн. лв., няма да има и интермодален терминал в Русе, както и цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите за 112,6 млн. лв. Орязано е финансирането за ВЕИ и за саниране, а като причина бе посочен недостатъчен интерес. В последствие се разбра, че интересът към санирането не само, че не е намалял но има и много жалби срещу отказ за включване на кооперации в санирането.
С парите е трябвало да се разплатят агропроекти до края на 2023 г.
Забавянето започнало при служебните кабинети на Радев
40 млн. евро рискува да загуби страната ни и от Програмата за развитие на селските райони.
Още 40 млн. евро рискува да загуби страната ни от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020). Парите са презначени за земеделски инвестиционни проекти и не са разплатени в срок. Средствата е трябвало да бъдат усвоени до края на миналата година, когато изтича възможностите за удължаване на сроковете по европейското правило n+3 (тоест дейностите по проектите да се разплащат до 3 години след приключване на съответната програма).
В момента кабинетът се опитва да убеди Европейската комисия да направи изключение и да не прилага правилото на автоматичното отчисление, тоест да зачеркне директно от общата сума тези средства. Доводът на правителството е, че инвестиците на са направени заради форсмажорни обстоятелства - заради войната в Украйна и продължаващото възстановяване от Covid-кризата.
Тезата на родното правителство е, че през последните две години (2022 г. и 2023 г.) войната в Украйна е засегнала икономиката и веригата на доставки в България, което е довело до откази от изпълнение на проекти по вече сключени договори по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Имало е множество искания от бенефициентите за анексиране на крайните срокове за изпълнение на проектите и съответно за изместване на плащанията, предвидени за 2023 г. Това е основната причина за недостатъчните разплащания към края на 2023 г., обясняват от земеделското министерство.
Освен войната в Украйна като довод за риска от загуба на 40 млн. евро от земеделското министерство посочват още все още наличните последствия от Covid кризата, ниската ликвидност, затруднените доставки на торове, суровини, земеделска техника, оборудване и изпълнение на строителство.
Ако ЕК не се съгласи с исканията на кабинета това ще е първият път от 2015 г. насам когато страната ни губи пари по Програмата за развитие на селските райони.
Фермери и консултанти периодично се оплакваха, че служебната власт на Румен Радев е забатачила част от изпълнението на проектите и приемите по въпросната програма за селските райони.
Има доста голямо закъснение по ПВУ, но ние не сме единствените, има и други европейски държави, които закъсняват. Ние сме с два периода назад, получили сме само един транш, вторият е подаден и трябва да бъде платен. Много дейности обаче все още не са готови.
Най-големият проблем са поръчките и проектите. Планът се състои от реформи, които трабва да бъдат извършени и проекти, които трябва да се разработят и осъществят. Реформите включват приемането на определени закони, стратегии и други нормативни документи. В тази част имаше едно форсиране от новия парламент. Забавянето беше заради политическата криза.
При проектите, които са истинската дейност винаги има забавяне. В плана става въпрос за много големи проекти, с огромно финансиране. Следя отблизо проектите в сферата на социалната политика и образованието, където действат доста активно, но и там има леко забавяне.
По-проблемни са проектите в областта на транспорти и енергетиката. Ангажиментите към плана в частта енергетика са много строги, свързани са с други планове, които България трябва да разработи. В частта енергетика дори и нещо да успеем да променим, то няма да е генерално. От нас се иска план за преминаване към ниско емисионна енергетика, което е сериозен проблем.
Само по Оперативна програма “Инициатива за малки и средни предприятия” са разплатени всички средства
Разплатени са само 79% от средствата
Изоставане при реалното разплащане има и при парите за морско дело и рибарство.
Забавяне има при усвояването на парите по оперативните програми на ЕС, става ясно от справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН).
Общата стойност на оперативните програми на ЕС за периода 2024-2020 г. е 24,66 млрд. лв. От тях малко над 21 млрд. лв. са средствата от ЕС, а 3,66 млрд. лв. е националното съфинансиране. Сключените договори по програмите на са по-голяма стойност, като целта на това наддоговаряне е да не бъдат загубени средства, ако някой от проектите не бъде реализиран. Сключените договори са за общо 25,79 млрд. лв. безвъзмездна финансова помощ по програмите, от които 22,28 млрд. лв. са парите от ЕС. Договорените средства са с близо 5 на сто повече от общия размер на оперативните програми.
Но при реално изплатените суми ситуацията не е толкова добра. Реално са разплатени малко над 19 млрд. лв. безвъзмездна финансова помощ, което представляват само 77,27% от общия размер на програмите, показват последните налични данни в системата ИСУН. От реално изплатените средства по оперативните програми само 16,65 млрд. лв. са от ЕС, което показва реално усвояване на парите малко под 80 на сто.
Откакто България е в ЕС, се прилага т. нар. правило n+3. То означава, че бюджетът по една програма трябва да бъде разплатен до три години след приключването ѝ. Тоест бюджетът по оперативните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. трябва да бъде изплатен до края на 2023 г. Ако това не бъде направено, има риск средствата от ЕС да бъдат загубени, ако не бъде постигната договореност с Европейската комисия да бъдат пренасочени за други проекти.
Най-зле върви изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), показват наличните данни в ИСУН. Реално разплатени са само 2 млрд. лв., или 34% от безвъзмездната финансова помощ по програмата (общо пари от ЕС и национално съфинансиране). Забавяне има и по Програмата за морско дело и рибарство. Наличните данни показват, че са изплатени само 67,5% от средствата по програмата. По Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” реално са разплатени малко над 3 млрд. лв., което е 81% от общия бюджет на програмата.
По другите оперативни програми на ЕС изпълнението е по-добро, но само по Оперативна програма “Инициатива за малки и средни предприятия” са разплатени всички средства, показват наличните данни в ИСУН.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
