Въпросът "Ами ако Украйна загуби?" преди бе използван като тактика от онези, които искаха да порицаят своите западни съюзници, че не пращат достатъчно пари и оръжия. Но все повече той заприличва не на хипотеза, а на първи етап от план за действие при непредвидена ситуация. След изнурителни няколко месеца на бойното поле изчезнаха миналогодишните надежди, че украинската контраофанзива ще изтласка Русия обратно до нейните граници и ще смири Владимир Путин. Сега доминира страхът, че блокажът на фронта може да се наруши в полза на окупатора или че Доналд Тръмп може да се върне на власт в САЩ и да поднесе победата на Москва на сребърен поднос. Макар че една победена Украйна става по-малко далечна възможност, това не я прави по-малко плашеща. Връщането на войната на континента беше отрезвяващо, но една успешна инвазия, носеща геополитически ползи за Путин, би била нещо много по-лошо.

Поражение за Украйна би било унизителен момент за Запада. САЩ и Европа осигуряват морална, военна и финансова подкрепа за съюзника си вече две години, като така заложиха своите собствени позиции. Това, че понякога те се колебаят в даването на тази поддръжка, ще направи ситуацията по-лоша, а не по-добра - това е допълнително потвърждение сред критикуващите либералните политики, че демокрациите не могат да защитават интересите си. Оцветяването на украинската територия като руска в атласите ще затвърди идеята за ползите от лидера с твърда ръка. Бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън предупреди, че "ако Украйна загуби, нашите врагове ще решават световния ред". За нещастие на тайванците и на други той вероятно е прав.

Никъде това унижение няма да бъде почувствано по-тежко, отколкото в ЕС - ядрото на международния либерален дневен ред. Украинските съседи се придвижват по-бавно от САЩ в осигуряването на подкрепа. Но в унисон с европейския бавен, но постоянен начин на действия те чувстват, че са направили колкото е възможно. Като изпращаха оръжие (включително първоначално използваха пари на ЕС за плащането на оръжие), инжектираха финанси в Украйна, приемаха милиони бежанци, налагаха десетки кръгове санкции срещу Русия и се лишаваха от руски газ, политиците в блока изтласкаха границите на това, което първоначално изглеждаше възможно. Ако това се окаже недостатъчно, мнозина ще се запитат дали съюзът е годен да действа. Популистите и феновете на Путин като Виктор Орбан в Унгария или Марин льо Пен във Франция ще твърдят, че техният начин е най-добър. В момента има разделение между войнствено настроените източни страни и останалите в ЕС. Ако Украйна загуби, това ще породи горчивина. Френският президент Еманюел Макрон, който наскоро стана ястреб спрямо Кремъл, зададе тона, като предупреди, че "страхливци" държат Европа.

Геополитическите ефекти от украинската загуба ще зависят от формата на бъдещото мирно споразумение. Ако ограничената откъм муниции армия на Киев бъде победена и Русия се окаже, че контролира не само украинските източни територии, а и цялата страна - чрез подставен режим в беларуски стил, агресорът на практика ще споделя още по-голяма граница с ЕС. Ако поражението бъде по-ограничено - анексиране на територия, но все още функционираща Украйна, играта на нерви ще продължи. Колко време ще мине, преди Путин да довърши започнатото? Още милиони украинци могат да напуснат страната. Бъдещата форма на ЕС ще се промени - обещанието за еврочленство за Киев предвиждаше убедителна победа. Западните Балкани, чиято собствена кандидатура бе съживена от войната, със сигурност ще бъдат оставени в безпътица.

Извън чувството на вина и срам усещането за страх ще надделее в Европа. Може ли да има последваща атака? Ще бъде ли срещу страна от НАТО, принуждавайки съюзниците да се задействат? Допълнителните опити за завладяване поне стават възможни. Путин споменава за нацизъм в балтийските държави, повтаряйки претекста, използван за нахлуването в Украйна; трите страни също така имат голямо руски говорещо население. Преди година смешката беше, че руското твърдение, че имат най-добрата армия в Европа е нелепо - те дори нямат най-добрата армия в Украйна. Малцина мислят това днес предвид способността на Москва да продължава да снабдява войниците си с оборудване по-бързо от противника си. Една победна руска армия ще остави Путин начело на единствената бойна сила с калени в битка способности и със способности да завзема територия в XXI век. Ако руският президент контролира и украинската държава, той ще разполага с две такива военни машини. Срещу него ще стоят неискащите война европейци, може би с крехка американска поддръжка и свършили муниции. Дали Полша или Германия няма да почувстват, че ще се нуждаят от свое собствено оръжие за ядрено сдържане?

Дори ако Украйна победи, Европа ще трябва да се промени. "Мирният проект" в нейното ядро ще трябва да се приспособи към свят, в който войната е, ако не вероятна, то поне възможна. Наскоро НАТО отбеляза 75-ата си годишнина, но неговото бъдеще на алианс, който европейците използваха, за да се уверят, че САЩ гарантират тяхната териториална цялост, е несигурно. Десетилетията на обиране на дивидентите от мира ще трябва да бъдат последвани от по-високи бюджети за отбрана, както и започва да се случва.

Но ако Русия стане дори полупобедител, промяната ще бъде наложена над Европа по един много по-неприятен и непредвидим начин. Търсенето на договорка с Путин, която ще възнагради неговата войнственост с контрола над части от Украйна, ако той обещае да не напада отново, ще бъде една илюзорна сигурност. Европейският отговор на въпроса "Какво ще стане, ако Украйна загуби?" остава прост: "Това не трябва да се случва."

2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

QOSHE - Анализ | Какво става, ако Украйна загуби - The Economist
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Анализ | Какво става, ако Украйна загуби

17 5
17.04.2024

Въпросът "Ами ако Украйна загуби?" преди бе използван като тактика от онези, които искаха да порицаят своите западни съюзници, че не пращат достатъчно пари и оръжия. Но все повече той заприличва не на хипотеза, а на първи етап от план за действие при непредвидена ситуация. След изнурителни няколко месеца на бойното поле изчезнаха миналогодишните надежди, че украинската контраофанзива ще изтласка Русия обратно до нейните граници и ще смири Владимир Путин. Сега доминира страхът, че блокажът на фронта може да се наруши в полза на окупатора или че Доналд Тръмп може да се върне на власт в САЩ и да поднесе победата на Москва на сребърен поднос. Макар че една победена Украйна става по-малко далечна възможност, това не я прави по-малко плашеща. Връщането на войната на континента беше отрезвяващо, но една успешна инвазия, носеща геополитически ползи за Путин, би била нещо много по-лошо.

  • Анализ | Европейските съюзници на Украйна са разорени, малки или нерешителни
  • Анализ | Агресивната Русия заплашва света, не само Украйна

Поражение за Украйна би било унизителен момент за Запада. САЩ и Европа осигуряват морална, военна и финансова подкрепа за съюзника си вече две години, като така заложиха своите собствени позиции. Това, че понякога те се колебаят в даването на тази поддръжка, ще направи ситуацията по-лоша, а не по-добра - това е допълнително потвърждение сред критикуващите либералните политики, че........

© Капитал


Get it on Google Play