- Г-н Шеф, вие сте сред 100-те най-влиятелни хора в еврейския свят, а работата ви в Близкия изток и Северна Африка е много интересна и специфична, бихте ли обяснили накратко какво точно правите?
- Разбира се, IMPACT-se е институт за мониторинг на мира и културната толерантност в училищата, изследвайки образователните програми, учебници и книги в различни страни, предимно от региона на Близкия изток и Северна Африка. Това се прави на базата на установените стандарти на ЮНЕСКО и ООН за мир и толерантност, които включват взаимно уважение, равнопоставеност на половете и други важни етични норми. Причината за това е, че в Близкия изток книгите и учебниците са уникално авторитарни - имате една книга за един клас по една тема. Те носят в себе си ценности, носят идентичности, каквито държавите искат да предадат на следващите поколения.
- И до какви изводи ви водят вашите наблюдения на учебниците в този регион?
- Виждаме забележителни промени в положителна посока в някои от сунитските държави в Близкия изток. Би ми се искало да кажа това и за Палестинската автономна власт и за палестинската агенция за бежанците UNWRA, но за съжаление не мога. Техните учебници стават все по-лоши.
- Да започнем с положителните примери, а след това ще поговорим и за лошите.
- Първият пример е от Обединените арабски емирства (ОАЕ) - не най-голямата страна в Близкия изток, но те първи в региона разбраха важността от промяната на учебниците, а при тях нивото на професионализъм в училищата е наистина впечатляващо. Важното е, че тяхната учебна програма стана пример и за другите, защото преподава, че ислямът е религия на мира и толерантността, приемаща останалите - християни, юдеи, зороастрийци - като равнопоставени членове на общността, които трябва да бъдат уважавани. Подготвя младите емиратци за многокултурния и многопластов свят, в който те могат да играят важна роля.
Другият пример е от Саудитска Арабия - най-важната сунитска държава в региона, която почти елиминира целия антисемитизъм в учебните си програми. Това е изключително важно не само за Саудитска Аабия, където има 6 милиона деца в училищата, но и защото тази страна е лидер на ислямския свят. И когато всички останали мюсюлмански страни, сред които големи държави като Индонезия и Малайзия, а и много други, търсят пример и наставничество, те гледат към Саудитска Арабия. И си казват: Щом Саудитска Арабия прави това, може би и ние трябва да го направим.
- Какво точно промениха саудитците в техните учебни програми?
- Премахнаха пасажите, които съдържаха омраза към евреите в различни учебни текстове по история и ислямско образование. Учебните програми навсякъде по света, без значение в коя страна, дали Франция или САЩ, могат да бъдат подобрявани и сега вече и Саудитска Арабия е част от този процес. Премахната дори и един текст, в който се споменаваше, че за хомосексуализъм се полага смъртно наказание. Това беше много важна стъпка, защото става дума за толерантност в религиозна консервативна страна. Идеята, че можеш да си религиозен и в същото време да се отнасяш с разбиране към различните, е критично важна и случилото се показва, че това е възможно.
- Виждате ли и на други места в Близкия изток подобна тенденция?
- Всяка страна е мотивирана от своя собствена визия за света и за мястото си в този свят и в геополитиката. Ще дам и един пример от Мароко, където крал Мохамед Шести е движещата сила зад идеята, имплементирана в конституцията на страната от 2011 г., че всички различни етнокултурни и етнорелигиозни групи - мюсюлмани, евреи, амазиги и т.н., са част от мароканското общество. И кралят иска да бъде сигурен, че тази идея е представена и в мароканските учебници, защото разбира важността на това всички да живеят в толерантност едни към други. Без антисемитизъм и каквито и да било прояви на омраза.
- Ще ви попитам и за това какво наблюдавате в палестинските учебни програми, но преди това дали имате поглед какво се случва в Йрдания?
- Йорданските учебни програми без съмнение имат нужда от още реформи. Трябва да призная, че крал Абдула Втори разбира опасността от радикалните учения и забелязахме някои промени в образователната система, които ние приветствахме. Но въпреки това все още има елементи на антисемитизъм и сериозен опит за делегитимация на Израел. Йордания и Израел подписаха мирен договор през 1994 г. и това трябва да бъде казвано на децата в Йордания, защото на израелските ученици това се преподава най-изчерпателно. Децата трябва да бъдат учени на миротворство. Даваме си сметка за всички съвременни проблеми в отношенията, но това не е работа на учебниците, те не бива да създават политическа фикция между две страни, а да дават на младите хора идеи, които да ги отведат в бъдещето. Затова смятаме, че трабва да се направят повече промени в йорданските учебни програми, тъй като йорданците са добри в обучението и искаме да ги окуражим в положителна посока.
- И сега към тежкия въпрос какво правите с палестинците?
- Палестинските власти направиха своя избор. През 2014 г. те решиха да пренапишат своите убебни програми и да изхвърлят от тях всяка идея за миротворчество и да я заменят с визията за една държава от реката до морето. Една Палестина, отдадена на джихад и саможертвата на младите си хора. И виждайки какво стана на 7 октомври, рязането на глави, ужасяващото варварство, всичко това може да се проследи обратно до учебните програми. Ето го резултата от това всеки ден за учиш младите хора на насилие.
- Да, но Палестинските автономни власти нямат влияние в Газа, от където дойде атаката на 7 октомври.
