„Винаги има пари за война. Но никога няма пари за мир и за хората“, казва британският писател и общественик Дейвид Айк.
От вече близо 2 години една война поглъща сериозни финансови ресурси на и без това изпадналата в сериозна икономическа и политическа криза и изолация Русия. Нахлуването в Украйна и продължаващите вече 22 месеца реални бойни действия освен тежки международни санкции, докараха на Москва и огромна нужда от бързи ликвидни средства. А една от безценните касички на режима на Владимир Путин се оказа рафинерията „Лукойл“ в България.
Опазването на този безценен за Кремъл актив вече няколко месеца се брани със зъби и нокти от най-различни алени матрьошки, изскачащи от иначе обявили се за евроатлантически политически формации. Всеки опит да бъде наложен по-бързо и ефективно контрол над рафинерията, трупаща свръхпечалби на гърба на българския гражданин, води до сериозен отпор от различни сегменти от политическия живот у нас.
Поредната подобна защитна акция бе проведена преди ден, когато в публичното пространство беше активиран съветският възпитаник с дебели руски връзки, но облечен в евроатлантически костюм бивш военен министър от кабинета на Иван Костов – Бойко Ноев. В интервю за bTV той лансира тезата, че „Лукойл“ трябва да се пази с цената на всичко и дори призова за кампания държавата ни да си откупи този актив. И стартира мощна атака срещу председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски.
Двете неща всъщност са свързани – „Лукойл“ е от жизнена нужда за Москва, а Пеевски е един от моторите в парламента, който продължително и последователно води битка за прекратяване на руските зависимости у нас. И когато тези два интереса – финансовият на Русия и евроатлантическият на България се сблъскат, на сцената винаги се появяват спорни фигури като Ноев.
Кой е той? Ноев е типичен пример за пребоядисал се от комунист в „демократ“. През 80-те в учи международни отношения в Москва. Според публикации в медиите, през 82-ра Ноев вече е агент на разузнавателното управление на българското министерство на народната отбрана (познато като РУМНО), а разкрития за шпионската му кариера посочват, че по това време е работил и в услуга на разузнавателното управление на Съветската армия (познато като ГРУ), за която си дейност даже е награден. Ноев е свързан и с един от най-сериозните проруски лобисти у нас – разследвания за фалита на КТБ банкер Цветан Василев. Василев вече близо 10 години се крие в Сърбия от българското правосъдие, като междувременно у нас беше разкрита и неговата сериозна роля в един от най-мащабните скандали, свързани с националната ни сигурност – плана „България“ на руския олигарх и любимец на Путин Константин Малофеев. Според този план банкерът трябваше да предаде на Малофеев активи на стойност 1 млрд. евро, чрез които да се осъществи промяна на геополитическата ориентация на София и тя бъде върната в руската сфера на влияние. Заради този скандал Малофеев и генералът от КГБ Леонид Решетников получиха забрани за влизане у нас.
Ноев от своя страна е дългогодишен служител на Цветан Василев, получавал неясно на какво основание заплата от личната фирма на банкера – „Бромак“, чрез която същият беше акционер във фалиралата КТБ. А от дневника за посещения в банката става ясно, че до фалита на същата Ноев е чест гост на Василев в кабинета му.
От друга страна в 49-тия парламент групата на ДПС и нейният председател Делян Пеевски са основен мотор за внасяне и приемане на решения като оказване на военна помощ за Киев и прекратяване на руския енергиен хегемон у нас. Една от тези законодателни инициативи беше свързана с сочената от редица международни наблюдатели за касичка на военните планове на Владимир Путин – „Лукойл“. След серия от крачки ту напред, ту назад, в крайна сметка - по инициатива на ДПС и Пеевски, депутатите отнеха концесията на пристанище Росенец от „Лукойл“ и така развързаха един многото руски възли, стискащи в здрава хватка енергийната система на страната ни.
Още през юли тази година Пеевски обясни така решението: „Инициативата за прекратяване на концесията на „Лукойл“ за пристанище „Росенец“ е наша. Изработихме я заедно с ГЕРБ. Реално чрез „Лукойл“ се финансира войната. Това трябва да спре и държавата да има абсолютен контрол над компанията. Не може една частна компания да притежава врата в държавната граница. В момента няма никакъв контрол на държавата върху вноса и износа на горива. Държавата трябва да направи истински контрол“.
„Всеки ден, с който се финансира режимът на Путин, е пагубен", заяви отново наскоро Пеевски.
Въпросната дерогация ни бе предоставена след избухването на войната в Украйна. Тогава ЕС наложи серия от санкции срещу Русия, като една от тях бе имено забраната за внос на руски петрол. Направено бе изключение на България – временно и под условие. България получи право на отсрочка от тази забрана заради убеждението, че нашата рафинерия не можела да работи с друг тип петрол и тази трансформация щяла да отнеме време.
Днес, близо година след получаването на тази отсрочка обаче отпорът за прекратяването на дерогацията е много сериозен, а в същото време даваните доводи - че спирането на руското кранче щяло да предизвика енергийна криза в страната, нито са убедителни, нито стъпват на някаква здрава почва.
А народният представител, който ясно артикулира нещо, което вече целия сват знае – през „Лукойл“ се финансира режимът на Путин и войната, която той води срещу Украйна, е именно Делян Пеевски. Активната DMS кампания на Москва и нейните възпитаници като Ноев да брани „Лукойл“ показват две много важни неща – явно гласът на Пеевски се чува ясно, а действията му водят до реален ефект срещу интересите на Русия у нас. А това дълбоко не се харесва на руските пешки в България.
Москва в акция DMS „Лукойл“
18
0
08.12.2023
„Винаги има пари за война. Но никога няма пари за мир и за хората“, казва британският писател и общественик Дейвид Айк.
От вече близо 2 години една война поглъща сериозни финансови ресурси на и без това изпадналата в сериозна икономическа и политическа криза и изолация Русия. Нахлуването в Украйна и продължаващите вече 22 месеца реални бойни действия освен тежки международни санкции, докараха на Москва и огромна нужда от бързи ликвидни средства. А една от безценните касички на режима на Владимир Путин се оказа рафинерията „Лукойл“ в България.
Опазването на този безценен за Кремъл актив вече няколко месеца се брани със зъби и нокти от най-различни алени матрьошки, изскачащи от иначе обявили се за евроатлантически политически формации. Всеки опит да бъде наложен по-бързо и ефективно контрол над рафинерията, трупаща свръхпечалби на гърба на българския гражданин, води до сериозен отпор от различни сегменти от политическия живот у нас.
Поредната подобна защитна акция бе проведена преди ден, когато в публичното пространство беше активиран съветският възпитаник с дебели руски връзки, но облечен в евроатлантически костюм бивш военен министър от кабинета на Иван Костов – Бойко Ноев. В интервю за bTV той лансира тезата, че „Лукойл“ трябва да се пази с цената на всичко и дори призова за кампания държавата ни да си откупи този актив. И стартира мощна атака срещу председателя на ПГ на ДПС Делян........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
