Това значи управление според конкретните лични нужди на всеки човек, казва естонският външен министър
- Г-н министър, какви са резултатите от срещите ви в България?
- Естонски външен министър не е идвал в България не знам откога...
- Мога да ви припомня. Точно преди 20 години посрещнахме г-жа Кристина Оюланд. Тази визита бе паметна, тъй като тя си замина от България с подарък от колегата си Соломон Паси един расов коч от Източните Родопи, който е принос за биоразнообразието в Естония. Но какво да очакваме от сегашното ви посещение?
- Ето че след 20 години и аз съм тук. Имах много добра среща с външния министър, който предстои да стане премиер, доколкото разбирам системата за ротации тук. Обсъдихме какво ни предстои на ниво ЕС и НАТО, както и в двустранен план. Украйна също е важна обща тема. Имахме много неща за обсъждане. С Мария Габриел се срещаме регулярно на различни форуми и заседания, но сега имахме нужда и от тази двустранна среща, за да говорим и за IT сътрудничеството и електронните решения.
Разбрахме се съвсем скоро за бизнес делегации в двете посоки. Имаме много компании, които са готови да дойдат тук, за да участват в реформите за електронното управление - това е нещо, в което Естония е много добра. Също и в областта на киберсигурността и киберотбраната. Обсъдихме и това по време на срещата, така че бе много плодотворно посещение.
- По въпроса за електронното правителство и електронното управление знаем, че в Естония сте много добри, колкото знаем, че ние сме много зле, защото след всичките тези години и опити да се въведе подобно нещо у нас то винаги се проваля. Просто не работи. Затова бихте ли казали какво точно смятате да правите тук?
- То е въпрос на политическо лидерство преди всичко, защото трябва да се проведат реформи. Затова лидерството е важно. Така се случи при нас преди повече от 20 години. Нямахме нищо, системите просто не работеха, бяхме бедни, нямахме и фондове, с които да финансираме подобни системи, каквито имаха в други демократични страни. Трябваше да измислим нещо иновативно. И го направихме. Разбира се, допуснахме и много грешки, но постигнахме неимоверно повече. По-малко корупция, повече ефективност и персоналност. Което ще рече, че сега ние можем да проектираме за нашите граждани персонално правителство.
- Какво значи това?
- Персонализирани, индивидуални услуги, базирани на личните данни и нужди на всеки отделен гражданин. Всичко това, без да се подават никакви заявления или молби във всички възможни сфери, в които хората биха имали нужда - без значение дали социална, медицинска и т.н. Премахваме цялата бюрокрация. Вече няма нужда хората да правят заявка за някаква услуга, просто трябва да се съгласят да я получат.
Това е следващото ниво, по което работим. Готови сме да споделим този опит. Развихме всичките системи заедно с частния бизнес.
Естонските компании вече са глобални. Тоест, те биха могли да дойдат тук и да изградят тези системи, от които България има нужда. Мисля, че Мария, която скоро ще стане премиер, има опит от европейските институции като еврокомисар, а също има и воля за лидерство и би могла да обясни на хората какво ще спечелят от въвеждането на тези системи.
- Дайте прост пример.
- Ето ви един пример. Ние правим веднъж годишно данъчна декларация през февруари. За тази цел на мен ми трябва една минута. Това е всичко. По въпроса с корупцията, аз помня времето, когато човек не бе сигурен дали неговата молба се движи, или не се движи, в зависимост от желанието на някого.
Сега можеш да видиш твоя дигитален документ как се движи, кой е отворил да го види и с каква цел го е гледал. Това е и една много прозрачна система. Електронното управление дава много други възможности, но въвеждането на тази система е въпрос на политическо лидерство, както казах. Затова сме готови да си сътрудничим и на правителствено и официално ниво, както и на ниво частен бизнес.
- Системата ви е чудесна и няма нужда от реклама, но вие сте прав, че е въпрос на политическо лидерство, но вече толкова години у нас явно никой няма желание да бъде въведена. Не знам какви са съмненията на българските политици, може би се чудят какво ще правят с бюрокрацията, трябва да намерят и преустроят на работа всички тези хора, които сега седят на различни гишета...
- Не знам какви са притесненията на българските власти, но ние сме свидетели как добре развитите страни вече имат тази система и са доволни от нея. Сега вече се работи и за т.нар. М решения, тоест - всичко да ти идва на мобилния телефон. Включително и адаптирани решения с използването на изкуствен интелект. Всичко това е с цел улеснение на хората.
Питаме един въпрос само веднъж, а не изискваме постоянно от хората да въвеждат данните си навсякъде за всяко нещо. Освен това има и друг важен момент - данните принадлежат на хората, а не на правителството. Хората имат пълен достъп и могат да проверят по всяко време какво се случва.
Може би някъде на правителствено ниво има страх от загубата на контрол.
- Страх, че властите ще загубят контрол върху хората?
- Да, но свободните общества раждат по-добри решения. Страната ни спечели много от това мислене в последните 20 години и сме готови да споделим опита си.
- Когато всичко е електронно и имаш лесен достъп, обаче идва проблемът с евентуалните злоупотреби. И така стигаме до момента с киберсигурността.