- Палестинските власти не обучават децата в Газа, но там има училища на UNRWA (Агенция за подпомагане на палестинските бежанци), които са по-голямата част от училищата в Газа и те ползват същите учебници на Палестинските автономни власти. Така че палестинските власти са част от пъзела в Газа. Освен това UNRWA е агенция на ООН, те биха могли да променят тези учебни програми и е трябвало да ги променят. Има агенция на ООН в Йемен и тя не преподава на тамошните деца по учебната програма на хутите, защото програмата на хутите е изключително радикална. Дълго молихме UNRWA да промени учебниците, но минаха много години и те не го направиха. Повечето от тези терористи, които нападнаха Израел на 7 октомври са завършили училищата на UNRWA. Те биха могли да бъдат научени на нещо друго. Палестинският наратив би могъл да им се предаде в училище без омраза, ислямът може да им бъде проповядан също без омраза. Много други страни по света проповядват исляма като религия на мира и толерантността. Изборът на палестинците бе да се радикализират и това се дължи и на училищата в Газа и на Западния бряг.
- Всички тези примери, които давате за UNRWA, а освен това и останалата информация по адрес на агенцията, която идва на официално ниво от израелските власти очевидно говори за това, че Израел иска да бъде прекратена работата на единствената агенция, която се занимава с палестинските бежанци. Но кой ще се грижи за тия хора, как въобще си го представяте?
- Ние сме изследователска агенция, която се занимава с образование, но това, което е очевидно за мен е, че UNRWA предаде своите отговорности да се грижи за учениците и не бива да бъде оставяна да учи повече нито едно дете. Както в Газа, така и на Западния бряг. Това е абсолютно ясно и за мен, както е ясно и за всички останали. Не е моя работа да казвам какво ще е бъдещето на тази организация, но е ясно, че има връзка между тази агенция и Хамас. Главната квартира на UNRWA в Газа е над бункера с комуникациите и ИТ центъра на Хамас, използван за организиране на акта на 7 октомври. Така че въпросът не е: или UNRWA, или никой. Има достатъчно агенции на ООН, които се занимават с въпроси на бежанците навсякъде по света. Тъй че няма организация, която да е незаменима.
- Знам, че това не е във вашата сфера на мониторинг, но как си обяснявате огромната вълна от антиизраелски чувства, превзевла академичните среди по света и особено на Запад след бомбардировките над Газа, причинили толкова много невинни жертви?
- Антисемитизмът е вирус, стар повече от 2000 години и има различни мутации в различни периоди - от средновековните кланета на евреи в Европа през Холокоста до това, което се случва днес. Антисемитизмът сега е преоблечен като антиизраелизъм. И винаги този вирус заразява първо интелигенцията - от средновековните свещеници през професорите в германските университети до днес. Това, което наблюдаваме днес е просто нова версия на все същия стар антисемитизъм. Днес обаче обществата са по-мъдри и по-силни, а антидотът за това е децата да не бъдат учени на антисемитизъм. Да знаят как да се противопоставят на радикалните идеи.
- И все пак, не смятате ли, че толкова години прекрасна работа, която вършите в Близкия изток, сега сякаш е напълно съсипана от този брутален военен отговор на Израел - да, разбира се, вследсвие на варварски акт, това никой не оспорва, но става дума за десетки хиляди невинни жертви, които бяха погребани в Газа. Толкова много жени, деца и възрастни хора. И това вероятно ще има последствие за начина, по който хората по света се отнасят към Израел за много години напред.
- Това, което виждаме в страните от Близкия изток и Северна Африка, е отдаденост към процесите на мир и толерантност. И е в процес на развитие навсякъде, където работим. За нас именно това е важното. Но Хамас е ужасна терористична организация, която не само се крие зад цивилни, но и се стреми към възможно най-много цивилни жертви. Всичко можеше да се реши, ако се бяха предали и върнали заложниците. Нещо, което те отказаха да направят. Но от гледна точка на нашата организация ние виждаме все така работеща инфраструктурата за обучение на мир и толерантност в региона и това ни дава надежда за бъдещите общества.
- Изглеждате ми твърде голям оптимист за бъдещето.
- Не съм оптимист, гледам реалността и ситуацията. Управляващите в тези страни искат мирни и толерантни общества. Затова съм реалист по отношение на работата, която вършим.
- А смятате ли, че днешните терористи могат да се превърнат в миротворци след 30 години?
- Не вярвам, че днешните терористи могат да се променят в бъдеще, но можем да предпазим света от утрешните терористи.
- Мога да ви дам позитивен пример с Менахем Бегин, който бе лидер на терористичната организация "Иргун" през 40-те, и който през 70-те години на миналия век стана премиер на държавата Израел, сключи мирен договор с Египет и получи Нобелова награда за мир.
- Опасявам се, че нивото на радикализация в палестинските училища на UNRWA е такова, че едва ли би променило мнението ми. Може би трябва да гледаме напред с 20-30 години за някаква положителна промяна, но за да получим такава, трябва да работим за това сега, за да имаме промяна след време.
- С тази отдаденост, с която работите, може би българското правителство трябва да ви наеме, за да постигнете промяна на македонските учебници и исторически помагала, където българите са представени като много лоши хора.
- Много съжалявам да чуя това, за нас като организация би било интересно да погледнем тези учебници, доколко отговарят на стандартите на ЮНЕСКО за толерантност и може да направим препоръки. Защото никъде - от Близкия изток до Европа - децата не бива да бъдат учени да мразят другите.
Маркъс Шеф е завършил политически науки и международни отношения в университета в Лийдс и международни отношения в университета в Тел Авив. Работил е като журналист, преди да оглави компания за стратегически комуникации. Той е в класацията на 100-те най-влиятелните хора в еврейския свят.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
