Две години след като Народното събрание трябваше да избере двама конституционни съдии вече имаме две широко подкрепени кандидатури. Едната се ползва с обширна подкрепа в тесните партийни среди на ГЕРБ, ДПС и ППДБ, другата – разпознаваема от години на полето на правото – съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков.
Но да оставим настрана тези личности. Проблемът често пъти не е в личността, а в професионалните качества. Известният политик може да бъде безизвестен юрист. И друг път политици са влизали в Конституционния съд. Но първо – те или не са били действащи депутати, а дори и да са били, известността им е почивала по-силно на академичното, практическо или обществено занимание. Редки са случаите като Анастас Анастасов, отново кадър на ГЕРБ, но поне беше районен съдия, преди да бъде депутат и да постъпи в Конституционния съд (КС).
Когато ППДБ решиха да поделят властта с ГЕРБ и ДПС заявиха, че ще налагат своите прореформаторски политики по възможен и всевъзможен начин. От една страна, това става със създаването на необходимата нормативна среда. Приемаш и изменяш закони, като премахваш познати дефицити. После обаче идва по-трудното – как и кой да прилага законите, какви хора ще подбереш да дадат лице и действие на институциите.
Първоначално ППДБ налагаха позицията да бъдат изработени ясни процедурни правила по какъв ред и критерий ще се попълват квотите в значимите държавни органи. До ден днешен такива правила няма. Усилията на прореформаторското крило под опеката на ГЕРБ и ДПС стигнаха дотам да бъде разписан нов чл. 91б в Конституцията. По смисъла на този текст Народното събрание следва да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, с цел да бъде гарантирана независимостта на лицата/или на органите.
Дълбоко някъде зад този текст следва да стои правният и философски замисъл на процедурализма като водещ модел на демокрацията. През последните 70 години именно справедливата и равнодостъпна процедура следва да гарантира демократичното функциониране на обществото. Но и да е чел човек, и да не е чел автори по темата, политиката остава преди всичко действие. А на терена на действието процедури няма, при това за един от най-съществените държавни органи като Конституционния съд.
В Събранието познатото вече мнозинство следваше да приеме процедурни правила за номинации и изслушване на кандидатите, така че съсловните организации на юристите да предложат видни свои представители. И сред тях в състезателен дух да се стигне до номинация по същество. Любопитно би било да видим дали някой щеше да положи името и авторитета си, за да гарантира, че Десислава Атанасова е такъв изявен юрист. Липсата на правила доведе до този квотен пазарлък.
ППДБ могат да се откажат през игра с кворума в Събранието. Но няма гаранция, че останалите парламентарни групи няма да осигурят редовното провеждане на заседание. Или да се стигне до още по-комична развръзка – например да бъде избрана кандидатката на "Възраждане" в едно с тази на ГЕРБ и ДПС.
Но в тази ситуация ППДБ се поставиха сами. Освен, че злепоставиха себе си, преметоха и проблемите на Борисов в ГЕРБ – помогнаха му да почисти партията си от фигура, която е с нарастващ авторитет и влияние. Политическата отговорност може и да бъде понесена на последващи избори, но непоправимото остава, а то именно е - кой ще съставлява КС.
В целия този хаос КС се произнесе с едно непротиворечиво тълкувателно решение, като затвърди, че мандатът на конституционните съдии започва да тече от момента, в който е трябвало да бъде проведен изборът им. Така Атанасова и Белазелков ще служат малко по-малко от 7 години вместо пълния мандат от 9 години. Но единствено по този начин може да се запази поетапната подмяна на съдиите в КС и да се предотврати преднамереното му попълване в удобен политически момент.
Институт за пазарна икономика
Спешната безпомощност пред лицето на Конституционния съд
16
15
14.01.2024
Две години след като Народното събрание трябваше да избере двама конституционни съдии вече имаме две широко подкрепени кандидатури. Едната се ползва с обширна подкрепа в тесните партийни среди на ГЕРБ, ДПС и ППДБ, другата – разпознаваема от години на полето на правото – съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков.
Но да оставим настрана тези личности. Проблемът често пъти не е в личността, а в професионалните качества. Известният политик може да бъде безизвестен юрист. И друг път политици са влизали в Конституционния съд. Но първо – те или не са били действащи депутати, а дори и да са били, известността им е почивала по-силно на академичното, практическо или обществено занимание. Редки са случаите като Анастас Анастасов, отново кадър на ГЕРБ, но поне беше районен съдия, преди да бъде депутат и да постъпи в Конституционния съд (КС).
Когато ППДБ решиха да поделят властта с ГЕРБ и ДПС заявиха, че ще налагат своите прореформаторски политики по възможен и........
© Клуб Z
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Rami G Khouri
Mort Laitner
Donald Low
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
Michael Kwet
