Журналистите не трябва да прекарват много време в писане за журналистиката. Светът е по-интересен от хората, които пишат за него. Но тази седмица сп. Economist прави изключение, тъй като разпространението на информацията означава много за политиката. "Едно обществено правителство без обществена информация или без средства за придобиването й води до фарс или трагедия, или може би и до двете", пише Джеймс Мадисън през 1822 г. Томас Джеферсън пък твърди, че ако трябва да избира между правителство без вестници и вестници без правителство, би избрал пресата.
- Гласът на хората
- Якоб Туровски: Ролята на Facebook не е да цензурира политическа реч
Както скандалът в американските елитни университети относно антисемитизма показва, създаването на политическа култура, в която хората могат да спорят конструктивно, да не са на едно мнение и да постигат компромис, не е нещо, което се случва спонтанно. В медиите бизнес моделите, технологиите и културата могат да работят заедно, за да създадат тези условия. Но те също така могат да отидат и в другата посока. Анализ на 600 000 материала в писмената и телевизионната журналистика показва, че езикът в традиционните американски медии се е оттеглил от политическия център в посока предпочитаните от Демократическата партия термини и теми. Това може да подкопае доверието в медиите сред консерваторите.
Докато страната се подготвя за президентските избори следващата година, си струва да се замислим за вътрешните сили, които задълбочават това разделение. Може да се утешим с факта, че индустрията е била разклащана много пъти по време на дългата си история, но все пак е преживяла. Притеснението е, че днешният удар може да се окаже по-лош от миналите.
Една от тези сили е технологичното влияние. Новите видове медии обикновено предизвикват властимащите. Това е добра новина, ако живеете в автокрация. Но в САЩ технологиите често носят беди. Отец Чарлз Кофлин, пионер на демагогията през 30-те години на миналия век, е използвал радиото, за да достигне до масовата публика, преди републиканците и демократите да го направят. Трудно е да си представим как Доналд Тръмп щеше да стане републиканската номинация за президент през 2016 г. без способността му да говори директно на десетки милиони американци чрез съобщения от 140 символа. Изкуственият интелект ще промени медиите отново за добро или зло. Той може да подхрани маниите на тези, които залитат по конспиративните теории. Но за всеки, който иска да знае какво наистина се случва, AI може да филтрира в по-голяма степен фалшивата информация.
Американските медии са минали през период на излъчване в тесен кръг и в широк спектър. По времето на Мадисън и Джеферсън разпространението в тесен кръг е било норма - журнали с малък тираж са "говорели" на различните фракции на малкия елит. По-късно телеграфът и пресата създават масмедиите. Малотиражните журнали вече не са били добри за бизнеса. Рекламодателите искали да достигнат възможно най-много хора и ограниченият брой радио- и телевизионни станции довели до система на регулации. Всичко това било от полза за обективността - журналистите трябвало да оставят своето мнение настрана и да се придържат към фактите.
Днес обаче смартфонът доведе до фрагментация и американските медии се върнаха обратно в ерата на излъчването в тесен кръг. Докато голяма част от рекламните приходи, които преди плащаха заплатите на репортерите, сега отидоха в Google и Meta, това създаде нови бизнес модели. Има много неща, които харесваме в медиите, за които трябва да си плащаш абонамент, които в момента преобладават - какъв по-добър тест за качеството на работата от това дали хората ще си плащат за нея? Но подобни бизнеси могат да бъдат изграждани и въз основа на предразсъдъците на хората. Тъкър Карлсън беше уволнен от Fox News, но намери нов начин да стига до хората. Това е по-близо до бизнес модела, който нашите предци биха възприели, но вместо да създава съдържание за търговците с къдрави перуки, жадни за знание през XVIII в., той иска да разруши подобни ценности от Просвещението.
Това не се случва само в периферията. Тази седмица ние публикувахме есе от Джеймс Бенет, бивш редактор от New York Times, който беше уволнен заради това, че е публикувал становище на републикански сенатор, довело до бунт в редакцията. Той твърди, че изданието все повече е започнало да утвърждава левите пристрастия на своите читатели, макар че ги уверява, че е независимо. За разлика от десните медии традиционните не прибягват до фалшиви новини или до конспиративни теории. Но техните пристрастия подкопават способността им да се придържат към фактите. Те бяха като най-добрите обществени медии в другите западни демокрации и задаваха границите на дебата, но днес вече не е така.
Защо това е от значение? Въпреки че повечето американци не четат редовно вестници или не гледат редовно кабелни новини, елитите са важни за демокрацията. Когато различни политически лагери съществуват в отделни информационни вселени, те са склонни да се демонизират взаимно. Ако ви е казано, че Джо Байдън е в ръцете на антисемитски социалисти, тогава да гласувате за Тръмп звучи логично. Ако смятате, че поддръжниците на Тръмп са недемократични расисти, тогава защо да се опитвате да ги спечелите? В резултат за партиите ще бъде дори по-трудно да постигат компромиси, които са жизненоважни за доброто управление. Ако елитите не могат да видят света такъв, какъвто е, те ще вземат лоши решения.
Освен че е проблем за политиката и журналистиката, това е и заплаха за ядрото на либералните идеи - тоест че аргументите трябва да бъдат подложени на тест, че проникновения могат да бъдат откривани на необичайни места и че сблъсъкът с опозиционни гледни точки и неудобни факти обикновено е добро нещо.
САЩ извървяха пътя от медиите с малък обхват в миналото до медиите с широко разпространение и всеобщото избирателно право. Никога не е имало медии с малък обхват и всеобщо избирателно право по едно и също време. Като издание, което е създадено, за да насърчава класическия либерализъм, Economist би искал да мисли, че те биха могли да съществуват заедно. Изборите следващата година ще бъдат тест за това.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Анализ | Може ли да има истинска демокрация без общ набор от факти
12
0
18.12.2023
Журналистите не трябва да прекарват много време в писане за журналистиката. Светът е по-интересен от хората, които пишат за него. Но тази седмица сп. Economist прави изключение, тъй като разпространението на информацията означава много за политиката. "Едно обществено правителство без обществена информация или без средства за придобиването й води до фарс или трагедия, или може би и до двете", пише Джеймс Мадисън през 1822 г. Томас Джеферсън пък твърди, че ако трябва да избира между правителство без вестници и вестници без правителство, би избрал пресата.
- Гласът на хората
- Якоб Туровски: Ролята на Facebook не е да цензурира политическа реч
Както скандалът в американските елитни университети относно антисемитизма показва, създаването на политическа култура, в която хората могат да спорят конструктивно, да не са на едно мнение и да постигат компромис, не е нещо, което се случва спонтанно. В медиите бизнес моделите, технологиите и културата могат да работят заедно, за да създадат тези условия. Но те също така могат да отидат и в другата посока. Анализ на 600 000 материала в писмената и телевизионната журналистика показва, че езикът в традиционните американски медии се е оттеглил от политическия център в посока предпочитаните от Демократическата партия термини и теми. Това може да подкопае доверието в медиите сред консерваторите.
Докато страната се подготвя за президентските избори следващата година, си струва да се замислим за вътрешните сили, които задълбочават това разделение. Може да се........
© Капитал
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Donald Low
Mort Laitner
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
Michael Kwet
