- Трябва да има поне още една чартърна авиокомпания с полети до големи наши пазари, за да има конкуренция, казва хотелиерът
- Много по-лесно е, когато държавата рекламира бранда "България", частният бизнес също да се включи и да поеме част от разходите
Григор Фиданов е роден на 12 септември 1964 г. във Варна. Има две магистратури: по информационни технологии и по човешки ресурси. През 1998 г. основава и става едноличен собственик на хотелската верига "Грифид хотели". Основател е и бивш съпредседател на Съюза на хотелиерите в България.
- Г-н Фиданов, ако се гледат данните на статистиката, излиза, че хотелите у нас никога не са печелили толкова много пари като сега. Наистина ли е така, достигнахте ли поне нивата отпреди пандемията?
- Аз мога да говоря за Северното Черноморие. Със сигурност 2019 г. не може да бъде достигната като брой нощувки и ще ви кажа основните причини.
Преди всичко тогава в сравнение със сега немските туроператори имаха два пъти повече договорени седалки в чартърни полети. Естествено, това се компенсира донякъде с други пазари като Полша, Чехия, Унгария, както и с румънските туристи, повечето от които идват с автомобили. Но числата от 2019 г. не могат да бъдат достигнати.
Другата причина е, че един от големите туроператори – “Томас Кук”, фалира, както знаете, още през 2018 г. Той беше огромен играч на пазара, който внезапно изчезна.
- Защо се получи така с немските туристи? Те едва ли са намразили Българското Черноморие, или да са спрели да пътуват по света.
- Не, напротив. Но ковидът ги притесни, а за войната в Украйна да не говорим. Твърде близко са до нас тези военни действия.
Едва сега - през 2024 г., наблюдавам тенденция при ранните записвания за лятото да се увеличават немските летовници.
Имат много голям интерес, който се породи от поскъпването заради инфлацията във всички държави, които те посещават. И нашите основни конкуренти като Гърция и Турция станаха по-скъпи. Така че нискобюджетните германски туристи запълниха свободните места в наличните чартърни програми за това лято.
Но сега пък авиокомпаниите рязко вдигнаха цените и това донякъде задържа интереса към България на ниски равнища.
Получава се един омагьосан кръг. За да се оправи това, е нужно да се работи с поне още една, и то голяма чартърна авиокомпания, която да се съгласи да лети до България, защото засега това прави само една немска.
Няма какво да се лъжем – трябва и летищата, а и държавата да положат усилия да привлекат още авиокомпании. Както е в дестинации като Майорка, Канарите и други – дотам летят множество чартърни фирми и тази конкуренция снижава цената на полета.
- Не се ли прави нещо в тази посока? В програмата за рекламиране на Българското Черноморие нали се включиха общините с партньори като летищата и авиокомпаниите?
- Да, това е голямо попадение. За първи път от години се прави такова нещо – голяма кампания за Германия.
Аз винаги изпадам в положение да подвеждам своите германски партньори, че държавата ми ще се рекламира у тях усилено, но чак сега това стана факт.
Това е първото сериозно нещо, което министерството прави. Ние показваме, че можем да рекламираме.
Знам, че има колеги, които само критикуват, но аз мисля, че е много важно
един екип, като е почнал едно нещо, поне да му се даде възможност да го довърши
Ето например аз отивам на 5 март на берлинската борса ITB, която е най-голямата в света. Не знам какво да говоря с големите ни немски партньори там, след като точно тогава у нас ще има ротация.
Пък аз миналата година ги запознах с един министър на туризма, по-миналата година – с друг, а по-предишната – с трети. Не може така, трябва да има устойчиво управление.
- А как ще измерим ефекта от тази реклама? Ето, вие казвате, че за първи път от много време забелязвате ръст на ранните записвания от Германия. А по-нататък?
- Всеки туроператор е подал информация какви събития ще прави, по какъв начин ще рекламира и в какъв времеви диапазон. Оттук нататък работата на министерството и на общините е да пропагандират това нещо сред частния туристически бизнес.
Защото, ако аз знам, че през февруари или през март България ще се рекламира някъде по света и този пазар ме интересува, аз също ще се включа. Много по-лесно е, когато някъде се рекламира брандът “България”, ти да се включиш и да поемеш примерно 20 или повече процента от разходите.
А има начин да се измери ефектът – и по броя на записванията, и по влизанията в сайтовете на хотелите ми.
- Вие наистина ли се включихте в тази кампания, или ми говорите по принцип?
- Повече от наистина, не ви говоря за теории. Няма как да не се включа. Когато в някоя медия по света се появи България, ние, хотелиерите, няма как да стоим със скръстени ръце.
- Както всички в туристическия бранш вероятно и вие изпитвате недостиг на квалифициран персонал. Въпросът е обаче как се справяте?
- Има висококвалифициран и средноквалифициран персонал. С висококвалифицирания, като например мениджърите, няма особени проблеми. Много българи, които са работили навън – по кораби, по големи хотелски вериги, започнаха да се връщат у нас.
