Ако искате да разберете колко отчаяно Израел и палестинците се нуждаят от мир, помислете какво ще стане с тях в условия на постоянна война. Срещу многократно превъзхождащата ги израелска армия най-мощното оръжие на палестинците ще остане смъртта и страданието на техните собствени хора. Израелската съдба също ще бъде печална, ако иска да бъде процъфтяваща и модерна демокрация. Ако Израел постоянно разчита на армията си, за да подчинява палестинците, ще стане парий, налагащ апартейд. За двама души, хванати в насилствени взаимоотношения, мирът е единственият начин.
- Анализ | Как САЩ трябва да реагират на следващия етап от войната в Газа
- САЩ настояват за "различен тип" офанзива в южната част на Газа
Но как да стигнем дотам? Израелците все още се възстановяват от изнасилванията и убийствата, извършени на 7 октомври; палестинците гледат как телата на жени и деца се трупат в Газа. Насред клането призивите за мир на външни лица изглеждат наивни. Освен това изтощените палестинци и израелци виждат в безкрайните преговори механизъм за отлагане на мира, а не за постигането му. Преговарящите в миналото обсъдиха почти всяка възможна замяна на земя и договорки за сигурност. Всичко се провали.
И все пак нещо се промени след 7 октомври. Израелската стратегия за маргинализиране на палестинците и на техните мечти е счупена. И двете страни имат шанс да намерят нови лидери с нова визия. И след години на неучастие външните сили може да са готови да помогнат, включително жизненоважната група от арабски страни. Те не трябва да попадат в капана на мисленето, че мирът ще изисква отново потене над детайлите. Успехът зависи от това двете страни да искат мир и - още повече - да вярват в него.
Ако боевете въобще имат някакъв смисъл, те трябва да доведат до мир, което означава две нации, живеещи една до друга. Израелските бомбардировки убиха хиляди палестинци, включително бойци от "Хамас". Въпреки че някои палестинци са радикализирани от това, както и от всекидневните унижения на окупацията, мнозина мразят "Хамас" и тяхната война, която не може да бъде спечелена, и биха живели с Израел, ако могат да постигнат просперитет. Ако мъже с оръжие не им стоят на пътя, тези хора биха потърсили мира. Израел също се нуждае от нова стратегия. Старата не успя да изпълни основните обещания за създаването на земя, безопасна за евреите - 1400 души бяха убити или отвлечени от "Хамас", стотици хиляди бяха евакуирани.
Мирът също така ще изисква нови лидери, тъй като настоящите са дискредитирани. В Израел Бенямин Нетаняху е пречка за истинското помирение и колкото по-бързо си тръгне, толкова по-добре. САЩ може да намекнат, че очакват Израел да проведе скоро избори. Социологическите проучвания подсказват, че той ще бъде заменен от Бени Ганц, бивш генерал, който разбира цената на войната. Ганц не е подкрепил създаването на палестинска държава, но не е и отхвърлил това.
Необходимо е и ново палестинско ръководство. "Хамас" са признат враг на мира - докато те управляват Газа, палестинските обещания за приемане на мира няма да бъдат взети насериозно. На Западния бряг Махмуд Абас, който ръководи Палестинската автономия, е корумпиран и му липсва демократична легитимност. На фона на разрушенията от войната на Газа ще е необходимо време, за да изгради наново някакъв вид стабилна администрация. Умерените арабски страни трябва да спонсорират преходно палестинско лидерство за Западния бряг и за Газа, което да започне да гради доверие в собствения си народ и с израелците, преди да се проведат избори. Като управлява както Газа, така и Западния бряг, то ще стане по-стабилен партньор в мира.
Новият процес трябва да постигне ранен напредък. И двете страни ще трябва да свалят своите екстремисти, които биха саботирали мирното съжителство. Палестинската автономия трябва да спре въоръжените групи, да попречи на терористите и да се справи с корупцията. Стимулирането на икономиката ще изисква съществени договорки с Израел относно търговията, осигуряващите комунални услуги и разрешителните за работа. Палестинците трябва да разберат, че печелят свобода и права.
Размяната на земя може да почака, но Израел трябва да се заеме със селищата, които са прекалено навътре в Западния бряг, за да бъдат някога част от Израел. Трябва да започне да ги надзирава и да ги спре от последващо разрастване. Трябва да стане ясно, че тези 100 000 евреи, които живеят в тях, ще трябва в крайна сметка да се преместят или да попаднат под палестинско управление.
Това е прекалено трудно да бъде направено от самите израелци и палестинци, така че външният свят трябва да се включи. Досега САЩ упражняваха мониторинг, но те не успяха да окажат натиск върху Израел, който може да събере огромна подкрепа в Конгреса.
Този път арабският свят трябва да изиграе решаваща роля. По силата на "Авраамовите споразумения", договорени по време на управлението на Доналд Тръмп, няколко страни признаха Израел. Това беше част от визията за един Близък изток, основаващ се на търговия и просперитет, вместо на идеология. Техните пари ще са необходими за възстановяването на Газа. Техните войници могат да помогнат за осигуряването на сигурност, когато Израел напуснат територията, което трябва да се случи възможно най-бързо. Ако работят заедно, те могат да лишат "Хамас" от средства и убежище, като вместо това отклонят средства за реконструкция. Техните действия могат да дадат на преходното палестинско управление дипломатическо прикритие, докато то се утвърди.
Ключът е в ранния натиск, упражнен от САЩ и Саудитска Арабия върху Израел и палестинците. Палестинската автономия твърди, че мирът може да бъде задвижен, ако американците и ЕС изпратят сигнал на Израел, като признаят предварително палестинската държава - това е идея, подкрепяна от Испания, която държи ротационното председателство на ЕС. САЩ трябва да изпълнят обещанието си да отворят дипломатическа мисия за палестинците в Йерусалим. Но пълно признаване на Палестина от Запада и на Израел от Саудитска Арабия трябва да бъде извършено като награда за бъдещето, като стимул за напредък.
Времето за това е кратко. Израелското антипалестинско дясно ще остане силно. Когато това правителство падне, следващото може да има само един мандат, за да върне вярата на израелците, че мирът е възможен. В Палестинската автономия новият лидер ще се изправи срещу врагове, които са се угоили при сегашната прогнила система. Каквото и да остане от "Хамас", то ще опита да подкопае мира, както Иран и неговите проксита, които се хранят от хаоса. Администрацията на Джо Байдън може да поиска да окаже натиск върху Израел; администрация на Доналд Тръмп може и да не го направи. Ако не искаме постоянната война да съсипе две нации, израелците, палестинците и всички, които милеят за тях, трябва да се възползват от момента.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Rachel Marsden
Bradley Blankenship
Michael Kwet
visit website