- След като имаме предимно електронни услуги, трябва и да ги пазим, разбира се. Има дни, в които се случват повече от 100 хакерски атаки.
- 100 хакерски атаки за един ден?
- Да, има такива дни. Именно затова сигурността е много важна част от цялата организация. И не е само обществената част от системата, а и частната.
- Откъде идват тези атаки най-често, вероятно от руските ви съседи?
- Първата масирана кибератака от Русия дойде още през 2007 г. Това се случи точно когато премахнахме един комунистически монумент от центъра на Талин. Тогава имаше и протести по улиците.
- Какъв беше този монумент?
- Паметник на съветския воин. Альоша, както му казват.
- Аха, ясно, позната история, такива имаме още много у нас.
- Когато премахнахме този паметник от центъра на Талин, имаше организирани протести по улиците на града, съответно полицията се намеси, беше пълен хаос. Но това съвпадна и с масирана кибератака, много добре подготвена от Русия, която години по-рано провеждаше организирана пропагандна кампания.
Тогава решихме, че ще работим сериозно по този проблем и трябва да инвестираме в киберсигурност. После започнахме да работим и с Украйна по този въпрос след руската окупация на Крим през 2014 г. Сега сме вече много добри и силни в тази сфера и сме готови да споделим опит и с други.
- Как развихте този опит - чрез киберцентровете на НАТО или самостоятелно?
- Самостоятелно, макар да работим с НАТО и други международни организации. Постигнахме това сами, защото бе, така да се каже, национален въпрос. Но сме готови да обменим и с вас този опит. Както на ниво правителство, така и на ниво частен сектор. Защото опазването на данните от кибератаки не трябва да е само на правителствено ниво. Говорим и за частния бизнес, за сектора на услугите, банките, болниците, общините...
- Кое е най-важното в изграждането на такава единна система за сигурност срещу кибератаки?
- Най-важно е осъзнаването на важността на въпроса. Започва с образоването на хората, че не бива да кликат на всичко, на всевъзможни линкове или новини, които изглеждат фалшиви. Започва се още от това ниво, след което продължаваш нататък, за да стигнеш до нивото на киберотбрана на военно ниво. В този процес има и доста скрити елементи, които са част от изграждането на системата за национална сигурност. Но ние разполагаме и с тази експертиза.
- Какво друго обсъждахте, войната в Украйна ли се очертава като най-сериозен проблем за общото ни бъдеще?
- Общото разбиране е, че трябва да работим здраво, за да създадем нова цялостна архитектура на стабилност за Европа. Защото старата вече не работи. На практика имаме война в Европа. Украйна бе важна част от разговора. Трябва да осигурим постоянна подкрепа, включително и военна за Украйна, защото тя има нужда от тази помощ. Но процесът на сътрудничество и в ЕС, и в НАТО трябва да е насочен не само към Украйна, а и към Молдова, също към Балканите - нещо, за което разговаряме с българските партньори. Разговаряхме и за Черно море също. Трябва да бъдат отворени фондовете - тези 50 милиона евро за Украйна...
Що се отнася до пълното членство на България в Шенген - Естония е категоричен ваш поддръжник по този въпрос. Обсъдихме и това, като заявих нашата пълна подкрепа. Както и за присъединяването на България към ОИСР и влизането на България в еврозоната.
- Какви бяха проблемите на Естония при въвеждането на еврото?
- Ние въведохме еврото през 2010 г., когато бяхме в икономическа криза. Преди това бяхме загубили 20% от БВП за половин година, имахме повече от 23% безработица. Не можехме да вземаме никакви дългове и решихме да влезем в еврозоната, разбира се, правейки реформи и съкращавайки бюджетните разходи, за да влезем в Маастрихтските критерии. Направихме го и спечелихме много от приемането на еврото, включително и чрез привличането на нови инвестиции. Така че тази цел, която България си е поставила, е важна за икономиката.
- Четох статията ви в "Гардиън" през декември, където казвате, че трябва да защитим нашия свят, базиран на закони и ценности, а след това някъде другаде развихте и тезата, че Путин използва мита как времето работи за него, затова този мит трябва да бъде разбит.
- Вижте, трябва да си дадем ясна сметка какво искаме да постигнем. Първо, Русия трябва да си отиде в Русия. И никога повече да не се замисля за друга агресия.
Има много решения как да се постигне това. И едното от тях е да се подкрепя Украйна, защото те се бият и за нас, и вместо нас.
Освен това трябва да се изгради и нова архитектура за сигурност на Европа, което означава пълноправно членство в НАТО за всички съседни на Русия страни, които желаят това. Неутралитетът вече не работи. Защото, когато си неутрален, Путин просто се възползва от това. Както го направи първо в Грузия, а след това и в Украйна.
Агресията трябва да може да бъде наказвана ефективно. Като прибавим към това използването на замразените руски фондове и санкциите, трябва да можем да защитаваме нашите ценности. Свободата е основна ценност. Тя трябва да бъде защитавана! И ние всички трябва да сме подготвени за тази свобода и да действаме в нейна защита, защото тя е най-доброто, което нашите граждани имат. Това е главната ценност, за която трябва да се борим. Не може да продължава да бъде същото както преди, защото няма как да е като преди. Затова трябва да сме готови да защитим свободата си, за да може да се наслаждаваме.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
