Там се случват велики неща и е редно да ги запазват за историята
Най-после вчера, събота, 13 януари, успяхме да гледаме легендарния спектакъл "Великденско вино" в Народния театър. Чух за него преди Коледа през 2022 г. лично от Павел Койчев. Именитият ни скулптор е автор на минималистичните декори и каза: много е добро. Аз казвам: великолепно е, не просто лепо (като Лепа Брена), а великолепно. В представлението има онова точно премерено съчетание между умение и смисъл, което отличава истинската гениалност. Нещо като Сикстинската капела - вероятно много художници са рисували Сътворението на света, както и много художници през Чинкуечентото са можели да нарисуват пропорционална човешка фигура. Но Божествената промисъл се е спряла единствено и само в четката на Микеланджело Буонароти, за да имаме това, което имаме, както бе прието да се казва преди известно време.
Чак съжалих, че не съм проявил малко повече усилие и да намеря време да го гледам не в най-студения ден на годината.
Единственото, което разваляше чистия кеф, бе, че бях навлечен като продавачка в "Плод и зеленчук" - вълнен пуловер, шал, елече. Отделно яке.
Владо Пенев напълно заслужва славата си на колос на българския театър - нещо като хибрид между Тодор Колев и Невена Коканова в едно на новия век. Той бе - както е казал Гео Милев в онова тристишие от IX глава на поемата "Септември" - "велик, сюблимен, непостижим". И същевременно не пресолява нито за миг патоса в текста на Константин Илиев. Но може би това е заслуга на режисьора Явор Гърдев. Единственото, за което съжалявам, е, че не можах да се фокусирам в младия актьор Павлин Петрунов, който през цялото време дърпаше едни въжета. Сравнен с Владо Пенев изглеждаше много безличен. Но през 1993 г. в незабравимата постановка, в която Велко Кънев играе поп Кръстьо Никифоров, ролята на немия Гецо е поверена на самия Стоян Алексиев. Който до ден днешен, освен баща на звездата Алек Алексиев, си остава един от най-забележителните актьори, играли у нас изобщо.
Това, което се замислих, е защо българските телевизии не заснемат театрални постановки репортажно. Това няма да бъде телевизионен театър, което си е отделен жанр, по-близък до сапунените опери. А просто да прави репортажи от постановки, едва ли ще е по-скъпо от репортажите от концерти, които правят и дават Лепа за Нова година, какво пречи освен Лепа, да има и нещо Великолепно. Сигурно е по-евтино от тъпите риалита тип лоу кост "Сървайвър". Все пак зрителите, които изтърпяват 15-минутните реклами на препарати за фекална инконтиненция и вагинална сухота, заслужават и нещо за душата между рекламните блокове. Или пък самите театри да правят репортажите и да се финансират, както правят другите т. нар. инфлуенсъри. Със сигурност една такава постановка ще има повече гледания от тъпизмите на някой бавноразвиващ се, каквито установявам с потрес, че са повечето т. нар. инфлуенсъри. Нямам нищо против хората с увреждания и не бива да ги сегрегираме. Аз дори съм учил, макар и за много кратко в помощно училище. Та там имаше субекти, които днес биха имали хиляди последователи - като един Жан, който си късаше джобовете на панталоните и молеше момичетата да му извадят кърпичката от джоба. Това щеше да има милиони гледания.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