Със средноквалифицирания се справяме, като попълваме местата с хора, които намерим тук, а търсим и чужденци. За тях обаче държавата ни е длъжник.
- В какъв смисъл? От кои държави набирате такъв персонал?
- За да придвижим документите само на един чужденец, когото искаме да вземем на работа, контактуваме с дирекция “Миграция” в МВР и с Агенцията по заетостта. Това е един процес, при който документите от “Миграция” отиват в агенцията, обработват се и се връщат обратно в МВР.
Представете си: дирекция “Миграция” няма нито колцентър, нито клиентски център, с който да контактуваш. Те обработват документите, дават ги на агенцията, тя ги обработва и ги връща обратно в МВР. И през цялото това време ние няма с кого да се свържем, а процесът често отнема до 3 месеца. Ако само един документ ти е неизряден, ти ще научиш накрая и трябва да имаш търпението да чакаш още време, докато се разреши проблемът.
Освен това, когато чужденецът пристигне най-накрая, той трябва да получи личен номер. Срокът за получаването му е 45 дни. Без този личен номер няма как да му направят досие в НАП, следователно, не може и да почне да работи. Едва напоследък в дирекцията направиха експресна услуга за получаването на личен номер, която струва 250 лева.
Всичко това в никакъв случай не е подкрепа на бизнеса.
Разбира се, документите биха могли да бъдат обработени по-бързо, но в част от
държавите, от които наемаме работници – Индонезия, Непал, Киргизтан
и др., ние или нямаме дипломатически представителства, или те са с недостатъчно персонал, за да вършат тази работа по-бързо. Същото е и с Турция, откъдето също набираме служители.
И това не е всичко. На тези хора с последните изменения в законодателството трябва да им се плаща само по банков път и те трябва да си открият банкова сметка. Ние трябва да убедим банката, че след като човекът има личен номер и е наш служител, трябва да му предостави добри условия за превалутиране на парите. Защото те не идват тук, за да придобият левове, а за да изпратят заплатите си в родината.
- А защо в хотелиеро-ресторантьорския бранш заплатите традиционно са сред най-ниските в сравнение с всички останали браншове?
- Бих разделил въпроса на две, защото това са две отделни дейности. В хотелиерския бранш заплатите са високи просто защото има сезонност.
Когато е сезон, заплащането е повече от добро
- Засега ДДС-то от 9% се запазва за хотелиерската услуга. Но все пак има краен срок за тази по-ниска ставка, вие мислите ли за времето след това?
- Ниската ставка се запази за храната в ресторантите и за нощувките, но аз не мога да разбера защо се правят опити двете неща да се пакетират в едно.
Хотелското настаняване е с 9% ДДС, почти откакто изобщо има такъв данък в България, или поне от две десетилетия, ако не и повече.
- От времето на НДСВ, ако трябва да сме точни...
- Да. В хотелиерството става дума за износ на място. В ресторанта собственикът купува продукти, прави ястие и ви го продава, за да го консумирате тук.
В хотела е точно обратното – ние правим услуга, която продаваме в Германия примерно. Представете си как на германците им съобщавам, че от това лято ДДС върху нашата услуга вече ще е 20%, след като десетилетия наред е бил 9%. Абсурдно е.
- А наблюдавате ли напоследък тенденция хотели, особено апартаментните, да се преустройват в жилищни сгради и собствениците им да разпродават апартаментите един по един?
- Категорично смятам, че тенденцията по Черноморието е точно обратната. Например на нас ни трябва много чужд персонал, който трябва да настаним някъде. И това става именно в такива хотели на четвърта и пета линия, които се запълват по-трудно. Те се превръщат в нещо като общежития. Дори в момента на Златни пясъци един бивш апартхотел се преустройва на такова нещо.
Няма го вече онзи огромен интерес от страна на руски и украински граждани да купуват жилищни имоти по морето.
Ако някой хотел не работи добре, служи като база за настаняване на сезонния персонал
Аз непрекъснато наемам такива хотели, защото ми трябват - това лято ще имам между 600 и 700 работници.
- Толкова много?
- Да, но и ние сме голяма верига. Само отделът, който се занимава с интервютата с тях и с уреждането на документите на чужденците, се състои от 6 човека.
- А според вас как ще стане това, за което много се говори – да удължим активния сезон и да превърнем България в страна, която се посещава целогодишно?
- При нас в Северното Черноморие се правят големи инвестиции в спа хотели. Два от моите са такива и те затварят само за по месец-два в годината.
За да има целогодишен туризъм обаче, трябва да имаме добра инфраструктура. Всичко е свързано с това
как ще достигне туристът от летището до хотела, през каква градска среда ще мине
Ако ще правим България страна на четири сезона, трябва и да увеличим авиопревозвачите, които летят до Бургас и до Варна, за да има конкуренция. Само това би могло да намали цените на седалките, което естествено ще увеличи броя на чуждите туристи.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
