В много градове линейките са навъртели над 300 000 км
Частните линейки нямат право да возят спешни случаи
Парите за ремонти в Спешна помощ от Европа няма да бъдат усвоени и болните, чийто живот е в риск, ще продължават да обикалят порутените кабинети, до които ще ги транспортират раздрънкани линейки навъртели по над 300 000 километра. Това коментираха пред “Труд news” медици от Спешна помощ. Като причина те посочиха буксуването на проекта за модернизация първо заради ковида, а след това зарази поскъпналите строителни материали, които отказаха фирмите от участие в обществените поръчки.
Проектът за модернизацията на спешната помощ е на обща стойност 163.9 млн. лв. и се изпълнява от 2014 г. насам с огромно закъснение в графиците. Той предвижда закупуването на 400 нови линейки, оборудвани със съвременна медицинска апаратура, както и обновяване на спешните отделения в 34 лечебни заведения, 27 центъра за спешна медицинска помощ и 170 филиала.
Крайният срок за плащане по проекта бе 23 декември 2023 година, а все още има ремонтни дейности, които не са започнали. На 20 декември правителството одобри допълнителни 45,2 млн. лв. за дофинансиране на дейности по проекта за модернизация на спешната помощ. Удължен бе и срокът за ремонти до средата на 2024 г., но кореспонденти на “Труд news” в страната съобщиха, че в голяма част от градовете ремонти въобще не са започнали. Засега прогнозите са, че няма да бъдат усвоени около 50 млн. лева, което е почти 1/3 от средствата по проекта.
Пациенти в София разказаха, че предпочитат да търсят частни линейки, вместо да звънят на 112, защото ги обслужвали много по-бързо. Частните линейки нямат право да обслужват спешни пациенти, защото според конституцията неотложната помощ е безплатна.
Медици от водещи столични болници признаха, че има сериозни проблеми с триажа (пресяването) на пациентите, че често линейките обикалят болниците и когато намерят свободни места в реанимация е минало доста време, което се е отразило неблагоприятно на болния. От лекарския съюз казаха, че продължава да има сериозен проблем и с кадрите, защото в Спешна помощ натоварването било огромно, а заплатите все още ниски.
В момента Изпълнителната агенция “Медицински надзор” проверява функционирането на спешната медицинска помощ. Предмет на проверката са кадровото обезпечаване, финансирането, наличието на линейки и апаратура, на спешни отделения, функционирането на националната система за спешни повиквания 112, спазването на медицинския стандарт по спешна медицина, достъпа до медицинска помощ в отдалечените населени места и др. Това съобщи директорът на агенция “Медицински надзор” Иванка Динева по време на дискусия за състоянието на спешната медицинска помощ. Анализът се очаква да е готов до 31 март.
По думите є най-честите нарушения от стандарта за спешна медицинска помощ са неправилното провеждане на триаж от страна на диспечерския екип. Освен това се допуска да се обслужват неспешни състояния и има несвоевременно изпълнение на сигнали. Спешните центрове нямат актуална информация къде-какви свободни легла има в болниците и затова се случват фатални инциденти поради обикаляне на линейките. Друг пропуск е това, че прегледите на пациентите не се регистрират в журналите и не се попълват фишове.
Лекарски асистенти и фелдшери се готвят да излязат на национален протест. Поводът е неизпълнено предизборно обещание на управляващите за внасяне и гласуване на законопроект, който да им позволи да създадат самостоятелна съсловна организация, която да работи за решаването на проблемите им и да защитава правата им.
70% от центровете за спешна медицинска помощ у нас разчитат в момента единствено на фелдшерите. Ако не постигнат диалог с правителството, в понеделник медицинските специалисти ще преустановят работа и ще протестират пред Народното събрание.
Голям процент от центровете за спешна медицинска помощ в страната разчитат единствено на фелдшерите. В момента шест университета обучават фелдшери и лекарски асистенти. Според тях е грешка те да бъдат приравнявани с медицинските сестри. След като са получили отказ за създаване на своя професионално-съсловна организация, са изпратили жалба до ЕС и са получили отговор, че имат правото на такава.
Половината от работещите в „Спешна помощ“ са пенсионери, системата се крепи на тях. Има хора на по 82-83 години.
Въпреки че два пъти се повишаваха заплатите, младите лекари не желаят да работят в системата. Въпросът не е само в парите, но и в условията на труд и в микроклимата, които са непривлекателни.
Две трети от шефовете също са над пенсионна възраст. Те си стоят от времето на социализма и само сменят цветовете си според това коя партия е на власт.
Високопроходима линейка е доставена в Банско
Светлана Василева,
Труд news, Благоевград
В Благоевград бе решено, че трябва да се изгради нова сграда на Спешната помощ, бе дадено петно, но частници заведоха дело, което спечелиха.
Екипите на всички 10 филиала на Спешната помощ в Пиринско работят в стари, амортизирани сгради с лоши условия. Те се нуждаят от огромни ремонти или нови сгради и все още очакват държавата да се погрижи за тях. Надеждата им да работят в добри условия, като по филмите, се изпарила, когато се разбрало, че фирмите определени да извършат ремонтните дейности се отказали, тъй като не са били актуализирани цените. А те нараснали многократно след Ковид пандемията и строителните фирми очаквали от Министерство на здравеопазването да има актуализация на разценките ,но това не се случило. А иначе процедурите били задействани от МЗ по проект „Региона в растеж“, но пари няма усвоени. Така 10-те филиала на Спешна помощ са останали неремонтирани.
В Благоевград бе решено, че трябва да се изгради нова сграда на Спешната помощ, бе дадено петно, но частници заведоха дело, което спечелиха и така Спешната помощ в общината остана на старото си място. Пак по този проект „Региони в растеж“ в направление доставка на линейки, филиалите са получили през 2018 година 12 линейки, но остават да се получат още 6 линейки. Затова и шофьорите редовно заплашват ,че ще стачкуват, защото все още 17-екипа на Спешните центрове в Пиринско не са напълно оборудвани. Благоевградска област е една от най-тежките в инфраструктурно отношение, населените места са десетки, които са разположени във високопланински места, а има само една доставена високопроходима линейка. Преди няколко дни тя е доставена в Банско. Апаратура и оборудване има доставено също преди години по проект. Но хората масово работят в сгради, в които таваните се ронят върху главите им, тоалетните са в окаяно състояние, подовата настилка е трудна за поддържане, текат покриви.
Отделението е най-модерното в Северна България
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Отделението е разположено на площ от 700 кв. м. и отговаря на най-съвременните изисквания в медицината.
Новото Спешно отделение на областната болница във Велико Търново е най-модерното в Северна България. То отвари врати на 1 февруари.
Отделението е разположено в бившия Кръвен център. Към него е изградена и пътна връзка, която ще даде възможност линейките да имат удобен подход към прилежащите улици и булеварди.
Отделението е разположено на площ от 700 кв. м. и отговаря на най-съвременните изисквания в медицината. В него са ситуирани различни консултативно-диагностични кабинети, зона за триаж на пациентите, удобна чакалня. Изградени са манипулационна, зала за спешна терапия и наблюдение на пациентите, зала за диагностициране, наблюдение и уточняване на състоянието на болния, както и шокова зала.
Средствата за изграждането на Спешното отделение са осигурени по проект на Министерство на здравеопазването, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“, а стойността на инвестиция възлиза на над 400 000 лв. без ДДС.
Неотложният кабинет към ДКЦ „Д-р Стефан Черкезов“, който поема грижата за пациентите през нощта, през почивните дни и когато нямат достъп до своите личните лекари, ще продължи да функционира на досегашното си място на централния вход срещу болничната аптека.
Само преди броени дни Центърът за Спешна помощ в старата столица получи и нова линейка.
Тя е осигурена от здравното министерство със средства от Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
"Линейката е високопроходима, марка „Мерцедес“. Много е удобна и изцяло оборудвана с всичко необходимо за дейността на работещите в Спешна помощ“, обясниха медици от областната болница.
В малките курорти през лятото търсят частни линейки
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
В Бургас още се чака обществената поръчка за нова сграда на Спешна помощ да бъде финализирана. Чак тогава ще започне строеж. Същото важи и за Руен. В областния център и общинския център изпълнителят е един и същ.
В останалите населени места в региона, повечето от новите сгради са на финал.
"В Созопол вече имаме готова, в Средец също. В Карнобат буквално вече пренасят багажите, а в Царево чакаме да ни включат тока. В Малко Търново новата сграда е почти готова", каза д- р Асен Кърджиев, началник на Спешната помощ за Бургас и региона.
Според спешни медици, линейките в Бургаско не достигат по време на летния сезон, когато населението в региона набъбва двойно от туристи и персонал по хотели и заведения. Тогава линейките от областния център буквално се задъхват. Чакат ги дълго и затова много често, туристите са принудени да викат частни линейки, които дерат кожи с цените си.
Справка сочи , че през 2020 година, когато 20 центъра в страната са получили нови коли "Ситроен", за филиала в Бургас е била отредена само една нова линейка.
"Колите са на доста километри и винаги има нужда от ремонти, но се справяме. Проблемът е, че няма лекари и сестри.
Особено за Бърза помощ, където работата е най- трудна", обясни от своя страна шефът на Спешна помощ в Бургас д-р Асен Кърджиев.
Няма дефицит на кадри
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
Автопаркът на ЦСМП-Варна е нов, но спешните медици нямат своя сграда, а делят покрив с РЗИ.
Центърът за спешна медицинска помощ във Варна няма проблем с автопарка от 2021 г. насам, след като получи общо 22 нови линейки, а миналата година към тях се прибави и закупена с дарения от предадени за рециклиране капачки детска линейка с мобилен кузвьоз. "В момента няма и дефицит на кадри", каза пред "Труд news" директорът на ЦСМП д-р Моника Агатова. От планираните за обновяване седем филиала в общините в региона обаче са готови само два. По план в рамките на проекта за модернизация на спешната помощ в Бяла, Вълчи дол, Долни чифлик и Провадия трябваше да бъдат вдигнати нови сгради за спешните медици, тъй като старите не отговарят напълно на условията в наредбата, уреждаща медицинския стандарт за спешна помощ. Към момента е готова само тази в Провадия, а във Вълчи дол строеж е започнат, но е замразен. Други три филиала - в Дългопол, Девня и Белослав, бяха предвидени за реконструкция, като тя е факт само в Белослав. При представянето на проекта през 2021 г. бе обявено, че строежите и ремонтите ще глътнат над 1,55 млн. лв., но оттогава цените скочиха драстично. От повече от десетилетие и Центърът за спешна медицинска помощ във Варна чака нова сграда, тъй като се помещава в РЗИ. Дали и кога ще се изпълнят проектите, зависи от здравното министерство, което е бенефициент и ги възлага.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
